Проф. Светослав Николов: НАБЛЮДАВА СЕ ПОСТОЯННА ТЕНДЕНЦИЯ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ОТВОРЕНИТЕ ОПЕРАЦИИ В УРОЛОГИЯТА

Проф. Светослав Николов
Снимка: Екатерина Димитрова

Проф. Светослав Николов, д.м. е началник на клиниката по „Обща урология” в  катедра „Урология и нефрология“ на МБАЛ София към ВМА. Има придобити специалности по урология и военнополева хирургия. Следдипломната му квалификация включва много курсове у нас и в чужбина. Специализирал е урология във ВМА – Санкт Петербург. Член е на Българското урологично дружество, Европейската асоциация по урология (EAU), Българското дружество по ендоурология и екстракорпорална литотрипсия и Българското научно дружество по военна медицина. Автор и съавтор е на над 125 научни публикации и съобщения в наши и чужди списания по проблемите на уролитиазата, вродените малформации на урогениталната система, уроонкологията, пикочочревните фистули, ДПХ и травмите на урогениталната система.

 

Кое е най-голямото предизвикателство във Вашата работа?

Да съм в операционната, да оперирам или асистирам. Да помогнеш на пациента с отстраняване на патологичния процес е най-голямото предизвикателство, доставящо удовлетворение. Наблюдението на болните в следоперативния период, контролните и профилактични прегледи, както и проследяването, са основните дейности, които трябва да бъдат приоритет за всеки лекар.

Какви качества трябва да притежава един лекар, за да стане добър хирург?

Първото и основно изискване е да работи за това, защото иска, а не да работи, защото трябва. Да си обича професията, да живее с нея, да следи новостите в медицината и непрекъснато да се усъвършенства. Това са нещата, които за мен имат най-съществено значение.

Кои са Вашите учители в занаята?

Моята специализация започнах при генерал-майор проф. Иван Викторов. За изграждането ми като уролог безспорно основно място има и проф. Тодор Патрашков. Не мога, разбира се, в периода на обучението да не спомена и други колеги, работили в клиниката – доц. Тончо Тончев, доц. Александър Лилов, д-р Илия Маринов, д-р Владимир Касабов.

На какво учите младите лекари, които специализират във вашата клиника?

Основната задача на обучението им е да видят, да пипнат и направят нещо, което те не са извършвали по време на своето следване като студенти. Основна цел е овладяване на класическите и нови методи за лечение в урологията. Всичко това, разбира се, е невъзможно без постоянна и задълбочена теоретична подготовка.

Вие разполагате ли с най-съвременните методи за лечение?

За наша радост и двете клиники в катедрата – по „Обща урология” и „Ендоурология и екстракорпорална литотрипсия” имат необходимата апаратура за извършване на всички лечебни дейности, които се прилагат във водещите клиники в Европа и света.

Тоест по отношение на медицинската техника сте конкурентоспособни с европейските болници?

Определено мога да кажа, че е така. Има някои дребни неща, които напоследък са излезли, но като цяло ние отговаряме на необходимите стандарти за апаратура и работим на европейско и световно ниво. Подобно становище изказаха и участниците, водещи наши и международни уролози от много страни от Европа и други континенти в поредния 10-ти Симпозиум „Ендоурология и минимално инвазивна хирургия“, състоял се на 12-13 април 2019 година в София, организиран от ВМА, Катедрата по урология и нефрология на ВМА и Българското дружество по ендоурология и екстракорпорална литотрипсия, с председател на организационния комитет проф. Илия Салтиров.

А лекарите като специалисти отговарят ли на това ниво?

Да. Няма апаратура, която да бездейства. Един лекар не може да владее до съвършенство всички методи, затова при нас в клиниките обикновено няколко уролога са много тясно свързани с определен метод на лечение. И те са водещи специалисти в тази насока.

Какъв е авторитетът на българския лекар в Европа?

Мисля, че авторитетът на българския лекар е много добър, след като наши специалисти се търсят на доста места. След определен период от време там те се утвърждават и заемат отговорни длъжности. Жалко, че много наши – предимно млади колеги напускат България. По неофициални данни около 80 процента от младите лекари заминават да работят в чужбина.

