Доц. Мила Любомирова: ХИПЕРТОНИЯТА И ДИАБЕТЪТ СА ПРЕДПОСТАВКА ЗА ХРОНИЧНО БЪБРЕЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ

Снимка: Екатерина Димитрова

Доц. Мила Любомирова е началник на клиниката по нефрология в УМБАЛ „Александровска“. Специализирала е нефрология в Брюксел. Член е на EFSUM (Европейска асоциация по ултразвук в медицината), Българското нефрологично дружество и е в УС на Българската асоциация по ултразвук в медицината. Преподавател е и в МУ – София.

Какво е хронична бъбречна недостатъчност?

Понятието хронична бъбречна недостатъчност сред медицинската общност се използва, за да се определи крайния стадий на хроничната бъбречна болест. От 2012 година Европейската бъбречна асоциация лансира друго определение за хроничното бъбречно заболяване – наличие на понижаване на гломерулната филтрация под 60 милилитра за минута, което е с давност повече от три месеца, независимо от това дали има други данни за отклоняване в бъбречна функция или структура. Но доказването на отклонение по лабораторни показатели или структурни отклонения, установени с образна методика при нормална гломерулна филтрация, също могат да бъдат определени като хронично бъбречно заболяване.

Какви са симптомите?

За съжаление в първите степени на хроничната бъбречна болест, когато филтрацията е нормална или много леко намалена, заболяването най-често е без симптоми. Може да се появи артериална хипертония, която даже и да предхожда доказването на бъбречната болест. Обикновено нещата протичат тихо, безсимптомно и поради липсата на сериозен скрининг за тези пациенти доста често те идват късно при нас – нефролозите, тогава, когато вече влошаването на бъбречната функция е много напреднало. Такива проблеми обикновено се появяват в третата степен на заболяването, когато филтрацията е под 60 милилитра за минута. Тогава вече има анемичен синдром със своите симптоми, отклонение в калциево-фосфорната обмяна, костни прояви. Хипертонията става трудна за корекция. Необходими са повече медикаменти. И когато хората, насочени от кардиолог или личния лекар, направят изследвания, се доказва, че те имат сериозно покачване на серумния креатинин.

Какви изследвания се правят, за да се установи такава диагноза?

Освен на кръвните показатели на бъбречната функция – урея и креатинин, се прави изследване на пикочната киселина, общия белтък и албумина. Задължително се пуска и обикновена урина, където се търси полуколичествената проба за белтък и изследването на албумин/креатинин отношение. Това е изключително важен показател, защото той много рано хваща дискретни отклонения. Но за съжаление този маркер не се използва в рутинните скринингови програми, доколкото има такива.

Какви са причините за развитие на хронично бъбречно заболяване?

Като най-честа причина за това заболяване се определят диабетът и хипертонията. Повече от 75-80 процента от случаите на пациенти с бъбречна болест се дължат на хипертония и диабет. За да може тази бъбречна болест да се лекува добре и да се забави прогресията ѝ, трябва изключително точно и адекватно, с подходящите медикаменти с ренопротективен ефект, да се лекуват хипертонията и диабетът. Останалите около 20 процента са пациенти със специфични  имунни нефропатии и вродени генетични заболявания, при които лечението след диагностиката е много специфично – имуносупресивно и имуномодилаторно. Но главното, което касае бъбречната функция, това е много строгото лечение на основното заболяване, водещо до хронично бъбречно заболяване.

Често в бъбрека се развиват вторични промени, които се самоподдържат във времето. Има и хемодинамични отклонения, високо гломерулно филтрационно налягане, което е механизъм за по-бързото изчерпване на бъбречния резерв. Други механизми са честите остри увреждания на функцията, провокирани от медикаменти, инфекции, дехидратации, влошаване на основните заболявания. Например – сърдечносъдовите болести или декомпенсацията на диабет. Защото бъбрекът и сърцето са в строги тесни взаимодействия – и хемодинамични, и нехемодинамични. Така че трябва да има един много стриктен баланс на всички съпътстващи заболявания, успоредно с доброто ренопротективно лечение за бъбрека, корекция на сърдечносъдови рискови фактори, телесно тегло, физическа активност, наблюдение на въглехидратна обмяна, промяна начина на живот. Всичко това определя един много добър баланс за бъбречната функция и забавяне на темпа на прогресивната ѝ загуба .

