Д-р Методи Хлебаров: ЧЕСТО ВИРУСНИЯТ КОНЮНКТИВИТ МОЖЕ ДА ПРОТЕЧЕ БЕЗ ЯВНИ СИМПТОМИ

Д-р Методи Хлебаров е завършил МУ – София. Специалист – офталмолог. В момента извършва амбулаторни прегледи в МЦ „Медкрос“.

Какво заболяване е вирусният конюнктивит?

Това е възпалителен процес на конюнктивата (тънък и прозрачен слой на окото, покриващ него и вътрешната повърхност на горния и долен клепач). Вирусният конюнктивит няма изразена сезонност, макар че някои автори описват значително по-висок процент през лятото, но по време на топла зима случаите също могат да са чести.

Какви са причините за това заболяване?

Вирусните конюнктивити се причиняват предимно от ДНК вируси, като огромен дял се пада на аденовирусите. Инкубационният период е около седем дни, а пациентите след това са заразни около 14 дни.

Как се предава заразата?

Предава се от човек на човек. Може да бъде по капков механизъм или с допир от заразен човек на обект и този обект съответно да я предаде на друго лице.

Колко форми вирусен конюнктивит има?

Основните форми, по които може да протече един вирусен конюнктивит, са три – фоликуларен, фарингоконюнктивална треска и епидемичен кератоконюнктивит. Фоликуларният конюнктивит често не се асоциира със системно страдание и пациентите понякога дори не разбират, че са болни и не търсят лекарска помощ. При фарингоконюнктивалната треска се наблюдава повишена температура, главоболие, болки в гърлото и ангажиране на преаурикуларните лимфни възли, което се среща по-често и при децата. В 30% от случаите може да се засегне и роговицата. А при епидемичния кератоконюнктивит засягането на роговицата може да достигне до 80% от случаите.

Какви са симптомите?

При всеки пациент клиничната картина е индивидуална и се изразява с различна сила. При някои хора имаме остра проява между седем и десет дни, със зачервяване на очите, сълзотечение, засегната роговицата – дразнене от светлина. Може да се появи подуване на клепача, хемоза – оток на конюнктивата, субективни усещания като парене, лютене, смъдене в очите, фоликуларна реакция, отново болезнени лимфни възли. Те могат да бъдат около ухото (преаурикуларни) или под долната челюст (субманипуларни). Сърбежът е нехарактерен за вирусния процес.

Какво е лечението?

При вирусните заболявания на конюнктивата огромна част от лечението е свързана с превенцията и облекчаването на симптомите, тъй като целенасочената терапия към вирусния агент на практика е трудна. Всеки случай изисква преценка и индивидуален подход. В повечето случаи лечението предимно е насочено към симптомите, които често могат да се подобрят със студени компреси, овлажняващи изкуствени сълзи. Върху благоприятния терен на вирусната инфекция е възможно да се развие и бактериален процес. Тогава вече се налага и включване на антибиотична терапия. Понякога, особено при епидемичния кератоконюнктивит, могат да се обмислят и кортикостероидни лекарства, но това трябва да става само под засилен лекарски контрол, тъй като кортикостероидите, намалявайки нашия имунен защитен компонент, могат да удължат хода на заболяването или да доведат до неговото негативно развитие и тежки увреди. В някои етапи на вирусното заболяване на конюнктивата се прилага и т. нар. туширане с йодна тинктура.

Какви усложнения могат да настъпят, ако човек неглижира проблема и не се лекува?

Заболяването в голям процент от случаите може да е самоограничаващо се, няма явни симптоми. Затова и хората не стигат до специалист по очни болести. Ако симптомите са слабоизразени, в доста случаи пациентите не обръщат достатъчно внимание на проблема. Усложненията от заболяванията обаче са различни – точковиден кератит, инфилтрати, намаляващи зрението на пациента, суперинфекция, цикатризиращ симблефарон, тежка сухота и астигматизъм.

