Д-р Елена Бангеева: ЧЕСТО ХЛАМИДИЙНИ ИНФЕКЦИИ ВОДЯТ ДО УВРЕЖДАНЕ НА МАТОЧНИТЕ ТРЪБИ И СТЕРИЛИТЕТ ПРИ ЖЕНИТЕ

edazdrave.bg

Д-р Елена Бангеева е акушер-гинеколог. Специалист е по репродуктивна медицина и в момента е водещ лекар в „Репродуктивен център Доверие“ към болница „ Доверие“ в София. Специализирала е ендоскопска гинекологична хирургия, като придобива международни сертификати от Белгия и Франция. Специализирала е и лапароскопски операции за отстраняване на доброкачествени образования върху матката и яйчниците, включително ендометриоза и операции преди ин витро оплождане. Редовно участва в световни и европейски конгреси по акушерство, гинекология и асистирана репродукция.

Кога може да се каже категорично, че една жена има репродуктивен проблем?

Категорично можем да кажем за една пациентка, че има репродуктивен проблем, ако след редовни опити (поне 2-3 пъти в седмицата) с полови контакти без предпазване в продължение на една година не се получава забременяване. Тогава жената трябва да се ориентира към специалист по репродуктивна медицина, за да се види има ли проблем, какъв е, къде е и как да се реши. Не е нужно веднага да се насочва към ин витро оплождане. Преди него се извършват изследвания, за да се уточни причината.

Кои са най-честите причини за безплодие при двойките?

Напоследък много често наблюдаваме инфекциозни заболявания (хламидийни инфекции), които довеждат до увреждане на маточните тръби на жената и оттам – т. нар. тубарен стерилитет, при който механично е прекъсната връзката между яйчника и матката. Когато проблемът е у мъжа, понякога е по-тежък за лечение. Често срещан е и хормоналният стерилитет, който е от групата на т. нар. идиопатичен стерилитет. При него структурно няма нарушения нито при мъжа, нито при жената, но бременност не се получава. В такива случаи правим по-задълбочени изследвания и работим съвместно с други специалисти, за да уточним какъв е проблемът.

Какви изследвания са необходими?

Когато двойката дойде за консултация при нас, снемаме щателна анамнеза за минали, сегашни и наследствени заболявания, които понякога са изключително важни за генетични предразположения, особено после при родени деца. След това преминаваме към рутинни изследвания – скрининг за хламидии при жените, тест за микроорганизми при мъжа и при жената и спермограма на мъжа. Желателно е да се извърши разширена спермограма по Крюгер, а не обикновена, защото дава с по-голяма точност някои от параметрите. Хубаво е на мъжа да се направи и тест за ДНК фрагментация, за да се види какъв процент от сперматозоидите имат дефект в ДНК-то и да се приложи лечение преди процедурата по ин витро или инсеминация.

Колко време отнема едно пълно изследване за стерилитет при жената?

Пълното изследване може да е в рамките на един цикъл. Тоест, ако жената дойде при нас по време на менструация (още първия или втория ден), ние назначаваме хормони, които се пускат в определени дни (на втория, третия или четвъртия ден от менструацията). После проследяваме овулацията, лигавицата на матката (за полипи, за миомни възли) и след овулацията изследваме статуса на жълтото тяло. Затова е много важно да проследим един цял цикъл до първия ден на следващия.

След като се изясни причината за стерилитет, какви процедури се извършват?

Зависи какъв е стерилитетът. Ако открием мъжки стерилитет, правим изследванията, които споменах по-горе. Извършват се и тестове в зависимост от това кой от параметрите на спермограмата е нарушен. Задължително консултираме пациента с уролог – андролог, за да го прегледа за варикоцеле или други вродени или придобити малформации и изменения на мъжката полова система. След това подготвяме двойката за ин витро по така наречения мъжки фактор.

Ако проблемът е при жената – тубарен фактор или хормонално лечение, взимаме съответните мерки. Ако е налице хламидийна инфекция и се установи, че тръбите са запушени или има т. нар. сакове, тогава се преминава задължително към лапароскопия, за да се извърши по-обстоен оглед и хирургия, когато се налага.

Ако става въпрос за идиопатичен стерилитет, което означава, че при мъжа и жената всички изследвания са нормални, се преминава към вътрематочна инсеминация, за да се следят по-изкъсо параметрите на самия цикъл и да се подпомогне забременяването.

Кои са най-новите методи, прилагани в ин витро оплождането?