Вие не сте ли се изкушавали да заминете на работа в чужбина?

Не съм, въпреки че в продължение на няколко години многократно бях канен да работя в Иран. Мисля, че съм намерил своето място и съм удовлетворен от това, което правя.

Какъв е най-забележителният напредък в урологията в последните години?

Намаляването броя на отворените операции за сметка на различните по-малко инвазивни методи, които навлязоха в урологията през последните десетилетия. Като започнем с екстракорпоралната литотрипсия, ендоскопските операции, перкутанната нефролитотрипсия, уретерореноскопиите, лапароскопските, трансуретралните, робот-асистираните операции и приложението на лазера в урологията.

Ако за дадено заболяване може да се приложи ендоскопска, лапароскопска или класическата отворена операция, Вие какво ще изберете?

Определено по-малко инвазивната ендоскопска или лапароскопска операция. Те имат своите безспорни предимства – малка инвазивност, рядко наблюдавани усложнения, кратък болничен престой и бързо възстановяване на пациентите след операцията. При съответни показания извършваме и всички класически  големи и много големи операции в урологията като радикална цистектомия, нефректомия и радикална простатектомия.

Каква част от това лечение поема Касата?

НЗОК поема разходите за операциите, а пациентът заплаща само скъпо струващите консумативи.

Да, но при традиционната интервенция нищо не се заплаща.

На пациента се обясняват възможните начини на лечение и той избира сам. Ето един пример в това отношение – извършването на ендоскопски операции за уролитиаза и екстракорпоралната литотрипсия доведоха до едно състояние, за което може да се каже, че днес с отворена хирургия се лекуват единствено настъпилите усложнения при уролитиаза – пионефроза, големи абсцеси на бъбрека и околобъбречното пространство, тежки вродени аномалии, съчетани с калкулоза. Така че ние вече над 18 години нямаме нито една извършена класическа отворена операция, всичко минава на новите съвременни методи за лечение.

Кое е най-коварното урологично заболяване?

Всяко заболяване има определена клинична картина, но веднага трябва да отбележа, че е възможно и продължително време болният да няма съществени оплаквания. Най-непредвидими са онкологичните урологични заболявания, които показват постоянна тенденция за нарастване на честотата през последните две десетилетия. Коя е основната причина, все още никой не може категорично да обясни. Посочват се много фактори, сред които – аварията в Чернобил, непрекъснатото увеличаване на замърсяването на околната среда, съответно въздух, вода, почва и други.

Прави ли се някаква профилактика, за да може да се откриват такива заболявания по-рано?

Профилактичните прегледи се извършват от семейните лекари и ако пациентите имат някакви оплаквания или отклонения в лабораторните изследвания, съответно се насочват за преглед от уролог. Урологичните онкологични заболявания, с изключение туморите на тестиса, нямат специфични туморни маркери. Същото се отнася и за простатния специфичен антиген (ПСА), който е органно, а не туморно специфичен маркер. Въпреки това безспорно е доказателството, че изследването на ПСА всяка година помага за откриване на простатния карцином в ранен стадий. В зависимост от стойностите на ПСА, ехографското изследване и данните от дигиталната палпация на простатата урологът взема решение за необходимост от извършване на биопсия на простатната жлеза, включително и Фюжън биопсия.

Разкажете повече за този вид биопсия!

На настоящия етап стандарт за поставяне на хистологичната диагноза карцином на простатната жлеза е извършване на трансректална, ехографски насочена 10 – 12-точкова биопсия на простатата. МРТ/УЗ (fusion) биопсията слива данните от образите на предварително направената магнитно-резонансна томография (МРТ) и ехографията (УЗ) посредством специален софтуер, което позволява прицелване в реално време с ултразвука в подозрителните за карциномни лезии от МРТ. Фюжън биопсията се препоръчва при пациенти с повишаващ се ПСА и отрицателна предходна биопсия, доказан нискорисков рак на простатата, които са под активно наблюдение и се налага повторна биопсия, както и в случаите с налични атипични клетки от предходна биопсия. Предимствата на МРТ/УЗ (fusion) биопсията са в добре насоченото вземане на материали от суспектните за туморни зони в простатата. По този начин се намалява рискът от фалшиво негативни резултати, необходимостта от повторна биопсия, инфекции и кървене. Фюжън биопсията се извършва при нас от началото на 2019 година и първите получени резултати са добри.

