Д-р Моника Шумкова: ВСЕ ПОВЕЧЕ МЛАДИ ПАЦИЕНТИ ИДВАТ ПРИ НАС С МИОКАРДЕН ИНФАРКТ

Снимка: edazdrave.bg

Д-р Моника Шумкова е кардиолог в Клиника по кардиология „Проф. Константин Чилов“ на УМБАЛ „Александровска“ в София. Придобива специалност по кардиология през 2019 г. в УМБАЛ „Александровска“. Специализирала е в Белгия – с фокус върху образните методи и инвазивни процедури, извършвани под контрол на трансезофагеална ехокардиография. Д-р Шумкова притежава сертификат за ехокардиография и редовно участва в престижни европейски и световни конгреси по кардиология.

Какво представлява инфарктът?

Инфарктът на миокарда представлява запушване с тромб на един от съдовете, които кръвоснабдяват сърдечния мускул, в резултат на което тази част от сърцето загива. Това води до невъзможност на сърцето да изтласква кръв към останалите органи, което е причина и за тяхното увреждане.

Какви са симптомите?

Основните симптоми при миокарден инфаркт са тежест, стягане, болка в гръдната област, която може  да обхваща голяма част от гърдите или да бъде локализирана само в лявата половина, като често се разпространява към лявата ръка, шията, долната челюст или корема. Други съпътстващи симптоми са гадене, повръщане, замаяност, обща отпадналост, болка в корема.

Може ли инфаркт да протече безсимптомно?

Такъв безсимптомен миокарден инфаркт обичайно се среща при пациенти със захарен диабет, при които наблюдаваме нарушена болкова сетивност. Вместо това симптомите могат да бъдат по-слабо изразени или да се проявят като неясно усещане за неразположение, умора или дори без да има видими оплаквания. Въпреки липсата на характерна болка, такъв инфаркт може да доведе до също толкова сериозни последствия, както при всички останали пациенти.

Има ли предупредителни признаци, които да показват предстоящ инфаркт?

Обичайно миокардният инфаркт е остро заболяване, което се появява внезапно. Понякога обаче се наблюдават и някои признаци, на които е важно да се обърне внимание. Има пациенти, при които няколко дни преди инцидента може да се появи тежест в гръдната област  по време на физическо натоварване или в покой, която да е с кратка продължителност. Такива симптоми обикновено се игнорират. Силната симптоматика се появява в момента, когато настъпи миокардният инфаркт. Ранното разпознаване на тези симптоми и консултация с лекар може да помогне за предотвратяване на по-тежки последици, включително развитие на миокарден инфаркт.

Какви са причините за инфаркт?

Основната причина за инфаркт на миокарда е атеросклерозата или натрупването на плаки по стените на кръвоносните съдове. Усложняването на тези плаки е свързано с образуване на тромб и спиране кръвоснабдяването на сърцето. За да функционира нормално сърдечният мускул, е необходимо той да получава достатъчно кислород.  В началните часове на миокардния инфаркт малка част от него загива необратимо. Колкото по-рано се приложи лечение, толкова по-голям е шансът за възстановяване на сърдечния мускул.

Най-честите рисковите фактори за миокарден инфаркт са високият холестерол, захарният диабет, артериалната хипертония, затлъстяването и тютюнопушенето. Това са т. нар. външни коригируеми причини. За тях всеки човек може сам да вземе предпазни мерки. От друга страна, обаче, има и некоригируеми фактори – каквато е генетическата предразположеност. Те също оказват огромно влияние и са рисков фактор за развитие на миокарден инфаркт.

А стресът?

Стресът е сред причините за много заболявания, като също може да провокира и развитие на миокарден инфаркт. Хроничният стрес може да увеличи нивата на артериалното налягане, да доведе до повишаване на нивото на кортизола (хормон на стреса) и да влоши други фактори – висок холестерол, наднормено тегло и нездравословни навици (като тютюнопушене и прекомерна консумация на алкохол).

Какви усложнения могат да се получат при инфаркт?

Има усложнения, които се наблюдават в момента на инфаркта, които са фатални и за тях е необходима бърза лекарска намеса. При пациенти, които навреме потърсят медицинска помощ и получат адекватно лечение, рискът от сериозни усложнения може да бъде значително намален.

Част от усложненията включват различни ритъмно-проводни нарушения (нарушения на сърдечния ритъм), увреждане на сърдечните клапи, както и развитие на сърдечна недостатъчност.

Как може да се отрази на мозъка един инфаркт?

