Доц. Снежина Михайлова работи в клиниката по имунология с банка за стволови клетки към УМБАЛ „Александровска“. Преподава и в МУ – София. Има специализации във Великобритания, Испания и Чехия. Член е на Българската асоциация по клинична имунология, Българското дружество по генетика и геномика на човека, Българското дружество по трансплантология, Европейската асоциация по имунни дефицити (ESID) и Европейската асоциация по имуногенетика (EFI). Редовно участва в международни и национални научни форуми.
Какви могат да са нарушенията на имунната система през есента и зимата?
Много нарушения на имунната система довеждат до различни здравословни проблеми, но не може да се фиксира, че точно този сезон е свързан с конкретни имунологични нарушения. Напротив, това е сезонът след летните месеци, когато има натрупване на витамин D, хората са прекарали отпуски и ваканции и са се заредили с позитивни емоции. Есента изобилства от плодове и зеленчуци, характерни за нашите географски ширини. Ако човек живее рационално, няма хронични заболявания, имунната система е подготвена за този сезон и то в оптимална степен. За съжаление по това време на годината вече зачестяват респираторните инфекции, което е епидемиологична особеност. Вирусите са много – респираторно-синцитиални, парагрипни, грипни, включително и ковид, който в момента отново има значителна актуалност. Така че в случая по-скоро предизвикателството е в по-честите вирусни инфекции, а не в имунологични нарушения.
Кога трябва да започне профилактиката?
За възрастните хора и тези с хронични заболявания е силно препоръчително поставянето на ваксини. Те са най-добрият имуностимулатор и имунопротектор. Голяма част от вирусните инфекции са ваксинопредотвратими. Това означава, че можем да подготвим имунната система преди реалния сблъсък с даденото заболяване. Точно сега е моментът за поставяне на противогрипните ваксини, които могат да бъдат в инжекционен вариант или интраназален. Интраназалната ваксина се появи през последните 2-3 години и е жива, тоест имунният отговор, който предизвиква тя спрямо грипния вирус, е много по-мощен и продължителен в сравнение с инжекционния вариант. Тя е по-подходяща и за деца, които се страхуват от поставяне на инжекции, защото представлява само две впръсквания в носа. Другата актуална ваксина е тази срещу COVID – 19. Тя е препоръчителна за възрастните хора (над 60 и 70 години) и за такива с хронични заболявания. По отношение на ковида много често чувам от пациенти „аз вече го преболедувах“, но при него имунитетът не е толкова траен и не е до живот протективен. И при ковида, както и при грипа, вече има нови варианти, срещу които се моделират ваксини за дадения сезон. А в едно наше проучване категорично доказахме, че хибридният имунитет е най-мощен .
Какво означава хибриден имунитет?
Имунитет, който е създаден след боледуване и след ваксина, независимо кое ще е първото. В рамките на една година ние сме измервали протективните антитела. Те са най-високи и най-дълго се задържат, когато са налице и двете събития едновременно при дадено лице. Затова препоръчваме на пациентите, особено на рисковите, дори и да са преболедували, задължително да се ваксинират.
Страдащите от автоимунни заболявания могат ли да се ваксинират?
Могат, освен ако в момента на поставяне на ваксината не са с активност на автоимунния процес, тоест да са се влошили. Защото повечето от автоимунните заболявания са с периоди на ремисия и периоди на обостряне. Ако даден автоимунен процес в момента е в спокойно състояние, ако не се прилага някаква имуносупресивна терапия, човек може да се ваксинира.
Когато пациентите са на имуносупресивна терапия, техният имунен отговор спрямо инфекции намалява, за да може автоимунното състояние да бъде под контрол. Съответно те са застрашени от по-тежко протичане. Затова насърчаваме тези хора да си поставят ваксина, освен ако не са на чак толкова тежка имуносупресия, която би поставила под съмнение ефекта от ваксината.
Как хората с алергии да се подготвят за грипния сезон?
Както и останалите индивиди. За страдащите от алергии, особено децата, се знае, че боледуват по-често от остри респираторни заболявания отколкото останалите. Те много по-често развиват ларингити и бронхоспазми. Вирусната инфекция при тях се усложнява, когато има наслагване и на алергична компонента. Затова те се насърчават да си поставят ваксини, стига да не са алергични към някой от компонентите на самия препарат, който се използва. За пациенти с алергия може да се направи по-специфична имунопрофилактика, но тя трябва да е консултирана с лекар.
Прекалената употреба на витамини, без да е направена консултация с лекар, може ли да доведе до проблем с имунната система?
