Д-р Явор Пукалски е потомствен лекар. Работи като ортопед-травматолог и в момента е началник на отделението по детска ортопедия и травматология в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Специализирал е във Великобритания, Турция и Швейцария. Има доста публикации в наши и чуждестранни медицински издания, както и участия в международни симпозиуми и конгреси. Носител на наградата „Лекар, на когото българите вярват“ за 2019-2023, както и на отличието на БЛС „Ти си нашето бъдеще“ за 2023.
Какво представлява остеоартритът?
Остеоартритът, наречен още дегенеративна ставна болест или артроза, е състояние, при което тъканите, изграждащи ставата, се увреждат. Това е и най-честата форма на артрит, засягащ около 3.6% от всички хора. Въпреки че може да засегне всяка става, обикновено страдат ръцете, колената, тазобедрените стави и гръбнакът.
Какви са причините?
С напредването на възрастта хрущялът, изграждащ ставата, постепенно се „износва“, което води след себе си промени в околните тъкани. Ето защо и възрастта е основен фактор. Някои професии, свързани с прекомерни натоварвания, както и наднорменото тегло, крият повишен риск от ранно износване на ставата. Макар състоянието да се наблюдава и при двата пола, жените са по-често засегнати от мъжете, особено след 50-годишна възраст или след настъпване на менопаузата. Състоянието се наблюдава и при млади хора, най-често вследствие на травми, малформации, метаболитни или генетични заболявания. Доказано е, че при някои от пациентите с остеоартроза има фамилна предиспозиция (обремененост).
Какви са симптомите?
Симптомите обикновено започват в една става и постепенно се разгръщат. Най-честите включват болка – обикновено при натоварване. Тя може да намалее или изчезне при покой. Нерядко, при напреднали състояния, оплакванията са по-изразени вечер. Друг симптом е схващане на ставата – най-изразено първите 30 минути след ставане от сън/покой. Сред останалите симптоми са – ограничен обем движение в засегнатата става, оток, особено след по-съществени натоварвания и чувство за нестабилност или поддаване на ставата По-рядко може да са налице костни шипове (остеофити), отслабване на мускулатурата, „скърцане“ или „щракане“, вътреставен излив или спускане на болката надолу от мястото на самата увреда.
Как се диагностицира?
Оплакванията на пациента и клиничният преглед са ключови. Макар рентгенографиите да не разкриват цялата картина, те показват тежестта на костните промени и наличието на „шипове“ и калцификати. Кръвните изследвания като цяло не се използват в диагностиката на състоянието, макар че такива понякога се назначават, за да се изключи друг вид артрит. Понякога се прибягва до използването на ядрено-магнитен резонанс, особено на нивото на коляното, за да се изключат други състояния, при които има аналогични оплаквания.
Какви видове остеоартрит има?
Остеоартрита го разделяме на първичен и вторичен – според причините, довели до появата му. За първичен остеоартрит говорим, когато липсват други предразполагащи фактори, освен класическите, свързани с възраст, пол, маса, натоварване. Това е и най-честата форма. Вторичният остеоартрит се появява като следствие от съществуващ проблем на ставата. Например травма, вродени деформации, възпалителни, аваскуларни, метболитни, инфекциозни заболявания, болест на Paget, остеопетроза, дисециращ остеохондрит, както и някои синдроми (Marfan, Ehlers-Danlos).
Какви усложнения могат да се получат при остеоартрит?
Усложненията са свързани с напредването на състоянието, като на преден план в оплакванията на пациентите излизат болезненост, падания, трудно придвижване, ограничен обем движение в ставата, деформация, радикулерни болки.
Каква е разликата между остеоартрита и ревматоидния артрит?
По-просто казано, остеоартритът се дължи на механично износване на ставата и по-конкретно на нейния хрущял, като обикновено засяга (или започва) от конкретна става. Ревматоидният артрит, от друга страна, е автоимунно заболяване, при което организмът атакува сам себе си, в случая – синовиалните мембрани на ставите. Ето защо, ревматоидният артрит обикновено засяга няколко стави, често симетрично и оплакванията са съпроводени с повишаване на телесната температура, анемия, умора, загуба на апетит.
Защо при жените заболяването протича по-тежко?
Подозираните фактори са много – анатомичните особености на костите, свързани с износването и раждането на плода, са предпоставка за по-голямо механично натоварване и по-ранно засягане на ставите. Хормоналните рискови фактори също са налице – от физиологични, като промените по време и след бременността или след менопауза, до използването на контрацептиви, ендометриоза, поликистоза на яйчниците и др. Донякъде тези хормонални особености се предпоставка и за повишения индекс на телесна маса, който сам по себе си предразполага към износване на ставите. Освен това е доказано, че остеоартритът е по-болезнен при жените.
Какво е лечението?
Консервативно и оперативно. Консервативното лечение цели две основни неща – намаляване на болката и максимално запазване на функцията.
Когато говорим за нефармакологично повлияване, препоръките са: намаляване на тежките натоварвания, обострящи оплакванията; увеличаване на общата физическа активност/физиотерапия; намаляване на телесната маса; използване на ортотични средства за отбременяване на тежко засегнати стави – бастуни, проходилки, патерици и др.
