Проф. д-р Димитър Петков е изпълнителен директор на УМБАЛ „Проф. Александър Чирков“ – София. Извършил е самостоятелно над 7000 сърдечни операции в почти всички области на сърдечната хирургия. Въвел е за първи път в България: транскатетърното аортно клапно протезиране с достъпи през върха на сърцето, през възходяща аорта, през а. субклавия; минималната инвазивна видеоасистирана хирургия на митрална клапа; хирургичното лечение на туморни тромби във вена кава инфериор, ангажиращи сърцето и коремните органи. Той е кардиохирургът с най-голям брой извършени трансплантации на сърце у нас. От 2015 до 2017 г. е президент на Българската асоциация по гръдна и сърдечна хирургия. Председател е на Дружеството по кардиохирургия. Член е на Европейския борд по гръдна и сърдечносъдова хирургия (EBTCS) и на Международната асоциация по сърдечно-белодробна трансплантация (ISHLT). Провеждал е специализации в САЩ, Италия, Франция и Германия.
Отскоро сте изпълнителен директор на УМБАЛ „Проф. Александър Чирков“, какви са приоритетите във Вашата работа като такъв?
Това наистина е ново предизвикателство за мен, което ме и задължава. Основно проблемите, които установих до момента, са няколко. Единият е намирането на кадри, специално медицински сестри, с които да задоволим нуждите на болницата, въпреки че имаме договори с университетите, които обучават медицински персонал. Опитваме се всячески да повишаваме заплатите и подобряваме условията на работа на сестрите, за да не тръгнат към Западна Европа, търсейки реализация там. Друг сериозен проблем е свързан с постоянно покачващите се цени на консумативи и медикаменти при непроменени клинични пътеки (специално за кардиохирургията) отпреди двадесет години. Тук трябва да добавим и непрекъснатото повишаване на цените на ток, вода, топлофикация и др. Хубавото е, че разполагаме с достатъчно квалифицирани лекари, за да поддържаме високото ниво на кардиохирургичното, кардиологичното и съдовото обслужване на нашите пациенти.
А какви са най-често срещаните проблеми в управлението на здравно заведение?
Противоречието между стремежа да се вдигне фонд работна заплата и сравнително ниските приходи.
Какво още би могло да се договори с НЗОК, за да се оптимизира работата в болница като вашата?
Необходимо е допълнителните дейности да се договорят със Здравната каса така, че да не се налага да прехвърляме от една клинична пътека, към друга или към трета, за да си получим парите, които сме изразходвали за даден пациент. Целта е да се достигне до финансов резултат, който удовлетворява болницата относно престоя на пациента в нея. В противен случай лечебното заведение излиза на загуба. Например понякога се налага да се извършват ревизии или допълнителни изследвания – като скенер и други, а това не е включено в съответната клинична пътека.
Как се модернизира болницата в последните години и конкурентоспособна ли е на европейските?
С откриването на новия блок Б осигуряваме на всички пациенти сравнително луксозен начин на пребиваване. Те са по двама души в стая, има 24-часова телевизия и интернет, както и самостоятелен санитарен възел. Възнамеряваме да разкрием и нови дейности към болницата, с които да подобрим както качеството на обслужване на пациентите, така и прихода от финансова гледна точка.
Например?
Разширяване на минималните инвазивни дейности и лапароскопска хирургия, разширяване на гастроентерология, урология (възнамеряваме да разширим трансплантационната си дейност, извършвайки и бъбречни трансплантации). Ако получим разрешение от здравното министерство за онкология и лъчелечение, ще създадем и център по кардиоонкология, какъвто в момента в България няма изграден. Така че всички пациенти в тази област да не се налага да отиват за лечение в чужбина. Надявам се до края на годината да имаме и роботизирана хирургия, която да обслужва нуждите на кардиохирургията, съдовата хирургия, коремната хирургия и урологията.
На какво учите младите лекари, които специализират при вас?