Не бива да се приемат витамини в дози над допустимата дневна норма. Затова хората трябва много внимателно да четат листовките.
Имуномодулаторите са няколко основни групи – витамини, микронутриенти, микроелементи и различни видове хранителни добавки. Ако говорим конкретно за витамините и микроелементите, предозирането им може да има негативни последици не само за имунната система, но и за целия организъм, особено ако се надвишат дози, които да доведат до токсичност на някоя от съставките.
По отношение на имунната система за някои автоимунни заболявания или злокачествени заболявания е противопоказно не само да се прекалява, но дори да се взема определен витамин или микроелемент. Затова пациентът винаги трябва да се консултира със специалист – диетолог, нутриционист или онколог. Прави ми впечатление, че хората с онкологични заболявания са по-запознати по темата и знаят какви хранителни добавки могат и какви не бива да приемат.
Съответно има и заболявания, които пък изискват допълнителен прием на витамини и микроелементи, например при хора с хронично заболяване. А за определени възрастови групи се налага допълнителна субституция. Например според одобрени наръчници възрастните над 70 години задължително трябва да приемат допълнително витамин B12, както се приема витамин D.
Хранителните добавки, които непрекъснато се рекламират, помагат ли в борбата за здрав имунитет?
Ако човек е здрав, не боледува често, няма хронично състояние или заболяване, храни се нормално и балансирано, не е нужно да взема хранителни добавки.
За съжаление има хора, които поради стомашно-чревни прояви – гастрити, колити и др., се ограничават да консумират пресни плодове и зеленчуци. Има и хора, които не консумират месо и месни продукти или белтъци от животински произход. При ограничаване на такава голяма хранителна група се очакват дефицити. Естествено, знае се коя от тези групи какво точно носи на организма като микроелементи, като витамини и е добре да се субституира, ако наистина заради здравословен проблем човек се придържа към даден хранителен режим.
Ако обаче човек, който привидно води нормален начин на живот, здрав е, няма заболяване, започне изведнъж често да боледува, веднага трябва да се консултира с лекар.
При децата профилактиката е оправдана. Те предварително трябва да се подготвят, когато боледуванията са чести и протичат тежко. Обикновено 7, 8 до 10 инфекции на дихателните пътища годишно влизат в рамките на нормата за такъв тип заболявания, особено ако детето страда от алергия. Стига да расте като височина, тегло и между инфекциите да е здраво, означава, че неговата имунна система е нормална и в случая говорим за т. нар. по-често боледуващи деца. При по-често боледуващите деца имунитетът донякъде може да се подпомогне. За целта има два подхода. Единият е с хранителни добавки, витамини и микронутриенти, които подпомагат работата на имунната система, а другият е – антивирусна профилактика, която напоследък е много модерна, но тя се прилага само по преценка на специалист.
Какво представлява тази антивирусна профилактика?
Това са различни добавки, които имат изявен антивирусен ефект. А пазарът е изобилен от такива. В много листовки, независимо какво ще изберем, пише „стимулира имунната система“ и т. н. Но знаем, че тези добавки или дадена комбинация от добавки имат точно определен механизъм на действие и не могат да се приемат за имуностимулатори. Техният механизъм на действие е антивирусен, тоест таргетира се самият вирус като такъв, а не толкова да подпомага имунния отговор спрямо вирусната инфекция. И примерно, ако дойде едно дете или възрастен и се види, че имунната му система е адекватна, но пациентът често се заразява от вирусни инфекции, аз предпочитам да дам антивирусна профилактика, отколкото да стимулирам имунната система, особено ако става въпрос за хора, които са предразположени към автоимунни заболявания или имат в семейството си автоимунитет.
Ако пък инфекциите по-често са бактериални – стафилококи, стрептококи и др., се препоръчва друг тип имунопрофилактика, която подпомага имунния отговор именно към тези патогени. За всеки пациент подходите са индивидуални.
А как се отразяват бактериалните инфекции на имунната система?
Ако говорим за въздействие на видовете микроорганизми, които ни заобикалят или живеят в нас, въздействието на бактериите върху имунната система не е толкова голямо. Те са два вида. Едните са т. нар. облигати коменсали, които постоянно са част от микросредата ни, а другите са патогени, тоест ще доведат до заболяване при инфектиране. Но последиците върху имунитета след преболедуване от бактериална инфекция не са чак толкова значими за разлика от вирусите. А пораженията, които вирусите нанасят върху имунната система, са значими, особено при селектирани вируси.
