Доц. Ирен Цочева: НАРАСТВА БРОЯТ НА ДЕЦАТА С БРОНХИАЛНА АСТМА

Снимка: Екатерина Димитрова

Доц. д-р Ирен Цочева е потомствен педиатър. Специалист е по детски болести и по детска пневмология и фтизиатрия. В момента е началник на отделението по педиатрия в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Провеждала е специализации в Германия, Франция, Испания и Хърватия. През 2002-2003 г. специализира в „Лудвиг Максимилянис Университет“ – Мюнхен, под ръководството на проф. Ерика фон Мутитус – световен експерт в областта на детската астма. Има над 100 публикации и участия в национални и международни научни форуми. Член е на Европейската респираторна асоциация (ERS), Европейската асоциация за детски инфекциозни болести (ESPID), Българската педиатрична асоциация, Българското дружество по пулмология и фтизиатрия и Българското педиатрично дружество по пулмология и фтизиатрия. Преподавател е в МУ – София.

Бронхиалната астма е често срещано хронично заболяване при децата. Какви са причините за това?

Наистина това е най-честото хронично заболяване при децата. Засегнато е приблизително едно на всеки десет деца, като през последните около 70 години се забелязва много голямо увеличение на честотата на случаите на бронхиална астма. Смята се, че това е многофакторно заболяване, при което играе роля взаимодействието между генетична предиспозиция и фактори на околната среда. И докато генетичната предиспозиция е била и остава една и съща и сега, и преди сто години, то трябва да търсим причина за зачестяване на заболяването във факторите на околната среда.

Съществуват различни хипотези, но няма еднозначен отговор за това каква е причината. Така наречената „хигиенна хипотеза“ обяснява увеличаването на случаите с факта, че през последните десетилетия започнахме да отглеждаме прекалено стерилно децата си. Друг фактор е замърсяването на околната среда и по-специално замърсяването на въздуха с фини прахови частици. Установено е, че в по-замърсените райони на страната имаме много по-голяма честота на хроничните белодробни заболявания, включително и астмата. Различни отпадни продукти от изгарянето на дизеловото гориво се включват като предразполагащи фактори. Не може да се изключи и ролята на антибиотици, оцветители и консерванти в храните на децата още от най-малка възраст.

Кога най-често започва да се проявява?

Бронхиалната астма може да се прояви във всяка възраст. Не бива да сме сигурни, че ако детето до 6-годишна възраст не прояви признаци на заболяването, няма да развие астма след това. В ранна детска възраст (до 4-5 г.) преобладават случаите на така наречените транзиторни свиркачи. Тогава диагнозата астма не може да се постави с абсолютна сигурност. Затова при рецидивиращи прояви на свиркане в гърдите и необходимост от лечение с инхалаторни бронходилататори имаме силни подозрения за това заболяване. В този период най-често пристъпите се отключват от вирусни инфекции. И астмата обикновено е вирус-индуцирана. Следва периодът на ранна училищна възраст (6-7 г.), когато вече започва да се изявява типичната алергична астма. Много често е при деца, които са с някакви симптоми на алергия (хранителна, кожна) и които имат наследствена обремененост (родители или близки роднини с астма). Вече в юношеския период, когато при голяма част от децата се наблюдава затихване на симптомите, при някои от тях може отново да се прояви рецидив на заболяването – в резултат на хормоналните промени.

Какви са симптомите?

Двата най-основни симптома на астмата са затруднения в дишането и кашлицата. Но при много деца имаме предшестващи симптоми, които могат да ни ориентират, че предстои една екзацербация. Например в най-ранна възраст при вирусно заболяване – с остра, водниста хрема и, както ни описват родителите, за часове или за един ден слиза в гърдите. Детето започва да учестява и затруднява дишането, чува се едно свирене, дори и от разстояние, заради което е необходимо да се предприеме лечение. В началото кашлицата е суха, спастична. Много често е в малките часове през нощта. Кашлица може да се провокира и от физическо натоварване при затичване, от силни емоции (както положителни, така и отрицателни). С течение на пристъпа и лечението тя става по-влажна, откашляща. При малките деца може да продължи до десет дни, с постепенно намаляване.