При точковидния кератит имаме отваряне на малки язви по роговицата. Те могат да предизвикат болка, усещане за чуждо тяло и дразнене от светлина, която да се насложи върху вече съществуващите оплаквания. Инфилтратите представляват реакция на нашия организъм към възпалителните процеси. Те намаляват и видоизменят преминаващата светлина през роговицата. Това може да доведе до намалено зрение, а също така и до светлочувствителност, което да предизвика дразнене и допълнително сълзене, дори и болка. Суперинфекция има, когато на фона на вече вирусната се развие допълнителна бактериална такава. Цикатризиращият симблефарон е тежко усложнение. При него вследствие на възпалителния и зарастващия процес имаме срастване между конюнктивата и клепача. Вследствие на възпалителния процес може да се появи и тежка сухота на окото, тъй като в процеса на развитие на вируса се ангажират клетки, които участват в производството на компоненти на слъзния филм. Когато тези клетки бъдат с намален или нарушен състав, респективно се произвежда по-малко и неефективна сълза.

Как протича вирусният конюнктивит при децата?

Протича по сходен начин, както при възрастните, но при децата от конюнктивитите по-често срещани са бактериалните. А от вирусните – фарингоконюнктивалната треска, тъй като там предаването на инфекцията е по въздушно-капков път – вследствие на мръсни ръце, пръски, плюнки, когато децата не спазват хигиена.

Можем ли да се предпазим от вирусен конюнктивит?

Вирусният конюнктивит е заразно заболяване и заради това е важна превенцията. Болният трябва да спазва лична хигиена. Това означава да мие ръцете си, да използва лични дезинфектанти, кърпи, спално бельо. Хората, страдащи от вирусен конюнктивит, не бива да посещават обществени плувни басейни. Неволевото докосване на очите е близо 19 пъти на ден, тъй че е важно човек да е бдителен за собствената си хигиена.

А какво се разбира под епидемичен кератоконюнктивит?

Причинява се от аденовируси и ангажирането на роговицата е по-често изразено. Характерното за него е, че той винаги е двустранен, но привидно изглежда, че едното око страда повече. Затова предимно хората споделят, че само едното око боледува. Но всъщност не е така. Имаме случаи, в които симптомите са първо при едното око и когато то оздравее или в процеса на оздравяване, страданието започва и при другото око. Седем до десет дни след заразяването на човека се проявяват симптоми като фоликуларна реакция и тези точковидни ранички на очите. Пациентът усеща сълзене, зачервяване на окото, отново дразнене от светлина и чувство за чуждо тяло, което при другите конюнктивити е по-малко характерно. Седем до 14 дни след началото на симптомите при обстоен преглед с микроскоп могат да се наблюдават инфилтратите в роговицата, които водят до фотобоязън или чувствителност към светлина. Важно е да се знае, че те могат да останат трайно там – от два месеца, в някои случаи и до години. Тогава в лечението може да се обмислят имуномодулиращи медикаменти, но отново под строг контрол.

Каква профилактика препоръчвате?

Както отбелязах по-горе, поддържане на хигиена е основната профилактика.

Как да се грижим за очите си през летния сезон?

През летните месеци слънцето е най-високо, денят е най-дълъг и имаме повече достъп до слънчева светлина. Хората, ако имат възможност и желание, е хубаво да носят слънчеви очила, за да предпазват очите си. Но очилата е желателно да са купени от магазини, които подлежат на периодичен контрол, за да е ясно, че продуктите са сертифицирани. Естествено, могат да се ползват шапки с козирка или с периферия. Не всички хора знаят, че слънцето също може да предизвика алергия и да дразни очите.

Ако човек е с лещи и му предстои летуване на море, трябва ли непременно да носи очила?

Когато носим контактни лещи, ние доброволно слагаме чуждо тяло в очите си. Това може да доведе до намаляване защитните функции на окото и да повиши риска от очни възпаления. Хората, които влизат във водни басейни, имат до 40% по-висок риск да получат очна инфекция. Поради тази причина, отивайки на почивка, ако човек ползва контактни лещи, трябва да носи и диоптрични очила, тъй като има моменти, в които лещите не бива да се носят. Например по време на плаж, ако има бриз, вятър, който завихря песъчинки от земята, тези песъчинки могат да попаднат в окото и това – да предизвика допълнителна микротравма на очната повърхност, която се явява отворена врата към инфекциозен агент, било то бактерии, вирус или гъба.
За да намалим шанса за възпаление, вследствие носенето на контактни лещи, трябва да знаем, че те не се носят, когато спим, влизаме в басейни (плувни, соленоводни или сладководни), тече ни носът, имаме висока температура, боли ни гърлото или имаме други симптоми на заболяване на горните дихателни пътища.

Екатерина Димитрова

Напиши първи коментар

Коментари

Your email address will not be published.


*