Д-р Явор Пукалски е потомствен лекар. Работи като ортопед-травматолог в отделението по детска ортопедия и травматология в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Специализирал е във Великобритания, Турция и Швейцария. Има доста публикации в наши и чуждестранни медицински издания, както и участия в международни симпозиуми и конгреси.
Заради пандемията от COVID – 19 децата са принудени да прекарват доста време пред компютрите вкъщи. До какви проблеми може да доведе неправилната стойка при това онлайн обучение?
Най-честите проблеми, които наблюдаваме при децата, са болки на нивото на врата, гърба и кръста. Налице са и проблеми с концентрацията заради дискомфорта, който се получава от дългото стоене на едно място.
В коя възраст децата са най-уязвими към изкривявания на гръбначния стълб?
Обикновено гръбначното изкривяване се диагностицира около 10-15-годишна възраст. При него са налице костни промени. От друга страна – неправилната стойка е характерна за почти всички възрасти. Тя подлежи на корекция в относително кратки срокове и при нея няма структурни проблеми на скелета.
Кое е най-честото гръбначно изкривяване?
Сколиозата. Въпреки популярното схващане, че става дума за изкривяване на гръбчето встрани, тя всъщност е триизмерна деформация на гръбначния стълб. Тоест, наблюдаваме не само отклонение на гръбначния стълб встрани от срединната ос на тялото, но и завъртане (усукване) на прешлените. Това я прави доста по-комплексна от привидната на пръв поглед.
Колко вида сколиоза има?
Има различни класификации, описващи сколиотичните изменения – според вида и нивото на кривата, според големината на изкривяването и т.н. Една от най-популярните и лесно разбираеми за родителите класификация е етиологичната – според причината за изкривяването. Така можем да я разделим на няколко основни типа – конгенитална (вродена), идиопатична (с неясен произход), невромускулна (при ДЦП, полиомиелит и др.), вторична (вследствие на друго заболяване, засягащо прешлените – например туморен процес).
Коя е най-често срещана?
Най-често срещана е идиопатичната сколиоза. Тя може да бъде подразделена на няколко типа, според възрастта, на която се появява – инфантилна (до 3 год.), ювенилна (от 3 до 10 год.) и адолесцентна или юношеска (от 10 год. до завършване на растежа). Най-висока е честотата на т. нар. адолесцентна идиопатична сколиоза. Както името предполага, не можем да посочим единствен фактор, отговорен за нейното развитие. Известни са ни обаче редица рискови фактори.
Момичетата или момчетата по-често страдат от сколиоза?
Най-често се засягат момичетата. Тук основно значение имат нивата на различни хормони – лептин, полови хормони и др. Момичетата започват да съзряват по-рано в сравнение с момчетата и натрупват по-малко мускулна маса. Не рядко те са и по-малко активни. Добре развитата мускулатурата играе ролята на протектор на гръбначния стълб.
Какви са симптомите?
Родителите обикновено идват при нас притеснени, защото са забелязали, че нивото на рамената или на двете лопатки на детето, гледано отзад, са различни. Триъгълникът, който се образува, когато човек застане прав, с отпуснати до тялото ръце, се различава по големина /форма вляво и вдясно. Едната страна на таза може да стои по-висока от другата или едното краче привидно да е по-късо. Макар в повечето случаи симптомите да са относително дискретни, понякога пациентите ни търсят заради по-съществени оплаквания – лесна уморяемост и нежелание за физическа активност, болки, очевидно изкривяване.
Как преминава един преглед?
Ортопедичният преглед се състои от няколко „класически“ етапа – снема се анамнеза, извършва се оглед, палпация и клинично тестуване. При необходимост се назначават образни изследвания. За диагностициране на деформацията най-често се използва т. нар. тест на Адамс. При него детето е в изправен стоеж. Караме го да приведе главата към гърдите и постепенно да се наведе напред, като ръцете са отпуснати свободно край тялото и събрани в дланите. По време на теста лекарят стои зад пациента и наблюдава за асиметрия между двете страни на тялото. При наличие на изкривяване едната половина изпъква над другата, като деформацията е много по-ясно забележима, в сравнение с положението на пациента в изправен стоеж. За по-точна оценка на ъгъла на изкривяване по време на теста може да се използва т.нар. сколиометър. По този начин относително лесно и с висока достоверност можем да хванем всякакви сколиотични деформации. Снимката на гръбначния стълб в изправен стоеж (както отпред, така и отстрани) ни помага да оценим тежестта на деформацията изключително точно – чрез измерване на ъгъла на Cobb. Понякога се правят фасови рентгенографии с накланяне наляво и надясно на тялото за оценка на еластичността и огъваемостта на сколиотичните криви.
В България правят ли се профилактични прегледи на децата за гръбначни изкривявания?
Преди години се извършваха такива във всяко училище, но, доколкото ми е известно, в момента програма за масова профилактика липсва. Личните лекари са добре запознати с проблема и по време на общите профилактични прегледи, които извършват, могат да установят гръбначно изкривяване и да насочат детето към специалист.
Независимо по какъв повод е дошъл пациентът в кабинета, ако по време на общия ортопедичен преглед се усъмним, че е налице гръбначно изкривяване, задължително прецизираме диагностиката.
