Д-р Марина Тъпанова е завършила медицина в МУ – София. В момента е специализант по детска психиатрия в клиниката по психиатрия на УМБАЛ „Александровска“ – София.
Какво представлява депресията?
Депрeсията е мъчитeлно заболяване, което се нарежда сред най-инвалидизиращите на нашето съвремие. Разпространението е приблизително 5-12% сред мъжете и 10-25% сред жените. Заболеваемостта е около 45% от всички психични разстройства. Механизмът на възникване на болестта е свързан с функционално нарушение в невротрансмитерните и невроендокринните системи. Вследствие на тази биологична дисрегулация настъпват когнитивни, емоционални, мотивационни, както и невровегетативни промени.
Какви са симптомите?
Водещи симптоми са изживяване на чувство на тъга и нещастие, потиснато настроение, мрачно съдържание на мислите, проблеми с концентрацията, паметта, трудно взимане на решения, понижена енергия, умора, понижено либидо (като цяло непълноценно ежедневно функциониране). Настъпват също и нарушения на виталните функции – апетит, сън. Нарушенията в съня и понижената енергия биха могли да се явят и като по-ранни симптоми.
Как се поставя диагнозата?
Диагностицирането на това състояние изисква от една страна добри специализирани познания и от друга – по-задълбочена работа с пациента. Именно изключително важно за поставянето на диагноза е разговорът с пациента и неговите близки.
Какви видове депресивни разстройства има?
Различните по тежест прояви и симптоми, причините и факторите, които влияят и предразполагат появата на депресивно състояние, определят до известна степен и неговия вид. Много често депресията се съчетава със симптоми на тревожност. Може да бъде и в рамките на по-голяма болест – биполярно афективно разстройство. Често съпътства и други соматични заболявания – сърдечносъдови, ендокринни, злокачествени, както и в някои случаи послеродовия период при жените.
Кое е най-честото?
По данни на СЗО от 2020 г. около 10 % от пациентите удовлетворяват критериите за клинично значима депресия. Като рискови фактори се определят млада и напреднала възраст, генетична предиспозиция, психотравмени събития от различно естество, подлагане на стрес.
А кое е най-опасното?
Не можем да си служим конкретно с термина „опасно“, понеже заболяването се лекува и само при 1/3 от хората, отключващи тежки депресивни разстройства, придобива протрахиран ход и затегнат ход на протичане. Трябва да се обърне по-специално внимание на пациентите с депресия, които могат да посегнат на живота си (т. нар. суициден риск). Суицидното поведение е комплекс от мисли, емоции и действия, насочени към самонараняване и себеувреждане с възможни фатални последствия. Депресивни състояния, които са придружавани със силно преживяване на безнадежност, безполезност, чувство за вина и обреченост, са най-рискови за прибягване към подобни действия. При близо 1/3 от хората, страдащи от душевно заболяване, депресивните разстройства, протичащи по-тежко, са причина за извършване на самоубийство. Рисковите фактори за подобно поведение са не само свързани с наличието на самото заболяване, но още и младата (около 20 години), късна (над 60 години) социална изолация, самота, скорошна загуба на близък човек, предишни суицидни опити, хронични тежки телесни болести, особено при по-възрастните хора.
Какви са причините за поява на депресивно разстройство?
Комбинацията от психологични, биологични и социални фактори определят модела на боледуване при депресията като биопсихосоциален. Причините могат да бъдат свързани с фамилна обремененост (генетична предиспозиция), стресови ситуации, личностови особености, коморбидност с телесни заболявания.
Кои са факторите, които оказват най-силно влияние за отключване на депресивните състояния?
Хронични стресови събития, житейски кризи – като загуба на близък човек, загуба на работа, самота, тежко финансово състояние.
Може ли депресията да е свързана с промяната на сезона?
Да, не само с промяна на сезона, но и с нарушение на циркадния ритъм на живот, продължителността на деня, променен ритъм на сън – бодърстване.
До какви физически проблеми може да доведе депресията?
До много разнообразни телесни прояви, загуба или наддаване на тегло, умора, понижена енергия. Промени в съня и апетита, свръхангажираност с различни телесни оплаквания – болки по тялото, главоболие, снижен болков праг, повишено кръвно налягане, учестен пулс, различни гастроинтестинални прояви – сухота в устата, стомашен дискомфорт, както намалено либидо и загуба на потентност.
Според статистическите данни жените страдат по-често от депресия в сравнение с мъжете. На какво се дължи това?
Жените боледуват два пъти по-често, като началната възраст се явява около 20-25 години. Това е свързано с по-изразената емоционалност, с по-богатата неврохормонална активност при тях.
Какви са депресивните разстройства при децата?
Едно дете трудно би могло да вербализира и опише горепосочените симптоми и преживявания при подобно състояние за разлика от по-възрастния човек. По-характерното за децата е, че заболяванията на настроението и емоциите, както и тревожността се проявяват полиморфно предимно с преобладаване на телесни оплаквания от различно естество. Някои от децата имат склонност към това да преживяват вътрешно тези състояния, без явна проява, което често води и до по-късното и трудно диагностициране.
Какво е лечението?
За да говорим за лечение, е необходимо да познаваме добре симптомите на това състояние. Трябва да се оцени тяхната тежест, да се преценят рисковите и прогностичните фактори. Тази оценка и поставянето на диагноза определят лечебния план. Необходимо е да има, разбира се, съдействие и ангажираност от страна на пациента в този процес. От значение е самият той да е запознат със състоянието си, да му бъдат разяснени възможните усложнения и последици както от боледуването, така и от прилаганото лечение. Важен фактор в овладяването на тези състояния е системата от подкрепа, включваща семейство, близки и приятели. Изборът на лечение се определя главно от времето, което обуславя настъпването на терапевтичен ефект, ефективността на медикаментите и безопасността. Проследяването на тези пациенти е ангажимент на специалист психиатър.
Може ли храна да влияе на депресията?
Все още не може да се говори за пряка връзка, по-скоро има индиректна такава. Ако приемем, че диетата може да повлияе доста от соматичните заболявания, защо това да не се отнася и за психичните? Например витамини и храни, съдържащи вещества, които повлияват оксидативния стрес, нормалната функция на гастроинтестиналния тракт, както и храни, които повишават серотонина в организма (шоколад, някои плодове, риба). Витамини от „В“ групата имат положително въздействие върху нервната система. До известна степен дефицитът на витамин D също може да има отношение към възникването на депресивни състояния.
Може ли да преборим депресията без лекарства?
Ако говорим за наличието на биологичната депресия – не. Тя се нуждае от овладяване с ефективни терапевтични подходи, за да се осигури трайна полза в подобряване качеството на живота на пациентите. Много важна част са психообучението, контактът и работата с пациента по време и на медикаментозното лечение, което реално допринася до изграждането на когнитивно-поведенчески стратегии за справяне с болестта.
Екатерина Димитрова
Коментари