Проф. Димитър Младенов, дмн е началник Направление „Обща урология“ в УМБАЛ „Александровска“, София. Специализирал е в Япония, Германия, Австрия и Великобритания. Има над 250 научни публикации. Автор е на три монографии – „Уролитиаза“, „Доброкачествена простатна хиперплазия“ и „Минимално инвазивна урология“. Съавтор е на редица учебници по урология. Член е на Българското урологично дружество, Европейската асоциация по урология, Световната асоциация по урология и Американската асоциация по урология. Има по-специални интереси в областта на уролитиазата, ЕЛПК, заболяванията на простатната жлеза, онкоурологията, ендоурологията и др. Той е един от консултантите по урология в страната. Член е на редица редакционни колегии на научни списания. Преподавател е по урология на студенти и специализанти, научен ръководител на докторанти и член на изпитни комисии. Организатор е на Националния симпозиум по урология и ендоурология, който се провежда ежегодно в Сандански, а през юни тази година ще се проведе за 25-ти път. Почетен гражданин е на Сандански и Царево.
Кои са най-честите заболявания на простатната жлеза?
Тези заболявания се разделят в три групи. Първата от тях включва възпалителните заболявания на простатната жлеза. Те се срещат и диагностицират най-често при млади мъже, тъй като те водят по-безразборни полови контакти, имат висок промискуитет и много рядко използват механични контрацептивни средства. Доброкачествената простатна хиперплазия (ДПХ) обхваща най-голям брой пациенти. Тя зачестява обикновено с напредване на възрастта, т.е. когато мъжът навлезе в мъжкия климактериум. През този период (около 50-годишна възраст) намаляват мъжките за сметка на женските полови хормони. Това е времето, когато мъжете трябва да започнат да правят профилактични прегледи на простатата си и по-конкретно – за ДПХ. Тези прегледи помагат и за ранната диагностика на простатния карцином – най-сериозното заболяване на простатната жлеза.
Какви са първите симптоми, които сигнализират за проблем с простатата?
Симптомите при трите групи заболявания са различни. Но трябва да отбележим, че в началото симптомите при ДПХ и карцинома на простатата са сходни и почти еднакви. Много често мъжете се притесняват и не искат да признаят и споделят с близките си за своите оплаквания. Налице е тънка и вяла струя, която пада наблизо. Друг много дразнещ симптом са честите позиви за уриниране и то предимно през нощта (никтурия). Понякога в тоалетната пациентите трябва да изчакат преди да тръгне струята. И в края на уринирането се забелязва изтичане на урината на капки. Много често пациентите имат чувство за непълно изпразване на пикочния мехур след края на уринирането. Понякога след 20-30 минути те отново получават позив за уриниране. И не на последно място е неудържимият позив за уриниране. Мъжете получават толкова силен позив, че непременно трябва да намерят тоалетна. В противен случай биха могли дори да се изпуснат. От друга страна те споделят, че когато отидат в тоалетната и уринират, силата на позива не отговаря на количеството на урината. Ние считаме, че това оплакване е много показателно за наличие на ДПХ.
В началото оплакванията при ДПХ се припокриват с тези при карцинома на простатата. И тук искаме да призовем мъжете да избягват самолечението на простатата. Защото най-често пациентите споделят помежду си кой с какво се лекува и се влияят от споделеното. А след една-две години се оказва, че единият пациент наистина има ДПХ и се лекува правилно, а при другия оплакванията се задълбочават. По-късно при него започват болки в костите на малкия таз, гръбначния стълб и прешлените – като резултат от метастази при карцином на простатната жлеза. При всеки пациент лечението трябва да бъде строго индивидуално след консултация с лекуващия специалист – уролог.
Кои мъже са предразположени към заболявания на простатата?
Това е много индивидуално. Трудно е да се предскаже при кой пациент какво заболяване ще се появи. Затова ние препоръчваме веднъж годишно всички мъже над 50 години да изследват простатния специфичен антиген (ПСА). Нормалните му стойности са между 0 и 4 ng/ml. Той се използва при преглед на простатата за ДПХ и ранна диагностика на простатния карцином. Важно е консултацията с уролог да включва и ректално туширане на простатата, но след изследването на ПСА. Това е туморен маркер, който е органно специфичен, но не туморно специфичен. Неговите стойности могат да бъдат повишени до 10-15 ng/ml, но да няма карцином на простатната жлеза и обратно. От друга страна трябва да имаме предвид и неговите подвидове. Възрастово специфичният ПСА се увеличава с напредване на възрастта и зависи до голяма степен от размерите на простатата. Голямата жлеза, която се увеличава с напредване на възрастта, отделя и повече ПСА. При бързо нарастване на ПСА за кратко време, макар и в границите на нормата, трябва да се потърси веднага консултация с уролог.
Предават ли се тези заболявания по наследство?
