
Доц. д-р Ирен Цочева е потомствен педиатър. Специалист е по детски болести и по детска пневмология и фтизиатрия. В момента е началник на Клиника по педиатрия в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Провеждала е специализации в Германия, Франция, Испания и Хърватия. През 2002-2003 г. специализира в „Лудвиг Максимилянис Университет“ – Мюнхен, под ръководството на проф. Ерика фон Мутитус – световен експерт в областта на детската астма. Има над 100 публикации и участия в национални и международни научни форуми. Член е на Европейската респираторна асоциация (ERS), Европейската асоциация за детски инфекциозни болести (ESPID), Българската педиатрична асоциация, Българското дружество по пулмология и фтизиатрия.
Вече сме в сезон, в който зачестяват вирусните инфекции, особено сред децата. Кога една вирусна инфекция става пневмония?
Зависи от няколко фактора. Единият е самата реактивност на организма. Например ако едно малко дете влиза от вирусна инфекция във вирусна инфекция точно в този сезон, рискът тя да десцендира и да се усложни с пневмония е по-голям. Зависи от вирулентността на вирусния причинител, тоест – от това колко силен патоген е причинителят. А също така от вземането на адекватни и бързи мерки при лечението на децата от вирусни инфекции, както и да им се дава достатъчно време за възстановяване след тях.
Какво представлява пневмонията?
В случая ние говорим за така наречената пневмония, придобита в обществото. Това е остра инфекция на белодробния паренхим. Тук се включват бронхи, бронхиоли и алвеоларна тъкан. Затова тя може да бъде както алвеоларна пневмония, така и бронхопневмония.
Кои са най-често срещаните пневмонии при децата?
Пневмониите са вирусни и бактериални. Най-често срещани при децата са вирусните. За щастие те са и относително по-леко протичащи. Другият причинител на пневмония са бактериите – със специфичен спектър в различните възрастови групи. И най-честата от тях е пневмонията, причинена от Пневмококус пневмоние.
Какви деца са в рискови групи за по-бързо развиване на пневмония?
В рискови групи обикновено са по-малките деца. Пневмонията е много по-честа при тези под 4-годишна възраст. От практиката сме забелязали, че и деца, които за първи път се вписват в някакъв детски колектив и стават изложени на масивен вирусен и бактериален товар от връстниците си в този колектив, са рискови за развитие на пневмония. Също такива са и деца с подлежащи ревматологични заболявания, сърдечносъдови заболявания и донякъде с астма. Смята се, че недохранването и лошият хранителен режим също са рискови фактори.
А децата, които страдат от диабет?
Обикновено те са с инсулинозависим диабет и биват добре обгрижвани и проследявани. Такива деца много по-рядко боледуват толкова тежко.
Как се диагностицира пневмонията?
За диагностицирането на пневмонията е важна клиничната картина. Децата трябва да имат кашлица, повишена температура и затруднено, нарушено дишане. Само кашлица не означава пневмония и само температура също не означава пневмония. Двете се комбинират и с нарушението в дишането, което може да се установи при преглед. А в някои случаи няма много ясни белези.
Кога се налага рентгенография?
Според световните стандарти, когато детето се лекува в домашни условия, не е задължителна рентгенография за установяване на пневмония. От СЗО смятат, че температурата, кашлицата и затрудненото дишане са достатъчни за поставяне на диагнозата.
А и нерядко измененията на рентгенографията при дете, което е с друго подлежащо заболяване, например с остър астматичен пристъп или с бронхиолит, могат да наподобяват тези при пневмонии и погрешно да се диагностицират като такива. Но един опитен лекар няма как да сбърка диагнозата.
Важни са и измененията в показателите за възпаление от кръвната картина и острофазовите белтъци, които са специфични при пневмонии.
Какво е лечението?
Когато говорим за пневмония, лечението е предимно антибиотично, тъй като при децата е изключително трудно да се изолира точният причинител. Както знаете, те не отделят храчки. А е важно причинителят да се изолира от храчка, не от носен или гърлен секрет. Затова лечението на пневмонии при малките деца се базира на проучвания в световен мащаб, където са изведени най-честите причинители за съответните възрастови групи и на базата на тях се определя това с кой антибиотик като първи избор да подходим. Например за децата в училищна възраст са по-чести атипичните причинители, като микоплазмената пневмония. Те се развиват вътреклетъчно и съответно не се влияят от най-често изписваните антибиотици.
За съжаление понякога обаче родителите започват сами лечение на инфекция, без да потърсят медицинска помощ.
В този смисъл аз съм голям привърженик на въвеждането на по-стриктен контрол на изписване на антибиотици, което стана възможно благодарение и на електронните рецепти.
Кое е най-доброто средство за борба с вируса и може ли антибиотик да пребори вируса?
Нито един антибиотик не влияе на нито един вирус. Големи проучвания показват, че ранното започване на антибиотично лечение, с цел избягване на усложнения на вирусната инфекция, не върши работа. Даже води до по-тежки такива, с нечувствителни видове бактерии. Тоест това е и опасно.
