Изследователи от Karolinska Institutet и Университета в Гьотеборг са идентифицирали два вида метаболитно причинен мастен черен дроб – специфичен за черния дроб тип и системен тип, който засяга други тъкани и органи, съобщиха от Karolinska Institutet. Откритието може да доведе до подобрена диагностика и лечение на тази нарастваща група пациенти. Двете проучвания са публикувани паралелно в списание Nature Medicine.
Метаболитно индуцираният мастен черен дроб (MASLD) се характеризира с прекомерно натрупване на мазнини в черния дроб, което може да доведе до сериозно увреждане на органа като цироза и рак на черния дроб. MASLD се причинява от наднормено тегло и затлъстяване и е голяма и нарастваща тежест в световен мащаб. Изчислено е, че всеки четвърти възрастен в света е засегнат, но повечето не знаят за това, защото симптомите сигнализират, когато болестта вече е напреднала.
Изследователи от Karolinska Institutet и Гьотеборгския университет вече са идентифицирали два различни вида MASLD чрез анализиране на данни от над 36 000 участници от UK Biobank и от други проучвания.
Открихме, че има поне два вида MASLD с различни клинични курсове. Единият е по-агресивен и засяга главно черния дроб, докато другият е свързан със сърцето/съдовете, бъбреците и метаболитния синдром, казва Стефано Ромео – професор в катедрата по медицина, Huddinge , Karolinska Institutet, който ръководи изследването.
Изследователите са използвали генетични тестове, за да идентифицират 27 нови генетични варианта, свързани с MASLD. Анализирайки тези гени, те успяха да определят два различни рискови резултата, свързани с двата вида заболяване. Чернодробно-специфичният тип е по-агресивен и може да доведе до сериозно увреждане на черния дроб, но предпазва от сърдечносъдови заболявания, докато системният тип носи по-висок риск от диабет, сърдечносъдови заболявания, сърдечна и бъбречна недостатъчност.
Това откритие е важно, защото ни помага да разберем защо някои хора развиват по-сериозни чернодробни заболявания, докато други страдат от сърдечни и бъбречни заболявания. Това ни позволява да предвидим по-добре как ще се развият тези заболявания и да приспособим лечението към специфичните нужди на пациента, обяснява проф. Стефано Ромео.
Заедно с изследователи от Université de Lille във Франция Стефано Ромео успя да покаже подобни резултати, като използва друг метод, така нареченото групиране без надзор.
Работата с клъстеризирането с помощта на прости клинични променливи е от изключително значение, защото ни позволява да разграничим на индивидуално ниво кой има MASLD и ще развие сърдечносъдово заболяване и кой няма, подчертава проф. Стефано Ромео.
Проучването също така подчертава значението на генетичните изследвания за разбирането на сложни заболявания като MASLD и механизмите, които причиняват сърдечносъдовия-бъбречно-метаболитен синдром.
Тези две проучвания са стъпка напред в медицината.
Изследването е финансирано основно от Фондация за борба с рака, Шведския съвет за научни изследвания, фондове на ALF, Фондация Сърце-Бял дроб, Фондация Кнут и Алис Валенберг и Фондация Ново Нордиск. В статията са изброени няколко потенциални конфликта на интереси. Стефано Ромео е бил консултант на AstraZeneca, GSK, Celgene Corporation, Ribo-cure AB и Pfizer през последните пет години и е получил грант за научни изследвания от AstraZeneca.
Коментари