Д-р Петя Дачева: КОНТРОЛЪТ НА АРТЕРИАЛНОТО НАЛЯГАНЕ Е МНОГО ВАЖЕН СЛЕД ПРЕКАРАН ИНСУЛТ

Снимка: УМБАЛ "Александровска"

Д-р Петя Дачева е невролог с над десетгодишна практика. В момента работи в УМБАЛ „Александровска“ – София.

Инсултът е вторият най-значим причинител на смърт сред хората, какви са причините за това?

В Европа застаряващото население и недобрият контрол на рисковите фактори са причините за инвалидизация и смърт при хората. У нас към тях се добавя и недобрата профилактика, която в повечето случаи е на по-заден план в представата на пациента.

Кои са рисковите фактори?

Недобрият контрол на артериалното налягане, сърдечносъдовите заболявания, ритъмно проводни нарушения, захарният диабет, тютюнопушенето, метаболитният синдром, дислипидемията, приемът на противозачатъчни медикаменти при жените.

Ако родителят е претърпял инсулт, каква е вероятността детето да получи такъв?

Тук вече говорим за генетична предиспозиция. Това са пациенти, които имат някаква патология в гените, отговарящи за факторите на кръвосъсирването. При такива хора, особено с анамнеза за родители с реализирани инсулти, в по-млада възраст трябва да се изследва определено генно носителство, свързано с повишен риск от тромбообразуване. Обикновено това са млади пациенти без други рискови фактори.

По какво исхемичният инсулт се различава от хеморагичния?

При исхемичния инсулт имаме запушване на мозъчна артерия и оттам вече се нарушава кръвоснабдяването в определена зона от мозъчния паренхим. Докато при хеморагичния е налице руптура на кръвоносен съд, най-често при повишено артериално налягане.

Кой е по-опасен?

При хеморагичен инсулт пациентите пристигат в болниците в по-тежко състояние и по-често са с по-лоша прогноза. В случаите, когато той не е много голям, болните могат да имат пълно възстановяване. Както при исхемичния, така и при хеморагичния инсулт е много важно контролът на артериалното налягане да е постоянен.

А какво представляват криптогенните инсулти?

При тях нямаме ясна причина за съдовия инцидент, тоест не знаем какво точно е довело до инсулта.

Как се диагностицира инсултът?

Много е важно да се направи прецизно неврологично изследване (неврологичен статус). Още при прегледа се ориентираме, че пациентът има някакъв неврологичен дефицит Той може да е с двигателни, сетивни нарушения, промени в говора или координацията. След това е необходимо да се извършат кръвни и образни изследвания. Те са важни, за да преценим правилния подход дали пациентът е подходящ за провеждане на тромболитично лечение.

Какво е лечението?

Най-съвременното лечение е провеждането на тромболиза. То може да се осъществи до четири часа и половина след началото на инсулта. Колкото по-рано започне, толкова прогнозата е по-добра. Разбира се, като всяко лечение и то има противопоказания, но при повечето пациенти в острия стадий на инсулта тромболизата може да се реализира. Основният риск е кървене и влошаване на състоянието, но в доста случаи тя спасява живота на пациента и го предпазва от последваща инвалидизация. Важно е да се спазва протоколът на това лечение и тогава очакваме добро развитие след провеждането му.

Какъв е рискът от повторен мозъчносъдов инцидент?

Това може да се случи, ако не се вземат мерки за промяна на рисковите фактори. Например пациентите с предсърдно мъждене би трябвало да са на постоянна антикоагулантна терапия, а при такива с хиперлипидемия е необходимо лечение със статини.

До какви усложнения може да доведе един инсулт?

Най-голямото усложнение е летателният изход. Основният проблем на инсултите е, че могат да доведат до тежка инвалидизация на пациента, с невъзможност да се обгрижва сам, което е сериозен проблем както за болните, така и за близките им. За съжаление у нас нямаме звена за лечение на инсулта след острата фаза, а при някои пациенти е наложително такова.

Как се проследява такъв пациент след изписването му от болницата?

След изписването му от болницата пациентът има право на два контролни прегледа при невролог в съответното здравно заведение. После се проследява основно от личния лекар и невролог в амбулаторната помощ, защото тези пациенти има възможност да се диспансеризират.

Какво е най-важно за болния в постинсултния период?

Най-важното е добрият контрол на рисковите фактори – поддържане на артериално налягане в границите на нормата, контрол на кръвната захар, холестерола и триглицеридите. От значение е да се започне ранна рехабилитация – от вертикализиране в болницата до продължаваща рехабилитация в домашни условия или в лечебно заведение.

Понякога човек може да получи инсулт в съня си и да не разбере. Има ли някакъв сигнал, който да го накара да потърси лекарска консултация?

Най-често такива хора изпитват някаква слабост, несръчност или се забелязва от близките, че не изговарят правилно думите. Може да имат главоболие или замайване.

В момента сме в пандемия. Колко често след COVID – 19 или по време на инфекцията се случват инсулти?

От пациентите, които са в нашето ковид отделение, една част правят исхемични инсулти още в болницата, въпреки че са на антикоагулантна терапия. При така наречения „дълъг“ ковид и неспазване на препоръчаната терапия исхемичен инсулт може да се получи и след изписването.

До какви други нарушения в мозъка води COVID – 19?

След прекаран COVID – 19 при мен са идвали хора с паметови нарушения, с проблеми в концентрацията, безсъние, главоболие и обща уморяемост.

Какво трябва да се направи в страната ни, за да намалеят случаите на хора с инсулт?

У нас няма стабилизирана система за профилактика. Желателно е да се извършват профилактични прегледи, които да включват невролог, кардиолог, очен лекар и евентуално интернист, за да се хващат навреме рисковите фактори и да се започне лечение. Удачно е хората да минават на такива прегледи веднъж годишно.

Какво ще посъветвате хората, които са прекарали инсулт?

Да извършват ежедневна физическа активност, например поне 30 минути разходка навън, сред природата, или леко физическо натоварване, ако климатичните условия позволяват. Да следят артериалното си налягане и да имат поне шест часа пълноценен сън. Ако е налице остатъчна симптоматика след прекаран инсулт или се появят нови оплаквания, трябва да посещават периодично невролог амбулаторно за преценка на състоянието им и евентуална корекция в терапията.

Екатерина Димитрова

 

Напиши първи коментар

Коментари

Your email address will not be published.


*