Какво още трябва да бъде включено към профилактичните прегледи, за да се откриват навреме онкологичните заболявания?

Ако към извършваните изследвания на урина, пълна кръвна картина, креатинин, урея и ПСА се прибави и ехографско изследване на пикочо-половата система, мисля, че резултатът от профилактичния преглед ще бъде по-обстоен.

Как се съобщава тежката диагноза на пациента?

Много внимателно. При всеки болен подходът трябва да бъде индивидуален. В повечето случаи като начало казвам, че туморът може да бъде някаква усложнена киста, доброкачествен и смесен или злокачествен, но всичко ще покаже резултатът от хистологичното изследване след операцията, която обаче е неизбежна. Това е все пак една подготовка на психиката на човека да приеме своето заболяване. Индивидуален е и подходът – в зависимост от неговото състояние, интелект и възраст. Много са факторите, но в повечето случаи съобщавам истината на болния.

В какъв случай бихте отказали да оперирате пациент?

Единствено в случай, в който няма показания. Например, ако човек иска да си оперира простатата, докато е здрав, от притеснение да не се появят в бъдеще някои придружаващи заболявания – отказвам. При липса на показания никога не съм оперирал и няма да оперирам.

Разкажете някой интересен случай от Вашата медицинска практика!

Лекарят в своята практика помни основно тежките и казуистични случаи. Аз имам много такива. Никога няма да забравя операцията с трансабдоминален достъп на много голям – 23-сантиметров, тумор на тестис при крипторхизъм. След отстраняване на тестиса, проверявайки оперативното поле за евентуално кървене, при мъжа установихме наличие на матка с яйчници и с маточни тръби. Спешно извикахме за консултация акушер-гинеколог, който също остана много изненадан. Пациентът имаше направен скенер, на който не бе загатнато нищо в това отношение. А болният беше с нормални външни полови органи, женен и с две деца. След операцията направихме литературна справка и се оказа, че дотогава (преди около седем години) в света са регистрирани 123 подобни случая, а в България това се установява за първи път.

Има ли българинът здравна култура?

Може да се каже, че българинът е много добре информиран, но невинаги прави всичко, необходимо за собственото си здраве. Примери в това отношение са пропускането на профилактичните годишни прегледи, неявяване своевременно на контролни прегледи, включително и след извършване на операции по повод онкологични заболявания. Това, което е специфично за някои урологични заболявания, например туморите на пикочния мехур, е, че след направена операция – трансуретрална резекция или парциална резекция, имат склонност за рецидиви във времето. Съгласно европейските и световни стандарти, по които и ние работим, е необходимо първата година след операцията на всеки три месеца да се извършват контролни цистоскопии, а впоследствие – по-рядко. Много пациенти смятат, че след като са оперирани, вече са оздравели и пренебрегват дадените им указания за необходимото диспансерно наблюдение.

Какво е мнението Ви за евтаназията?

Нещата са изключително деликатни и дискусионни. Има заболявания, по-скоро стадий на заболяването, в който може би няма лошо тя да се извършва. Защото, когато човек е в съзнание и е настъпил последният стадий на болестта – с метастази във всички органи и системи, мъката е голяма, а болките са нетърпими. При всички изчерпани възможности на лечебните методи за повлияване на заболяването, може би трябва да се прибегне до евтаназия, но след обсъждане и с роднините на пациента.

Накъде върви родното здравеопазване?

За мен здравеопазването у нас винаги е било на добро ниво въпреки съществуването на много нерешени проблеми. Пациентите се приемат своевременно както от личния лекар, така и от лекар специалист. Има страни в Европа, в които се чака по 3-4 месеца за преглед при уролог. Въпреки проблемите, закупуването на нова апаратура трябва да бъде постоянна цел, свързана с възможностите и съвременните тенденции за приложение на минимално инвазивната хирургия за диагностика и лечение на урологичните заболявания.

 

Екатерина Димитрова

 

Напиши първи коментар

Коментари

Your email address will not be published.


*