Що се отнася до гъбичните инфекции – различните микози, не „дразнят“ толкова имунната система, не предизвикват бурен имунен отговор и не водят до значително имунно изтощение. Същото важи и за някои паразитни или вътреклетъчни инфекции, които се срещат в нашите географски ширини. По-скоро неблагоприятно въздействие върху имунитета биха оказали някои паразитози, характерни за тропиците или други континенти, които могат да навредят съществено на имунната система или да я изтощят.
Така че вирусите са основният „ бич“ за имунната система. Те я изтощават, черпят ресурс, отключват редица други заболявания и механизми, които след това могат да функционират неправилно и да провокират появата на различни заболявания.
Много вируси остават завинаги в човешкия организъм. Означава ли това, че те могат по всяко време да доведат до нов здравословен проблем?
Това са хроничните вируси. Те са от различни големи групи, като най-популярни и най-често се изследват тези от херпесното семейство – варицелата, цитомегаловируса, Епщайн-Бар вируса, херпес симплекс вируса и др. За съжаление, веднъж инфектиран човек, остава инфектиран за цял живот, защото тези вируси имат невероятна способност, за разлика от другите, които имунната система унищожава, да превключват от режим „спане“ на режим „активност“ и обратно.
Неизброими са патологиите, които се асоциират с влиянието на тези вируси, особено в областта на неврологичните, невродегенеративните, хематологичните (включително злокачествените заболявания), автоимунните заболявания и много други процеси, включително процесите на стареене.
Когато стават активни такива вируси, започват да се проявяват с неблагоприятни последици, които се изразяват с различни симптоми и оплаквания. За съжаление човек не може цял живот да е на антивирусни медикаменти, а все още няма ваксини, които да са успешно конструирани за тези вируси – точно поради особеностите в техния жизнен цикъл. В момента се правят много опити в тази връзка.
Създаването на такава ваксина може да получи Нобелова награда след време.
Моля се някой да получи Нобелова награда за ваксина срещу Епщайн-Бар вируса, защото той, освен че е свързан с лимфомите и други видове злокачественост, се доказа и безспорната му връзка с множествената склероза. И ако направим така, че да защитим идните поколения въобще да нямат „досег“ с този вирус, и лимфомите ще намалеят значително, и пациентите с множествена склероза – също. По този проблем се работи много усилено, защото в последните години се разбра колко са унищожителни и коварни тези вируси.
Ето примерно за варицелата вече има ваксина и аз приветствам родителите, които ще поставят такава на детето си, за да не се разболее. Защото, когато се изкара варицела, варицелният вирус остава в организма, ще предизвика варицела-зостер, тоест след време ще избие като херпес и ще стане причина за невропатии, периферни болки по мускулите, по сухожилията. Тези вируси са напълно способни да предизвикат т. нар. „необясними оплаквания, които нарушават нормалния ритъм и комфорт при човека“. Много хора обикалят медицинските кабинети, правят различни изследвания (лабораторни, образни) и не могат да намерят причината. А тя в част от случаите може да е заради вирусна реактивация. Естествено, преди това трябва да се изключат всички други причини. А ние вече имаме начини да доказваме, че вирусът е активен.
Спортът полезен ли е за имунитета?
Безспорно, но умереният спорт. В никакъв случай всекидневни продължителни тренировки във фитнеса, защото при такова натоварване се получава имунологично изтощение и колкото и да си мислят хората, че по този начин се поддържат здрави, в един момент започват да боледуват.
Какъв хранителен режим препоръчвате?
Разнообразна храна – от всичко по малко. Не бива да се преяжда, да не се прекалява с храна вечерно време, да няма дълги периоди на гладуване, изтощителни диети.
Какво се разбира под дълъг период на гладуване?
Пет дни вече е дълъг период. А има трендове с по пет, десет дни гладуване. По този начин се правят опити да се рестартират организмът и метаболизмът така, че ако се е появило някакво заболяване, то да се върне назад във времето. Но аз съм виждала много неблагоприятни последици след такива програми. Да не говорим, че при опит да се повтори програмата, вече няма ефект, а пораженията върху имунната система при продължително гладуване са огромни.
Защо имунната система е толкова важна?
За мен имунната система е съвършена, изключително сложна и интересна. Дали човек ще страда, или ще заболее от нещо, в много голяма степен зависи от имунната система. Тя е с доста разнообразни функции, а не само с тази да ни предпазва от инфекции. И аз често казвам на студентите, че, ако научат имунните механизми, ще могат да си обяснят много състояния и да се намесват в тях, избирайки най-доброто като поведение и лечение за пациента.
Екатерина Димитрова
Коментари