Учени от Лундския университет в Швеция разработиха инжекционен пейсмейкър за спешни случаи, съобщиха от университета. Той е под формата на гел от наночастици и може да регулира електрическите сигнали на сърцето до пет дни.
Чрез инжектиране на разтвор от наночастици около сърцето се създава временен сърдечен пейсмейкър, който може да коригира сърдечната аритмия в спешни ситуации с помощта на външен източник на напрежение. Изследването е направено върху малки рибки и пилешки ембриони.
Разработихме инжекционен сърдечен стимулатор за спешни ситуации, който се състои от спринцовка, заредена с разтвор от наночастици, казва Роджър Олсон – професор по химическа биология и разработване на лекарства в университета в Лунд и професор по медицинска химия в университета в Гьотеборг.
Тъй като наночастиците са малки, те могат да бъдат инжектирани с игла, по-тънка от човешки косъм. Когато след това разтворът влезе в контакт с тъканта, около сърцето се образува структура, състояща се от дълга верига от молекули – така нареченият полимер – който провежда електричество. Инжектираният електрод се интегрира с клетките на тялото и улеснява ЕКГ измерванията, може да регулира сърдечния ритъм и да коригира аритмиите.
Ако свържете батерия към мястото на инжектиране близо до сърцето, можете временно да стимулирате сърдечния ритъм до пет дни, обяснява Умут Айдемир – докторант и първи автор на изследването.
Благодарение на факта, че пейсмейкърът е плътно прикрепен към сърцето, не са необходими нито високи електрически напрежения, нито токове, но може да се захранва от преносими устройства. Повечето хора носят мобилния си телефон навсякъде и с помощта на кабел, който се поставя върху кожата близо до сърцето, където е направена инжекцията. Така зарядите в телефона могат да бъдат прехвърлени към проводящия електрод в тялото. Заедно с приложение на телефона, каквото изследователите сега искат да разработят, сърдечният ритъм може да бъде регулиран, преди въпросното лице да стигне до болница за по-нататъшно лечение.
Методът е минимално инвазивен. Пейсмейкърът спонтанно се разгражда и се екскретира от тялото след лечение. Така не е необходимо да бъде отстранен хирургически, заключава Мартин Хьорт – изследовател в Лундския университет.
Коментари