Онкологично заболяване може ли да провокира такъв проблем?

Онкологичните заболявания, които имат сериозен бум в световен мащаб, често водят до увреждане на бъбрека. То може да е резултат от основния онкологичен процес или да е като усложнение от химиотерапия с нефротоксични цитостатици. Лъчетарапията също може да има като страничен ефект бъбречна увреда по различни механизми.

С прогресирането на хроничното бъбречно заболяване какви усложнения могат да се получат?

Най-често това е появата на анемичен синдром. Трябва много стриктно да се проследяват нивата на паращитовидния хормон и да се назначава адекватна терапия за съответните нарушения в минералната обмяна на калция, фосфора, паратхормона и реналния витамин D. Те също строго се менажират и наблюдават от нефролози. Зачестяват и инфекциите – бъбречни, дихателни. Имунитетът на човека отслабва. Понякога пациентите имат сериозни отклонения в склонност към кървене или към тромбообразуване. В по-напреднали стадии на бъбречната болест се нарушава балансът във водната и натриевата обмяна, което може да доведе до хиперхидратация.

Какво е лечението?

Това е лечение на основното заболяване. Строг контрол на кръвното налягане, използване на ACE-инхибитори, да се намали хемодинамично значимата хиперфилтрация на функциониращите нефрони. Да се прилага диета по отношение на белтъчна рестрикция, ограничаване на солта. Да има добра физическа активност и промяна на начина на живот, с редукция на телесното тегло. Намаляване приема на животински белтъци, строг контрол на анемията, хиперпаратиреоидизма, избягване на малнутрацията, тоест хората трябва да се хранят добре, да приемат достатъчно необходими калории, но с доста специфичен диетичен режим. Трябва да се внимава много с медикаментите, които използват пациентите. Тези, които са нефротоксични, да се прилагат само при категорични индикации и невъзможност да бъдат заменени. Винаги трябва да се мисли за бъбрека на болния и да се внимава за епизодите на наслагване на остро бъбречно увреждане върху хронично съществуващото. Пациентите трябва да се проследяват от специалист системно, на всеки четири месеца, за да може да се предприемат адекватни мерки, ако има някакви отклонения от тази добре начертана програма.

Хронично бъбречно заболяване предава ли се по наследство?

Някои – да. Например автозомната доминантна поликистоза, болестта на Фабри, туберозната склероза могат да се предават. Те са генетични заболявания. При автозомно-доминантната поликистоза, когато някой в семейството носи тази болест, рискът да я предаде на поколенията си, независимо от това дали е мъж или жена, е 50 процента. Ние имаме доста фамилии с това заболяване, което прогресира бавно, но за съжаление се стига до терминална хронична бъбречна болест. Такива пациенти могат да се трансплантират, но при тях родственото донорство е проблем, защото голяма част от роднините носят поликистозата. Това, разбира се, не е невъзможно, но при строго изследване на родствените донори.

Каква профилактика трябва да се прави, за да се избегне хронично бъбречно заболяване?

Да се извършват профилактични скринингови системи при рисковите групи – диабетици и хипертоници, както и скрининг за бъбречна болест в семейства, в които има пациенти с хронично бъбречно заболяване или на диализно лечение. Желателно е тези скриннгови програми да се правят от общопрактикуващите лекари и когато са налице някакви отклонения, пациентите да се насочват за консултация със специалист.

Във връзка с пандемията на COVID -19 у нас какво ще посъветвате хората с хронично бъбречно заболяване?

Пациентите с хронична бъбречна болест категорично трябва да се ваксинират, защото те са сред рисковите пациенти за по-сложно протичане на ковид-инфекцията. Диализните и трансплантираните пациенти също са изключително рискови. Тъй като векторните ваксини нямат категорично противопоказание за болни с артериална хипертония и диабет, такива хора могат да бъдат ваксинирани с тези по-достъпни ваксини. А пациентите с автоимунни заболявания като например лупусен нефрит или специфични имунни нефропатии трябва да изберат РНК-ваксини. Но все още в медицинската литература няма категорични обективни данни за тези изолирани популации пациенти.

Екатерина Димитрова

Напиши първи коментар

Коментари

Your email address will not be published.


*