Акад. Дамян Дамянов: ЛАПАРОСКОПСКОТО ОТСТРАНЯВАНЕ НА ЖЛЪЧЕН МЕХУР И АПАНДИСИТ СЕ НАЛОЖИ КАТО ЗЛАТЕН СТАНДАРТ

Снимка: Екатерина Димитрова

Акад. Дамян Дамянов е хирург. Дълги години оглавяваше клиниката по хирургия при УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. В момента работи към Първа градска болница – София. Членува и заема различни ръководни позиции в български професионални и научни организации. От 1998 г. до 2016 г. бе председател на Съюза на учените в България. От 2002 г. до 2014 г.  е председател на Българското хирургично дружество, в което членува от 1972 г. По време на съществуването на Висшата атестационна комисия е член на Научна комисия по хирургични науки към ВАК (от 2003 г.) и член на Президиума на ВАК и негов заместник-председател (от 2006 г.). Членува в Българската асоциация на хирурзи и гастроентеролози, Deutsche Gesellschaft fuer Chirurgie, International Association of Hepato-Pancreato-Biliary Surgery, International Association of Surgeons, Gastroenterologists and Oncologists. Член е на редколегията на списание „HepatoGastroenterogy“, на борда на European Academy of Sciences и почетен член на Румънското и Македонското хирургично дружество. От 2013 г. до 2016 г. бе заместник-председател на БАН. Областите на професионален интерес на акад. Дамянов са висцерална хирургия и хирургично лечение на заболяванията на стомашно-чревния тракт, жлъчна система, черен дроб, панкреас, далак, коремна стена и др. Автор и съавтор е на над 45 учебника, научни книги и монографии и има над 250 публикации в български и чуждестранни списания. Автор е на две изобретения, един полезен модел и 14 рационализации.

Какъв е прогресът в коремната хирургия?

Нещата започнаха с промяна още в учебния процес. Ние навремето получавахме повече практически знания. Днес младите хора са залети от информация, могат да проследяват лекции от цял свят през интернет. Изостава практическото обучение в медицината. У нас има голям дефицит на лекари във всички специалности, включително и в областта на хирургията. На второ място възможностите за диагностициране на болести от всякакъв тип се развиха многопосочно и качествено. Въвеждането на ултразвука и усъвършенстването му до такава степен, че преди и по време на операции да могат да се въведат малки ултразвукови трансдюсери, включително в каналчести системи вътре в тялото и да се детайлизира образът, помагат да се уточни наличие на камък или тумор. Безспорно най-много се усъвършенства рентгеновата диагностика с въвеждането на компютърния томограф и ядрено-магнитния резонанс. Това позволява да се уточни органната топика, размерите на тумора и нещата да се планират предварително много по-точно. По отношение на ендоскопската апаратура – вече с ендоскопи се влиза и в кухинни пространства (в коремната кухина, в гръдната кухина, в коляното и други стави). Достига се дори до органи, които не са в кухини – бъбрек, простата и т.н.

А какви са предимствата на лапароскопската хирургия?

Само за две-три години след края на 80-те лапароскопската техника се усъвършенства до такава степен, че отстраняването на жлъчния мехур с лапароскопска операция беше признато в световен план за „златен стандарт“.  По време на една „отворена“ операция първо се прави разрез, който е поне 10-12 сантиметра, а при по-трудна жлъчка дори е с по-голям размер. Но при такава интервенция не всички детайли се виждат добре с човешко око, тъй като артерията на жлъчния мехур е тънка около един милиметър, а каналчето на жлъчния мехур е с дебелина около три милиметра. А при лапароскопска операция хирургът вкарва оптическа система. Когато я приближи близо до тези елементи, може да се види каналчето на жлъчния мехур с дебелина колкото човешки пръст. Също така по-ясно се  разграничават сраствания и органи. Именно заради това лапароскопското отстраняване на жлъчния мехур се утвърди. След такава операция пациентът вечерта може да се изправи, на другия ден задължително става да ходи, в следващите един-два дни може да бъде изписан. Докато при класическата отворена операция трябват седем до десет дни. Отстраняването на спукан апандисит по лапароскопски начин също не е проблем. Лапароскопската хирургия не се наложи безкомпромисно в операциите на херниите, но е много успешна при хиатални или диафрагмални хернии.

А по отношение на другите органи?

Лапароскопската хирургия се утвърждава като доста добра и при операции на дебелото черво – лапароскопско рязане на сегменти на дебелото черво, лапароскопско отстраняване на най-ниската част от червата – правото черво до ануса с извеждане на анус претер на коремната стена. Това започна да се прави или изцяло лапароскопски, или лапароскопски асистирано. Постепенно започнаха да се извършват и лапароскопски операции върху стомаха, далака.

При онкологични заболявания обаче се препоръчва лапороскопска операция при пациенти в I и II стадий, докато при напреднал III и особено IV стадий операцията не трябва да се изпълнява лапароскапски, а да е отворена. В Германия, по техните стандарти, лапароскопска операция на дебелото черво се прави само на пациенти с онкологично заболяване в I и II стадий.