Това са новите лекарства, които прилагаме. Те са доста подобрени. В тях има специални добавки. Новите методи за оплождане, за замразяване на ембрионите водят до по-добри резултати. Понякога има нужда да се отложи свежият трансфер. С новите методи на замразяване и размразяване вече констатираме 80-90% преживяемост на ембрионите.

Как протича проследяването на бременността на жена, забременяла ин витро?

Бременността на жената е много важна в началните седмици. До 12-та седмица тя се проследява и от специалист по репродуктивна медицина. Защото има специфични лекарства, които се дават на жените и ако не се проследяват стриктно показателите, може да се получи спонтанен аборт, мисед аборшън или други усложнения на бременността. След 12-та седмица, когато плацентата се образува напълно и плодът е закрепен и запълва цялата матка, бременността се изравнява с такава на жена със спонтанна бременност.

Има ли горна граница на жените за ин витро оплождане?

Няма. Но е хубаво една жена, ако желае да стане майка, да забременее до 42 – 43-годишна възраст, защото след 45-годишна възраст успеваемостта при ин витро е под 5% със собствени яйцеклетки. При неуспех прибягваме до дарителска програма.

Имат ли двойките предразсъдъци относно донорството?

Да, особено жените. Наблюденията ми показват, че мъжете са по-склонни да стават донори, но при тях и изискванията не са толкова сложни – само четири дни въздържане. Докато жените се подлагат на хормонална стимулация, изследвания, налага се да отсъстват от работа. Но донорството е благородна кауза. А и е хубаво в страната ни да се раждат повече българчета.

Стимулациите преди ин витро изчерпват ли яйчниковия резерв?

Категорично не. Препаратите са пречистени, не довеждат до странични ефекти. Стимулацията преди ин витро при жената започва с една кохорта от 7-8 фоликула, които тръгват да се развиват и в един момент (около 12-ия – 14-ия ден) те подпомагат един фоликул – т. нар. доминантен, да отдели яйцеклетка. Ние целим с лека стимулация преди ин витро да вземем точно тази кохорта фоликули, които така или иначе жената губи. Това нещо в никакъв случай не нарушава и не изчерпва яйчниковия резерв.

Повишава ли се рискът от рак на яйчника след ин витро оплождане?

Няма закономерност, която да е установила, че при 100% от жените, които са правили ин витро, е налице повишение от риск за рак на яйчника. Подобен проблем може да има, когато не е спазена процедурата, както трябва – например преди самото ин витро не са направени всички необходими изследвания или някаква бактериална инфекция не е била излекувана преди пункцията. Категорично няма данни, че при жените за ин витро ракът на яйчника е с по-висока честота, отколкото е в общата популация.

За съжаление рядко жените забременяват от първия опит при ин витро. След какъв период от време трябва да се опита отново?

Може да се опита отново след 2-3 месеца. Но тук е важно да подчертаем, че още преди първата процедура трябва да сведем до минимум неуспехите от първото ин витро. Както споменах, с новите методи за замразяване и размразяване реално ние целим с една пункция да имаме повече ембриони, които можем да съхраняваме чрез криопрезервация и в следващ цикъл да направим само връщане на ембриони, а не отново цялата процедура по ин витро, която включва стимулация, пункция и ембриотрансфер. Така следващото забременяване е по-щадящо за жената, а и има по-малко финансовите разходи.

НЗОК финансира ли ин витро оплождане?

Не. Но у нас има фонд за асистирана репродукция, който е с отделен бюджет и подпомага всички двойки, отговарящи на изискванията, като финансира цялата процедура по ин витро, без една част от изследванията, които пациентите сами си поемат.

Колко пъти може да кандидатства една двойка за финансово подпомагане?

Фондът финансира общо четири опита.

Как ще коментирате факта, че има жени, които забременяват по естествен път след няколко неуспешни опита за ин витро оплождане?

Това може да се дължи на т. нар. хормонален стерилитет. Защото една процедура по ин витро понякога освен диагностична има и лечебна цел, тъй като виждаме точно къде е проблемът. Затова не се учудваме, когато една двойка, имайки хормонален стерилитет, след време може да достигне до спонтанна бременност. Това е нормално. Не е грешка в терапията, а напротив, ако нямаше процедура по ин витро, тази пациентка никога нямаше да стане бременна. Самата процедура стимулира нейните хормони да работят по-добре, особено когато е изследвана обстойно и е консултирана и с други специалисти.

Екатерина Димитрова

Напиши първи коментар

Коментари

Your email address will not be published.


*