Горд съм да отбележа, че от 2013 година насам УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ провежда кампания „Детско здраве“. Тя включва различни специалисти – хирург, ортопед-травматолог, уролог, оториноларинголог, офталмолог. Първоначално кампанията започна в София, но постепенно фокусът ѝ се премести към провинцията, където количеството специалисти, занимаващи се с детска патология, е далеч по-малко. Целта на програмата е да осигури ранна диагностика и лечение на различни състояния. В момента програмата е временно преустановена заради COVID – 19 пандемията.
Според Вашите наблюдения много деца ли страдат от сколиоза?
Моето впечатление е, че процентът засегнати деца на някои места в провинцията е по-висок, но формална статистическа обработка на данните не е правена. Има области в страната, където сколиозата е ендемична. Спомням си, че конкретно в района на Смолян установихме изключително висок брой засегнати деца.
Наднорменото тегло може ли да доведе до проблеми на опорно-двигателния апарат на детето?
Все още не е ясно как точно наднорменото тегло повлиява и е рисков фактор за гръбначни деформации. От една страна, повишеното напрежение върху незрелия детски опорно-двигателен апарат може да се отрази негативно. От друга страна, наднорменото тегло може да е както следствие, така и предпоставка за ограничен двигателен режим, а това само по себе си е рисков фактор.
До каква деформация на тялото може да се стигне, ако родителите не обърнат навреме внимание на проблема и какви усложнения се появяват?
За сколиоза говорим, когато кривата надвиши 11 °. С течение на времето, особено в периодите на буен растеж, тя може рязко да прогресира и от 11 или 15 ° едната година, през следващата да достигне 25 и повече °. Проблемите, свързани с тази деформация на гръбначния стълб, могат да са както директно произтичащи от нея – болки в гърба, кръста, врата, така и вторични. Например, когато градусите на изкривяването са по-големи, функцията на вътрешни органи в коремната и гръдната кухина може да бъде засегната. Тъй като гръбначният стълб и залавящите се за него ребра са основна структура, изграждаща кухините на гръдния и коремния кош, деформацията на гръбначния стълб подлага на риск белите дробове и в по-малка степен сърцето.
По какво сколиозата се различава от кифозата и лордозата?
Кифозата и лордозата описват отклонения на гръбначния стълб в сагиталната равнина. При сколиозата видимото отклонението е встрани, докато за кифоза или лордоза говорим, когато отклонението е напред или назад. Гръбначният стълб има естествени кифотична и лордотични криви, тоест не е прав, а е под формата на двойно S. Това позволява по време на ходене той, грубо казано, да „пружинира“ нагоре-надолу и да играе ролята на амортисьор, така че да омекотява силите, които се получават по време на стъпване. А за кифозна или лордозна деформация говорим, когато тези естествени извивки се задълбочат над нормалните.
Как се лекува сколиозата?
Хваната навреме, сколиозата се лекува консервативно. В повечето случаи пациентът се насочва към физиотерапевт – рехабилитатор за специални упражнения, в това число и гимнастика. Това често е достатъчно за задържане или обратно развитие на заболяването. Нашата цел е в най-лошия случай да не позволим деформацията да прогресира. Тогава смятаме, че сме спечелили битката. Защото, както споменах, в периодите на буен растеж всякакви изкривявания на гръбначния стълб могат да прогресират изключително бързо. При изкривявания над 25 ° се прибягва до корсетолечение, а при криви над 40-45 ° вече се обсъжда оперативна намеса.
Най-популярното консервативно лечение в последните години е по метода на Schroth – заради добрите резултати, които постига.
Колко време продължава едно лечение на сколиоза?
Зависи кога ще бъде хваната. По правило – поне до приключване на растежа. Но някои пациенти идват при нас, вече почти завършили растежа си. Ето защо чрез рентгеновата диагностика измерваме не само големината на кривата, а също така си правим изводи за оставащия растеж. За тази цел използваме като ориентир степента на затваряне на растежните плочки на крилата на илиачните кости (или казано по-просто – на таза). Първата менструация при момичетата е белег за забавяне на растежа и началото на костното съзряване настъпва обикновено 4 месеца след менархето.
А какво е хирургичното лечение?
Хирургичната интервенция за сколиоза е изключително комплексна. За да има добър резултат, предоперативната подготовка трябва да е направена изключително прецизно.
Каква хранителна диета препоръчвате на такива деца?
Режимът на хранене е стандартният препоръчван при деца и е свързан с приемането на достатъчно белтъчини, зеленчуци, мляко и млечни продукти,.
По колко време на ден трябва да отделя детето за спорт?
Според актуалните критерии на СЗО подрастващите трябва да отделят минимум един час на ден за активни физически занимания, тоест директен спорт, а не разходки в парка. Например плуване (което е класика за нас ортопедите като препоръка, тъй като развива симетрично целия опорно-двигателен апарат), футбол, баскетбол или друг спорт, предпочитан от детето.
А каква трябва да е правилната стойка пред компютъра вкъщи?
От чисто ергономична гледна точка, детето трябва да е седнало така, че краката да са добре стъпили на земята, свити под 90 ° – както в колената, така и в тазобедрените стави. Гърбът да има стабилна опора в облегалката на стола и главата да е в такова положение, че да гледа директно срещу монитора, а не да е отведена на едната, другата страна или под ъгъл, защото това натоварва както мускулатурата, така и зрителния апарат.
Каква профилактика препоръчвате?
Движение. По-добра профилактика от движението, когато говорим за всякакви гръбначни деформации – няма.
Екатерина Димитрова
Коментари