Трудни за лапароскопски операции са черният дроб и панкреасът. Желателно е такива да бъдат извършвани от хирург с голям опит. Панкреасът е жлезист орган. Той няма плътен паренхим, където, налагайки шев, хирургът е сигурен, че това нещо ще задържи добре. Обработването по-грубо на панкреатичната тъкан предизвиква възпаление на остатъка от органа, което може да бъде фатално за пациента. Възпали ли се панкреасът, шевовете не държат, отпускат се и става усложнение, което може да причини смърт. В световен мащаб в панкреатичната хирургия усложненията остават 30 – 40%.

След като лапароскопските операции вече се налагат, не трябва ли НЗОК да промени финансирането им, а не за тях да плаща пациентът?

Здравната каса си има бюджет. Тя разпределя парите на болниците. Директорът на всяка болница, от своя страна, разпределя средствата между клиниките. И пред хирурга вече стои дилемата каква операция да извърши. Защото, правейки каквато и да е операция, той трябва да се вмести в рамките, които са изработени от НЗОК. Не е все едно обаче дали ще оперираш пациент на 20, 50 или 80 години, има ли той придружаващи заболявания и какви усложнения могат да се появят. Парите са еднакви за всички. При нас трябва да се промени моделът на плащане. Например след приключване на операцията – да се калкулират всички разходи по нея, включвайки консумативи, направени изследвания и т.н. Разходите за всички болни – за лечение и за режийни – правят болничния бюджет, в който се предвиждат и заплатите за персонала. И е нормално всички тези разходи, когато се декларират през НЗОК, да оформят нейния бюджет като цяло за страната и чрез него да се покриват всички направени разходи. Това обаче не се случва.

Какво пречи това да се въведе у нас?

Немотията. Още Буров е казал навремето, че бедна държава трудно ще прогресира. У нас ако принципът не се промени, няма да се оправят нещата. Защото всеки недостиг по разходите на един пациент се трупа за сметка на клиниката и болницата.

Какво се промени с въвеждането на робот-асистираната хирургия?

Робот-асистираната хирургия по своя характер е лапароскопска хирургия. С троакари се пробива коремната стена на пациента. Разликата е, че той лежи в операционната зала, а хирургът работи посредством робот – дистанционно. Предимството е, че такива операции могат да се извършват дори в случаи, когато хирургът и пациентът се намират на разстояние – в различни градове, държави и т.н. Тази хирургия отдавна успешно се прилага в гинекологията и в урологията, но пробива и в коремната хирургия. Тя е скъпа хирургия и още повече зависи от финансирането.

Означава ли, че отворените операции ще започнат да се правят по-рядко?

Отворените операции си остават базата на хирургията в света. В България има около 220 хирургични отделения в здравните заведения. Около половината разполагат с лапароскопска апаратура, така че в останалите отделения се работи по традиционния начин. А отделно в някои области традиционната хирургия е незаменима. Трансплантацията на човешките органи например може да бъде направена само по отворен начин. Извършването на комбинирани операции върху един, два, дори върху три органа, изисква също отворена операция. Спешната хирургия в 70-80% от случаите продължава да си бъде отворена хирургия, защото там понякога е необходимо да се отвори коремна или гръдна кухина много бързо. Например една травма на корема изисква отворена операция в 80% от случаите. Така че отворената хирургия е изключително широка и нейните възможности са незаменими.

Вие сте хирург с над 50-годишна практика. Какво е предизвикателството във Вашата работа?

Аз не бих го нарекъл предизвикателство, а желание да помагаш на болния човек.

Преди време бях свидетел в Германия как хирургът връчи на пациента преди операцията така нареченото „информирано съгласие“, в което в рамките на около 40 страници бе обяснено какво е заболяването, възможните начини на лечение, рисковете на операцията и т.н. И пациентът, прочитайки всичко, сам решава на каква операция да се подложи. Докато при нас повечето хора предпочитат хирургът да вземе решение каква операция ще направи. Аз, в желанието си да помагам на пациента, обичам да говоря с него. Когато човекът влезе през вратата, първо го разглеждам като човек, след това като болен човек и накрая като хирургично болен.

Как ще коментирате, че много българи предпочитат да се оперират в чужбина?

Не можем да им забраним. Българите тръгват да се оперират в чужбина, когато са уплашени от болестта си, изпълнени са с недоверие към възможностите на лекарите у нас и разполагат с известни средства. Но в България също има много добри хирурзи и лекари.

За съжаление у нас иновативността не се стимулира. Ние внедряваме чужда техника и по-рядко раждаме наши методи. Лекарите ни идват обучени отвън, а не създават методики, които могат да донесат световна слава и на страната.

Екатерина Димитрова

Напиши първи коментар

Коментари

Your email address will not be published.


*