Фармакологичните средства са следните. Перорални (през устата). Нестероидните противовъзпалителни (НСПВС) са най-популярните и достъпни медикаменти и често – първа линия в борбата ни с оплакванията. Лекарства като ибупрофен, диклофенак, ацеклофенак, кетопрофен са изключително ефективни в повлияването на болката, но не трябва да се забравят нежеланите реакции и потенциални усложнения от ползването им. Кървене от стомашно-чревния тракт с обостряне на вече съществуващи язва, гастрит и т.н., бъбречни и сърдечносъдови странични ефекти правят употребата им за повече от 7-10 дни нежелателна и то при строг режим на приема. Топикални (прилагани повърхностно, на място). Основно средство на избор са кремове, гелове или унгвентни (мази), съдържащи НСПВС. Макар и не толкова ефективни, колкото пероралните им форми, те остават популярни в лечението на остеоартрит. Вътреставните инжекции с аналози на хилауроновата киселина (високо или нискомелкулни) имат за цел да намалят механичното триене и съответно дразненето по време на натоварване, както и да подпомогнат храненето на хрущяла и по този начин да намалят оплакванията. Всеки препарат от тази група има определени предимства и недостатъци, като обикновено препоръката е този вид инжекции да се използват при леко до средно артрозно променени стави. Макар да беше загубила популярност за известно време, най-вече поради подозираните рискове от усложнения, които се оказаха неоправдани, кортикостероидната инжекция има за цел да „попречи на тялото да усеща проблема“. В крайна сметка това увеличава светлия период за пациента и позволява потенциално наложителната хирургична намеса да бъде отложена във времето.
Трябва да отбележим, че отговорът на всеки пациент към изброените видове лечение е индивидуален и в намирането на най-ефективния и подходящия медикамент нерядко има момент на „проба-грешка“.
Кога се налага хирургично лечение?
Когато консервативните методи изчерпат възможностите си, хирургията е следващата стъпка. Макар и практикувано отдавна, ендопротезирането се разви с изключително бързи темпове последните години – хирургична техника, материали на протезата, включително възможности за изработване на индивидуални импланти и робот-асистирана хирургия. Това се отразява положително както върху преживяемостта на импланта, така и върху ефективността на интервенцията и удовлетвореността на пациентите. Подготовката на пациентите е свързана с контролиране на теглото, преустановяване на вредни навици (тютюнопушене, употреба на алкохол), оптимален контрол на придружаващите заболявания (захарен диабет, артериална хипертония и др.). Трябва да се отбележи, обаче, че прекалено дългото изчакване може да опорочи резултатите от хирургичната намеса – поради тежките промени в тъканите и отслабването на мускулатурата.
При остеоартрит каква физиотерапия трябва да се извършва?
Аеробни упражнения като тичане, плуване, йога, функционални упражнения за мускулна сила с ластици, клекове, акупунктура и ултразвук са някои от най-често препоръчваните. Според статия, публикувана през 2017 година в реномиран журнал, 4 седмици ходене на пътечка води до значимо намаляване на болката при пациенти, които не се повлияват от НСПВС. Ходенето се отразява благоприятно върху мускулатурата, както и върху структурата на подлежащата кост – водеща причина за болката при остеоартрит. Физиотерапията и упражненията имат положителен ефект и по отношение рисковите фактори, водещи до развитие на заболяването (телесна маса, метаболитни и хормонални фактори). Все пак не трябва да се забравя, че прекомерното натоварване има противоположен на търсения ефект и може да доведе до обостряне на състоянието и прогресия на дегенеративните изменения
Помага ли балнеолечението?
Според няколко проучвания, сравняващи го с други стандартни терапии за остеоартрит, балнеолечението има по-дълготраен ефект върху качеството на живот на пациентите с тежки ограничения, като значително намалява болката и сковаността, подобрявайки обема движение на ставите.
Какъв хранителен режим трябва да съблюдават страдащите от остеоартрит?
Препоръките за диетата като цяло съвпадат с общите препоръки за здравословно хранене. Хранителен режим – без излишни калории. Вече стана дума за ролята на наднорменото тегло. Прием на повече плодове и зеленчуци. Антиоксидантите намаляват болката и възпалението. Включване на полезни мазнини в диетата. Омега-3 мастните киселини (риба, авокадо, орехи, чиа), както и oleocanthal-ът, съдържащ се в зехтина, водят до облекчаване на болката, близко с това на НСПВС. Витамин С – антиоксидант е ключов компонент в продукцията на колаген от организма. Съдържа се в цитрусовите плодове, ягоди, киви, червени чушки, броколи. Няколко проучвания показват, че добавянето на витамин D към диетата намалява болките при хора с остеоартрит. Не бива да се готви на прекалено високи температури, тъй като това води до образуване на вещества (AGE), свързани с артрит, сърдечносъдови заболявания.
Каква профилактика препоръчвате?
Контрол на телесната маса, упражнения, намаляване на травматизма (правилна форма по време на спорт) и правилно хранене.
Екатерина Димитрова
За контакт с д-р Явор Пукалски – 0886662042.
Коментари