Доц. д-р Евгени Живков е потомствен лекар. Началник е на клиниката по обща и чернодробно-панкреатична хирургия в УМБАЛ „Александровска“ – София. Има завършени курсове по жлъчно-чернодробна хирургия, панкреатична хирургия, трансректално хемороидална деартелизация – модерен метод на лечение на хемороидална болест (Рим, 2010 г.) и лапароскопска хирургия (ВМА, 2014 г.). Член е на Българското хирургическо дружество, Българската асоциация на хирурзи, гастроентеролози и онколози и Европейската асоциация по колопроктология (ESCP). Лектор е на български и международни хирургични форуми.
Какво представляват хемороидите?
Това са разширени вени в една деликатна област, където се прави комуникация между два големи венозни басейна (вените, които идват от крака и отиват към гърба и вените, които са откъм корема и отиват към черния дроб). На това място те си имат резервен шънт (връзка или анастомоза между два естествени канала). Ако случайно едната система се затруднява или не работи добре, това е резервният път, където се разширяват тези вени и има възможност кръвта да минава и през този път. На това място вени, които са с размери колкото косъм, имат и бебетата. С годините, особено при хора със седящи професии, полека-лека тези вени стават с размери 2-3 милиметра, което е огромно разширение, а хемороидите са изява на тези разширени вени. Това заболяване е известно от около стотина години. Преди беше определяно като болест на шофьорите, но сега вече е характерно и за хората с офис професии. И ако преди години такъв здравословен проблем имаха възрастните, днес все по-млади хора страдат от хемороиди.
Освен седенето какви са другите причини за образуването на хемороиди?
Бременността. Плодът притиска вените, които идват от крака, тези, които са в корема и тези, които вървят по предната стена на гърба. При раждане по естествен път от напъните на родилката рязко се увеличават тези венозни съдове. Хроничният запек и хроничната кашлица (всеки ден многократно) също са сред причините. Може да има и наследствена предразположеност към хемороиди.
Какви видове са хемороидите?
Анатомично те са външни и вътрешни. Открай време е установено, че трите гнезда, от които започват да растат, са на 3, 7 и 11 часа от циферблата на часовника. Но с течение на времето те толкова могат да нараснат, че вместо три отделни – да стане цял пръстен.
Какви са симптомите?
Най-честият симптом е кървенето – от капка, две, три – до обилно кръвотечение, предимно след ходене до тоалетна по голяма нужда. Друг симптом е възпалението. Когато е малък хемороидът и представлява кълбо от венозни съдове, покрай него има мека съединителна тъкан. Когато тя се възпали, този хемороид за няколко часа може да увеличи размера си два, три, четири пъти. Получава се преразтягане на кожата, която е върху него, или на лигавицата на дебелото черво, която има изключително много нервни окончания, и болката е невероятна. И най-редкият симптом, но не по-малко досаден, е сърбеж в областта. За него от по-опитните хирурзи съм чувал, че лечение няма. Единственото, което би могло да помага в такива случаи, е в тази област да се поддържа известна сухота.
Как се поставя диагнозата?
Лекарят установява патологията, вкарвайки с лубрикант един пръст в ректума на пациента. Отварям една скоба. Тъй като най-честият симптом е кървенето, по време на прегледа с пръста ние ще напипаме хемороиди. 99 процента при млади хора кърви хемороид, а един процент кървят доброкачествени и злокачествени тумори, които все по-често се срещат в тази област на дебелото черво. Затова колкото по-възрастен е човекът, толкова по-наложително е изследването на дебелото черво. Защото при един 70 – 80-годишен пациент 10 процента е кървенето от доброкачествен, злокачествен тумор или някакви други по-редки причини и 90 процента – от хемороиди.
Кога в терапията се налага намесата на хирург?
Хемороидите се определят като I, II, III и IV степен. I степен е при бебетата. II – при всички хора, които нямат оплаквания. При III и IV степен са налице оплаквания и хемороидите вече обективно подлежат на хирургично лечение. При хронично кървене, продължаващо месеци, години, когато изследваме хемоглобина на пациента, той е горе-долу на анемично състояние. А човек не може да продължи до края на живота си да живее с анемия заради хемороиди, защото тяхното премахване спира анемичното състояние.
Когато се появи възпаление, се започва с консервативно лечение. На пациента му минава, той е щастлив и забравя за проблема. След време обаче пак се появява, отново го лекуваме и отново му минава. И при всяка следваща криза периодът се скъсява, скъсява. Човекът не може да отсъства от работа и в разговор с хирург се налага неговата намеса.
Какви оперативни методи има?
Те са изключително много – и древни, и съвременни.
Кои са най-често прилаганите?