Трябва да се знае, че бактериите се повлияват от антибиотици, но вирусите – не.
До какви усложнения може да доведе една пневмония при децата?
Най-честите усложнения са парапневмоничните изливи, които нерядко стигат до хирургично лечение, и белодробните абсцеси. За щастие, успяваме да ги овладеем чрез хирургично лечение, но то е продължително и травматично.
Боледуването от пневмония в ранна детска възраст може ли да провокира други здравословни проблеми по-късно?
Пневмонията е едно от заболяванията, за които смятаме, че се излекува. Тъй като в медицината в момента много болести се лекуват, но обикновено стигаме до поддържаща терапия. А пневмонията в ранна детска възраст се преодолява напълно. Но, ако са налице предразполагащи фактори за развитието на пневмония и тя е израз на тези предразполагащи фактори, особено ако се повтаря, тогава вече става рисков фактор за развитие на заболявания в по-късна възраст като ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест), бронхиектази или други по-сериозни усложнения.
А как се отразява на сърцето?
В тази възраст сърдечният мускул на децата е доста здрав и ако няма подлежащо сърдечно заболяване, тогава не се стига до такива усложнения.
Важно е да знаем, че след преболедуване от пневмония организмът има нужда от достатъчно дълъг период за възстановяване, за да не стане рецидив – друга инфекция, която да влоши отново картината. Старите педиатри казваха, че една пневмония се лекува един месец. Това не е случайно. Белодробната тъкан, когато се унищожи по този начин – доста агресивен от бактерии и вируси, се нуждае от този месец, за да се възстанови. А в съвременния забързан живот трудно имаме възможност да дадем тази почивка през зимните месеци.
Наблюдава ли се някакъв витаминен дефицит при определени пневмонии в детска възраст?
Знаете, че през последните години изключително много внимание се обърна на ефектите на витамин D извън тези за растежа, развитието на костите, костната плътност и др. Направени са много проучвания, които свързват намалените нива на витамин D с по-висока честота на респираторните инфекции, и в частност – пневмониите. Тук мога да се похваля, че отскоро имаме и наше, българско проучване по този въпрос. То показва, че нивото на витамин D при децата, хоспитализирани с тежка пневмония, протичаща с усложнения, е много по-ниско. А отдавна вече СЗО е издала препоръки за суплементация с витамин D през цялата детска възраст през зимния период. Защото се оказва, независимо от това че ние сме по-южна страна, слънцегреенето, на което са подложени децата през лятото (като имаме предвид масовото използване на защитни фактори), фините прахови частици, които намаляват облъчването, водят до недостатъчни нива (много по-ниски от препоръчителните) на витамин D. А пък витамин D е известен рисков фактор за по-тежко боледуване от респираторни инфекции и пневмонии.
След преболедуване от пневмония трябва ли детето да направи някакви изследвания?
Не е задължително, но е препоръчително да имаме изследване до нормални стойности на кръвните показатели. За някои деца ще са необходими, седем, десет дни или повече дни от началото на заболяването.
Как да предпазим децата от пневмония?
Всички сме убедени, че профилактиката е по-добра от лечението. Защото не само намалява стреса в семейството, на има и икономическо измерение.
Някои от причинителите на бактериални пневмонии са включени в задължителния имунизационен календар – като пневмококите, хемофилус инфлуенце, коклюша. За да имаме здраво развитие на детето, е абсолютно задължително придържането към имунизационния календар. Желателно е да се поставят и препоръчителните ваксини, които могат да намалят честотата на боледуване от пневмония, каквито са тези против грип. Те се препоръчват на деца още от кърмаческа възраст със съпътстващи белодробни или сърдечносъдови заболявания, както и за такива, посещаващи детски колективи. Ползата от тях е не само, че пациентът не боледува от острата грипна инфекция, която протича доста тежко в детска възраст, но и не се развиват усложнения на грипа – пневмония и отит.
Другата имунизация, която не е задължителна, но е препоръчителна в детска възраст, е тази срещу варицела. Много години смятахме, че това е една безобидна вирусна инфекция, която всеки човек трябва да преболедува. Но след изменението на имунния отговор и COVID-пандемията наблюдаваме много сериозни бактериални усложнения след варицелна инфекция.
Не трябва да забравяме закаляването и дишането на чист въздух. Абсолютно забранено е и пасивното тютюнопушене. Престоят на деца в задимени пространства води до много по-голям риск от развитие на белодробна инфекция. Децата трябва да съблюдават правилен режим на хранене и да имат достатъчно сън, за да може организмът още в началото да се пребори с инфекцията. Защото всеки един от многобройните вирусни и бактериални причинители може да доведе от асимптомно носителство, през една лека инфекция с гърлобол и хрема до кашлица и бронхит, и съответно – до пневмония.
Екатерина Димитрова
Четете още – интервю с доц. Ирен Цочева за бронхиалната астма при децата
Коментари