Как се поставя диагнозата?

Клинично. В малката възраст (до 5-6 г.) не можем да се доверим на лабораторните показатели или на функционалното изследване на дишането. Тогава най-важно е снемането на една задълбочена анамнеза. При прегледа на детето разпитваме родителите и за насочващи симптоми. Вече, когато можем да си позволим изследване на дишането, за което пациентът трябва да съдейства (над 6 г.), е важно да се направи функционално изследване на дишането по време на пристъп. Защото, за разлика от възрастните, при които има изменения във функционалното изследване на дишането и в междупристъпния период, при децата тогава дишането обикновено е в норма. Понякога правим и бронхопровокационна проба. След шестминутно натоварване се извършва следващо изследване, при което се откриват съответни отклонения. Или след първото изследване прилагаме инхалаторен вентолин и след 20 минути – второ изследване. Тогава можем да докажем повишена хиперреактивност на дихателните пътища, която е показател за това дали детето е с астма.

По-какво астмата се различава от другите респираторни инфекции?

Астмата е възпалително заболяване на дихателните пътища, не е инфекция. Затова пък най-честите причинители на влошаване на астматичния пристъп са вирусните инфекции. Например риновирусът, който при повечето от децата предизвиква само лека хрема, но при такива с астма може да доведе до тежък, дори животозастрашаващ астматичен пристъп. Тоест и при инфекциите, и при астмата имаме възпаление, но то е различно по своя характер.

При по-тежко протичане на заболяването какви други усложнения могат да се появят?

Най-неприятното при тежко протичане на заболяването е свързано със социалната адаптация на децата, тоест с невъзможността да водят нормален живот. Заради кашлицата и пристъпите те са с нарушение на нощния сън. Имат също нарушение в концентрацията и успеваемостта в училище. Поради невъзможността от достатъчна физическа активност понякога следва и затлъстяване, което пък е рисков фактор за влошаване на астмата и още по-голямо изолиране на детето. При тежък астматичен пристъп може да се развие колапс на някаква част от белия дроб и последваща пневмония. По-рядко се среща изпукване на алвеолите, навлиза въздух между плеврите и оттам – пневмоторакс. Това са редки, но сериозни усложнения.

Като стана дума за физическа активност, какво могат да спортуват децата с астма?

Винаги обяснявам на родителите, че астмата по никакъв начин не бива да нарушава физическата активност на детето. За щастие за бронхиалната астма, дори и в детска възраст, имаме достатъчен набор от добри медикаменти и нашата цел е да постигнем контрол на заболяването. Всяко дете с астма трябва да може да се движи и да спортува абсолютно активно. Ако това не му се удава, защото се обострят симптомите, то тогава ние – лекарите, трябва да коригираме лечението, а не детето своето поведение.

Какво е лечението?

Лечението е от две основни медикаментозни групи. Животоспасяващите лекарства повлияват острия астматичен пристъп. Основен техен представител е салбутамолът, който се приема инхалаторно. Приемането на медикаментите чрез дихателните пътища е огромно постижение на последните десетилетия, което преобърна представата за астмата като тежко и нелечимо заболяване. Втората група са така наречените контролиращи медикаменти. Те имат за цел да не се стига до пристъпи или пристъпите да са много по-редки. Тук на първо място са инхалаторните кортикостероиди. Независимо от лошия имидж, който имат в общественото пространство (когато се приемат през устата), за пациентите с астма те се прилагат по инхалаторен път – с вдишването. Това благоприятства първо да достигнат точно там, където ще работят и второ – да използваме минимални дози, така че дори многогодишното им приложение да не води до странични ефекти при децата. Затова съветваме нашите пациенти след всяка инхалация да си измиват зъбите, да изплакват устата и после да продължават с всекидневните си активности.