От древни времена най-известният метод е т. нар. операция Милиган – Морган. При него с щипка се хваща хеморидалния възел, надрязва се повърхностният слой върху него, трепанира се, хваща се в основата, лигира се и отгоре се възстановява отново кожата или лигавицата. Но какво е особеното при операцията на хемороиди? В тази област има много нервни окончания и тя е една от шокогенните зони. Ако се направи някаква интервенция без анестезия, пациентът може да колабира. Друг недостатък на метода Милиган – Морган е, че поради тези нервни окончания пациентите изпитват изключителен дискомфорт от болка.
При метода на Лонго (това е италиански професор, наш съвременник) се вкарва специфичен ректостоп, който засмуква хеморидалните възли. И като се щракне (то е два реда – като телбод) всичките хеморидални възли изчезват. Но при този метод изведнъж се нарушава лимфният оток на червото в тази област и след време се получават доста неприятни усложнения.
Други съвременни методи, които използваме, са HAL RAR и THD (трансална хемороидална дезартеризация). Идеята на двата метода се базира на анатомията. Както споменах, хеморидалните възли са на 3, 7 и 11 часа. Най-често обаче се оказва, че първо имат двойно кръвоснабдяване (хем артериално, хем венозно), защото те самите са венозни съдчета. Но артериите, които кръвоснабдяват и потенциално биха могли да образуват или да допринасят за хемороидите, са шест. На циферблата – 1, 3 ,5, 7, 9, 11. Тук пак се вкарва съвременен ректоскоп. Към него има доплер сонда. Използва се и иглодържател със специфичен размер и кривина на иглата и, пробождайки, се минава зад артерията. Последователно се прошиват артериите на тези шест места.
А има ли лазерна терапия за лечение на хемороиди?
Това е модификация на метода Милиган – Морган. По същия начин се защипват хемороидите. Прошиват се, но без да им се отваря лигавицита в основата. И тъканта, която стърчи, се изрязва с лазер. Лазерът обаче допринася само за по-бързото заздравяване на прерязаните от него тъкани.
Напоследък за безобидно премахване на хемороиди се рекламира методът Бендинг лигиране. Това е процедура, при която устройство засмуква хеморидалния възел. Изведнъж се вкарва един ластик в основата на хемороида, който е много пресукан и го държи стиснат. Разчита се, че така се нарушава кръвоснабдяването на хемороида и той изсъхва. Но и при този метод има недостатъци. Около 50 процента от хеморидалните възли се излекуват, но още толкова – не. Налага се да се направят няколко процедури и да се използват още ластичета, които, естествено, пациентът си ги плаща.
Какво представлява тромбоза на външен хемороид?
Това е спешно състояние. Тромбите се явяват във венозната част на кръвоносната система. И когато има такъв в големите съдове на крака, ако се откъсне, попада в белия дроб, което е 50 процента фатално за живота на човек. Но при хемороиди съдчетата са малки и са кълбо. Образува ли се в него тромб – боли. И то боли така, че човек не може да си намери място от тази болка. Хеморидалният възел на това място става твърд и с пипане се установява наличието на тромб. В такива случаи се прави операция по спешност – в рамките на един до два часа.
Кога се появяват рецидиви?
При хемороидите няма 100 процента излекуване. При най-съвременните хирургични техники то е 95 процента. Както споменах, хемороидите са на 3, 7 и 11 часа. Но ако са толкова големи, че направят целия пръстен, то каквато и техника да се приложи (дали с изрязване, дали с лигиране), винаги остава между някои от тях допълнителна хемороидална тъкан. Това не означава, че тя ще стане хемороид. Но, като минат пет, десет години и предпоставките са налице (седяща професия, раждане, хроничен запек и др.), би могло тези остатъчни хемороидални тъкани да започнат да нарастват и да заприличат на един хеморидален възел.
Какви са постоперативните грижи за пациента?
Важно е да няма кървене. То не е животозастрашаващо, но например при една от сто операции може да се наложи някой шев при кървене. Вторият приоритет е да се осигури комфорт на пациента в следоперативния период. Казахме, че боли. Разликите между старите техники с изрязване и новите, при които се извършва прошиване и стягане на конеца, е ,че пациентите, при които е приложена нова техника, се нуждаят от два пъти по-малко обезболяващи.
Какви храни трябва да избягват страдащите от хемороиди?
Лютото, червеното вино (танинът в него) и някои подправки водят до възпаление и болкови кризи в тази област. Но при всеки човек е индивидуално.
Могат ли хемороидите да предизвикат рак на дебелото черво?
Не. Една от предпоставките за образуване на тумори на дебелото черво е хроничният запек, който е и предпоставка за образуване на хемороиди, но хеморидален възел да се промени на злокачествено новообразувание – не може.
Екатерина Димитрова
Коментари