Актрисата Ани Михайлова от 2007 година е и дипломиран психолог. Има специализация във Венеция, където е работила с хора, зависими към алкохол и наркотици. В момента е пред защита на докторантура на тема: „Бариери в комуникацията на социалния работник с близки на потребители на социални услуги“ към катедра Социални дейности в СУ „Св. Климент Охридски“.
Имате над осемгодишна практика като психолог в резиденция за възрастни хора, кой е най-големият психологически проблем, с който се сблъскват представителите на третата възраст?
Трудно е да се изведе само един. Обикновено се преплитат различни по своята същност психологични проблеми. Най-често се проявяват тревожността и депресивните състояния, които с напредване на възрастта придобиват предимно екзистенциален характер, тоест свързани с мисли за смъртта и равносметка на живота.
Какво трябва предварително да направят близките, за да може техният родител по-лесно да приеме постъпването си в такава институция?
Всеки случай е индивидуален. Не е лесно човек да вземе решение и да изпрати родител в такова заведение. Обикновено причините, поради които се налага това, са свързани с факта, че близките не могат да се справят с грижата за възрастния си роднина по начин, какъвто неговото здравословно състояние изисква. Една част от хората се съгласяват и по собствено желание постъпват в такова учреждение. Но при други възрастни е много трудно да се стигне до логични аргументи защо човек трябва да постъпи там, тъй като емоционалността е преобладаваща при взимането на подобни решения. Близките се опитват да намерят най-добрия вариант за по-спокоен живот на родственика си, а той от своя страна се притеснява да промени всекидневните си навици и да влезе в нова среда. И най-големите страхове за възрастния човек са свързани със самотата. Затова децата е желателно предварително да заведат родителя си в такъв дом, да види той каква е обстановката, да се запознае с персонала и с други обитатели там, за да може да почувства в какви условия отива да живее.
Как такъв човек се приспособява в новата обстановка?
Тук от значение са индивидуалните особености на човека – характер, емоционална гъвкавост, предразсъдъци и др. Ако той е съпричастен към останалите обитатели, по-лесно се сприятелява, адаптира се и се чувства полезен, защото е социално активен. Но когато е по-затворен, естествено, се затруднява да общува. Такъв човек трудно се доверява на нови хора, не иска да споделя с тях, изолира се и не може да се включи активно в живота в дома. Затова служителите в институцията трябва до помогнат този адаптивен период за възрастния човек да протече по-безболезнено.
Какви психични разстройства може да отключи човек, ако не успее да свикне с новите условия на живот?
От сблъсъка с непознатата за човека реалност могат да се отключат непредвидими психологични състояния като силно чувство на страх, негативизъм, паника, което пък е предпоставка за проява на генерализирана тревожност, депресии и суицидни мисли.
Кога се налага намесата на психолог?
Това е индивидуално решение на близките или на самия човек, ако е преценил, че има нужда от психолог. Също и ако някой от екипа в дома, наблюдавайки неадекватно поведение, агресия или потиснатост, смята, че е необходима консултация, се търси мнението на психолога.
Изхождайки от Вашия опит, в кои случаи терапията на психолога не може да помогне?
Психологът винаги може да съдейства, но когато се сблъска със съпротиви, усилията и времето за постигане на положителен резултат се удължават. Ако възрастният човек не прави разлика между психиатър и психолог, се обърква и не приема психологическата намеса. При хора с тежка деменция намесата на психолога може да не е много ефективна, но самото общуване между двамата е полезно за възрастния човек, защото помага за съхраняване на част от неговите когнитивни функции. Един опитен психолог със съдействие на отсрещната страна може да овладее агресивните прояви на седящия срещу него, дори при тежки ментални дефицити и болест на Алцхаймер.
Как се печели доверието на възрастния човек?
Като начало трябва да бъде предразположен, с него да се разговаря по теми, които го вълнуват. Да се обсъжда със загриженост неговото състояние – емоционално, здравословно, финансово. В зависимост от специфичността на ситуацията могат да възникнат някакви трудности, които да бъдат преодолени с навременната и подходяща намеса на специалиста и това да спомогне за повишаване на доверието в неговите умения.
Според Вас хора с какви заболявания не бива да бъдат настанявани в такива домове?
Институциите са подготвени да посрещат възрастни хора с всякакви здравословни проблеми. Близките не бива да се притесняват, че ако родителят им е със специфични потребности, няма място там. Например човек с деменция, който не е ориентиран за време, място и собствена личност, също може да бъде обгрижван, защото са създадени различни методики за работа с такива хора и има много подготвени професионалисти, които знаят как да общуват с такъв тип клиенти.
Разкажете някой интересен случай от Вашата практика!
Професионалната практика ме е изправяла пред различни случаи. Ще споделя една ситуация с господин, който цял живот е работил на висок пост в армията. При нас вече беше с напреднала деменция. През цялото време бе объркан и си мислеше, че живее в казарма. Опитваше се да въдворява ред и дисциплина сред другите обитатели в сградата. И вярваше, че управлява цялата институция. Тъй като в резиденцията имаше и други хора с деменция, също пенсионирани военни, те му се подчиняваха. И веднъж представящият се за главнокомандващ влезе в чужда стая, реши, че живеещият там се е самонастанил в неговата и започна да му изхвърля вещите навън. Стана агресивен и трудно контролируем, защото смяташе, че „натрапникът“ е с много по-нисък чин и нарушава военните правила. Наложи се аз да се намеся деликатно и да обясня, доколкото е възможно, на т. нар. главнокомандващ, че това не е неговата стая, защото тя не е оборудвана като за високопоставен човек, не е толкова голяма, че да посреща гости, с които да обсъжда важни държавни въпроси и че вещите му са в друго помещение. Той прие обяснението, поднесено по такъв начин, и овладяхме ситуацията. Не се стигна до физическа разправа.
Във Вашата практика артистът ли помага на психолога или психологът на артиста?
В практиката ми на психолог често артистът помага на психолога. А в актьорската ми практика при подготовка за определена роля уменията ми като психолог ми помагат по-добре да разбирам и представям персонажите.
Екатерина Димитрова
Коментари