При нас имаме специализанти по кардиохирургия, кардиология и съдова хирургия, които обучаваме на всички модерни техники в тези специалности.
Как стимулирате тези млади лекари да останат да работят в България, а не вече като обучени специалисти да заминат на работа в чужбина за повече пари?
Опитваме се да осигуряваме средства, с които ги изпращаме на конгреси и специализации в чужбина, където да видят най-новите методики на работа. При нас даваме шанс на младите колеги за кариерно развитие. При достигане на определени постижения в медицинската практика, те вече могат да оглавяват отделения и клиники, а в Западна Европа такива водещи позиции много рядко се предлагат на българи.
Какъв е съветът Ви към студентите по медицина, които имат желание да изберат професията на кардиохирурга?
Да следват мечтите си.
Вие сте работили като кардиохирург в чужбина, какво Ви накара да се върнете и да практикувате у нас?
Работих една година в Бергамо, Италия и година и половина в най-големия център в Германия – в Берлин. Видях, че развитието ми като професионалист и в двете държави беше ограничено. Там ми възлагаха да извършвам само определен вид нискоквалифицирана работа. А аз исках да се развия в професията, да достигна висини. И България винаги е била моята Родина.
В какъв случай бихте отказали да оперирате пациент?
Няма такъв случай. Дори и в най-тежките случаи от нашата медицинска практика казваме на пациента има ли шанс да оживее. А на високорисковите пациенти, при които е много минимална вероятността за оцеляване, ги информираме за това и оставяме на тях да вземат решение дали да бъдат оперирани.
Трябва ли в една болница да се плаща за избор на екип?
При нас никой от пациентите не се задължава да плаща за избор на екип. Но, когато човек желае да бъде опериран от посочен от него лекар, на когото има доверие, се съобразяваме с волята му.
Участвате редовно в международни симпозиуми и конгреси, какво е нивото за българските кардиохирурзи в сравнение с тези от развитите държави?
Кардиохирурзите у нас извършват всичко, което се прави и в развитите държави. Проблемът е, че България е малка страна и броят на тези специалисти е ограничен. Надявам се това да бъде коригирано в бъдеще. А който има желание и амбиция да се научи и да стане добър кардиохирург, той ще го постигне.
Имате над 7000 сърдечни операции, разкажете някой интересен случай от Вашата лекарска практика!
Имали сме случаи на пациенти с тумори в сърцето, за които сме смятали, че са безнадеждни, но след отстраняване на тумора хората възвръщат предишния си начин на живот. И това ме кара да се старая всячески да развивам тази област, ако мога. Дори работим съвместно с уролози при туморни тромби – от коремен произход (от бъбреци, черен дроб и т.н.), които минават по хода на една от основните вени и достигат сърцето. Тогава правим комбинирани екипи между уролози или коремни хирурзи и кардиохирург.
А работите ли по европейски проекти?
Започваме да разработваме проект с нидерландска болница за телемедицина.
Как ще продължите изречението „Моята професия е уникална, защото…“?
Защото всеки ден срещам нещо различно, което не се повтаря с предишния ден и влагам творчество в това нещо.
В последните години у нас непрекъснато има кампании за събиране на средства за лечение на деца и възрастни. Може ли да се направи алтернатива за решаване на проблема, без да се налага на близките им да търсят пари?
Да. С развитието на всички тези нови дейности в България проблемът ще изчезне. Примерно при някои от децата с вродени сърдечни пороци, които преди време се изпращаха за лечение в чужбина, сега вече се оперират тук. А по отношение на кариохирургията ние не изпращаме пациенти в чужбина.
Какво да си пожелаем за българското здравеопазване?
Да си пожелаем всички тези дейности, които не са налични в България, да ги развием, за да не отиват хората в чужбина, а да се лекуват тук.
Екатерина Димитрова
Четете още – интервю с проф. Димитър Петков за сърдечните трансплантации
Коментари