Как трябва да реагират родителите, когато детето получи астматичен пристъп?

Важно е да знаят адекватната доза на салбутамола, която да приготвят инхалаторно. Обикновено обясняваме на родителите, че тя може да се направи един път, след 20 минути – още веднъж и ако детето няма подобрение, веднага да се търси по спешност медицинска помощ. Говоря за тежък астматичен пристъп, при който имаме чувствително повишаване на дихателната честота. Майките много добре знаят какво да наблюдават – дали има хлътване между ребърцата, или – в коремната област на детето. Ако не се получи подобрение, детето трябва да бъде заведено за консултация в спешен педиатричен кабинет, какъвто има денонощно и в нашата болница. Ако родителите успеят да овладеят ситуацията, следващата инхалация трябва да бъде след четири часа. И при първа възможност – да се посети лекуващия детски пулмолог. Когато децата пораснат и вече сами могат да приемат инхалациите, е хубаво да носят флакона със салбутамол винаги в себе си, за да могат да реагират и да направят тази най-важна първа инхалация.

Каква хранителна диета препоръчвате на децата с бронхиална астма?

Децата с бронхиална астма не се нуждаят от специална хранителна диета, освен ако нямат изявена алергия към определена храна. В такъв случай е ясно, че тази храна ще бъде избягвана. Естествено, децата трябва да се хранят здравословно. Диетата да е богата на витамини. В последните години наблюдаваме сериозен недостиг на витамин D, дори и при по-големи деца. Ако детето е с доказан такъв недостиг, трябва да приема витамин D.

Има и храни, които са по-склонни да отделят хистамини и други вещества, предизвикващи поява на астма. Такива са някои цитрусови плодове и бананите например. Родителите трябва да наблюдават детето си и, ако има проблем, да избягват тези плодове. Всички деца и особено тези, които страдат от кашлица, до 5-годишна възраст не бива да консумират семки и ядки, за да не се стига до по-сериозни проблеми.

Могат ли децата с астма да имат домашен любимец вкъщи?

В последните години се заговори, че кучетата като домашни любимци са съвременните крави в домакинството. Тоест – смята се, че те дори могат да имат протективна роля за развитието на алергични заболявания. Не да ги предизвикват, а да предпазват от тях, ако детето от най-малко е в контакт с такова животно. Но все пак, ако детето до петата или седмата година е живяло без домашен любимец и много иска такъв, родителите трябва да направят тест за алергия и след това да вземат решение за нов член в домакинството.

Напълно лечима ли е астмата при децата?

Нашата цел е да поставим заболяването под контрол, тоест астмата се лекува, но тя обикновено не се излекува. Дори когато е в ремисия, пациентът е добре да се среща със своя лекуващ лекар поне два пъти годишно. Да се проведат определени изследвания, защото понякога симптомите са много фини и не се установяват толкова бързо.

Каква профилактика препоръчвате?

Здравословен начин на живот. Напълно съм наясно и споделям с моите пациенти, че генетичната предиспозиция за развитието на астма я носим повечето от нас. Най-важно е да се избягват рисковите фактори. При деца с астма категорично забранявам тютюнопушенето в семейството. Дори гушкането на бебе с дрехи, които са пропити с никотин, е вредно. Децата с астма е желателно да прекарват повече време сред природата, на слънце, да се каляват. Ако има изява на заболяването, пациентът трябва да е в добра връзка и редовно да посещава лекаря, който проследява заболяването. Това може да е общопрактикуващ лекар –  с добри познания в тази област, педиатър или детски пулмолог. Според мен най-удачният вариант е само един лекар да проследява детето, а не родителите да се лутат и да търсят различни мнения.

Екатерина Димитрова

Напиши първи коментар

Коментари

Your email address will not be published.


*