Според съвременните схващания ДПХ не е заболяване, а състояние, което бавно и постепенно прогресира във времето. В този смисъл няма проучвания, според които то да се предава по наследство. Не така стоят нещата с карцинома на простатата. Статистическите данни показват, че има известна наследственост на заболяването. Ето защо, когато в семейството има дядо, баща, брат или друг близък роднина с простатен карцином, пациентите трябва да проявяват по-голямо внимание при оплаквания от страна на простатата. Те трябва да провеждат редовно профилактични прегледи с оглед ранна диагностика на злокачествено заболяване на жлезата.
Проблемите с простатата при млади мъже водят ли до стерилитет?
Възпалителните промени в простатната жлеза се наричат простатит. Той спада към полово предаваните заболявания. От своя страна се разделя на остър и хроничен. Инфекцията може да попадне в жлезата по асцендентен или десцендентен път. При поява на оплаквания след случаен полов контакт, свързани с тежест над пикочния мехур, болка ниско долу между тестисите и ануса, парене и чести позиви за уриниране, изтичане на секрет от уретрата мъжът трябва веднага да се консултира с уролог. Пациентът се насочва за извършване на спермокултура с антибиограма, за да се установи дали има конкретен причинител за оплакванията и на какъв антибиотик е чувствителен. Най-честите причинители са свързани с баналната бактериална флора, трихомонас вагиналис, хламидия трахоматис, микоплазми и кандида. След установяване на причинителя простатитът се лекува в зависимост от антибиограмата. При полово предаваните болести задължително трябва да се изследва и партньорът. При наличие на доказан причинител двамата партньори трябва да започнат лечение едновременно. В противен случай лечението е неефективно и започва т.нар. пинг-понг инфекция. При неправилно лекувана инфекция простатитът преминава в хроничен. В някои случаи това води до редица усложнения като постоянни оплаквания, еректилна дисфункция, репродуктивни проблеми и дори абсцес на жлезата.
Как се диагностицира карцином на простатната жлеза?
Карциномът на простатната жлеза е едно от най-честите злокачествени заболявания при мъжа. Днес в България разполагаме с всички съвременни възможности за неговата ранна диагностика. Ректалното туширане се прави след изследване на туморния маркер ПСА. Чрез него се определят размерите на простатата (нормално – колкото кестен – 3 – 4 см.), консистенцията на паренхима и наличието на неравности. Карциномът се развива от капсулата (периферията) на простатната жлеза. При наличие на съмнителен за карцином участък се прави 12-точкова пункционна биопсия от двата дяла на простатата и се взема материал за хистологично изследване. Тя се извършва с венозна анестезия и под ултразвуков контрол. Това е най-точният метод за доказване на простатен карцином.
Правят ли се други изследвания?
Карциномът на простатата метастазира най-често в костите на малкия таз, гръбначния стълб, прешлените, ребрата, мозъка и лимфните възли. За диагностициране на костните метастази при пациенти с морфологично доказан карцином се прави костна сцинтиграфия, а за тези в лимфните възли – ядрено-магнитен резонанс. При пациенти до 70 години (очаквана преживяемост над 10 г.), в стадий Т1 – Т2 (туморният процес е вътре в простатата), без данни за метастази, се препоръчва радикална простатовезикулектомия (премахване на простатата с нейната капсула, семенните мехурчета и се прави анастомоза между пикочния мехур и уретрата). При пациенти в стадий Т3 – Т4 (процесът е извън капсулата и има данни за близки и далечни метастази) се препоръчва консервативно лечение – хормонотерапия, лъчетерапия (брахитерапия).
В медицината няма догми – при всеки пациент лечебният подход трябва да бъде строго индивидуален.
Как се извършва операцията?
Достъпът за извършване на радикалната простатектомия може да бъде отворен, лапароскопски или лапароскопски робот-асистиран. Изборът зависи от общото състояние на пациента, опита на оператора и наличието на инструментариум. Възникналите ранни и късни усложнения при ендоскопските оперативни техники се преодоляват чрез класическата отворена операция.
В България прилагат ли се всички съвременни методи на лечение?
В България вече се прилагат всички, описани по-горе оперативни техники, включително и в Клиниката по урология на УМБАЛ „Александровска”. За наша радост и самочувствие ние разполагаме с всички съвременни методи за диагностика и лечение на заболяванията на простатната жлеза.
Може ли пациент с метастази да бъде излекуван ?
Карциномът на простатата е един от карциномите, които изключително добре се повлияват от консервативно лечение. Понякога пациентите изпадат в продължителна ремисия и могат дори да спрат медикаментозното си лечение.
Екатерина Димитрова
Обяснено е наистина общодостъпно и разбираемо за повечето мъже, без да се бяга от научното и професионално определение на проблемите, така че на всеки мъж да стане ясно важността и значението на своевременното лечение на простатата от уролог специалист.