Ако в момента на миокардния инфаркт пациентът е изпаднал в клинична смърт и се изискват реанимационни действия, всяко забавяне на тези действия води до намалено кръвоснабдяване на мозъка. Липсата на кислород в мозъка за 4-6 минути води до загиване на мозъчни клетки и колкото по-дълго е тази липса, толкова по-голяма е вероятността да има мозъчни увреждания.

Кой е най-честият инфаркт?

Съгласно нашите препоръки съществуват няколко вида миокарден инфаркт. Но най-често срещаният е този, дължащ се на атеросклероза на коронарните съдове с последващо образуване на тромб – с частично или пълно спиране на кръвотока към сърдечния мускул.  Другите видове са свързани със байпас-хирургия, след коронарни интервенции и т.н.

Какво е лечението?

Лечението на миокарден инфаркт включва няколко основни етапа, като първоначалната стъпка е прилагането на аспирин и други медикаменти за намаляване на тромбообразуването и облекчаване на симптомите. Ключовата терапевтична мярка обаче е селективната коронарна ангиография, която служи едновременно като диагностичен и терапевтичен метод. По време на процедурата се осъществява  отваряне на запушения с тромб съд и се възстановява кръвотокът на коронарните артерии. По статистически данни след въвеждането на този метод на лечение смъртността на пациентите след миокарден инфаркт значително намалява, което е едно изключително постижение за съвременната медицина.

Каква рехабилитация се прави след инфаркт?

След прекаран миокарден инфаркт пациентът трябва да се съобразява с редица важни аспекти в ежедневието си, които са съществени за успешното възстановяване. Първо, спазването на строг хранителен режим и контролът върху рисковите фактори – като висок холестерол, хипертония, диабет и затлъстяване, са от основно значение. Придържането към медикаментозната терапия, предписана след инцидента, е от първостепенно значение. Важно е пациентът да бъде редовно проследяван от лекуващия го лекар. Визитите трябва да бъдат поне веднъж годишно, включващи провеждане на ехокардиография, електрокардиограма и изследване на някои основни кръвни показатели. Разбира се, при промяна в състоянието и поява на клинична симптоматика посещението при лекаря трябва да бъде незабавно.

Относно рехабилитацията съществуват рехабилитационни центрове, в които  се прилагат рехабилитационни програми, включващи физическа активност с различна интензивност, съобразно състоянието и етапа на възстановяване на всеки пациент.

Според статистически данни при около 45 процента от хората, прекарали сърдечен инфаркт, той е „тих“. Какво означава „тих“ инфаркт“?

При „тихия“ инфаркт клинична симптоматика не се изявява по класическия начин, описан по-горе. Може да се прояви като задух или общо неразположение. Тези симптоми лесно могат да бъдат неглижирани. Това се среща при хора със захарен диабет, възрастни пациенти или при такива, които страдат от други заболявания, които променят чувствителността им към болка. Чрез рутинен преглед, включващ електрокардиограма и ехокардиография, можем да установим, че пациентът е преживял миокарден инфаркт, дори да не е имал явни симптоми.

Напоследък се наблюдават все повече случаи на млади хора, които получават инфаркт. На какво се дължи това подмладяване?

За съжаление рисковите фактори вече се срещат все повече и при млади хора. Например артериалната хипертония в световен мащаб засяга около 4 до 9 процента от пациентите в млада възраст – между 18 и 39 години, а тя е един от основните рискови фактори за миокарден инфаркт. Добавяйки към нея тютюнопушенето, нездравословният начин на живот, стресът и обездвижването, се създава сериозна комбинация от предпоставки за развитието на исхемична болест на сърцето и инфаркт на миокарда.

Употребата на някои наркотични вещества – като кокаин, метамфетамини и други стимуланти, значително увеличава риска от миокарден инфаркт. Основните механизми са свързани с повишаване на артериалното налягане, свиване на кръвоносните съдове и нарушения в кръвосъсирването.

За съжаление наблюдаваме тревожна тенденция, при която все повече млади пациенти постъпват в болница с миокарден инфаркт. Това подчертава важността на ранната превенция, осведомеността и здравословния начин на живот сред младите хора.

А фитнес маниаците застрашени ли са от инфаркти?

Хората, които редовно се занимават с физически тренировки, обикновено имат по-добро здраве на сърдечносъдовата система в сравнение с тези, които водят заседнал начин на живот. Въпреки това приемът на допълнителни стимуланти се включва в рисковите фактори за сърдечносъдови заболявания.

Как трябва да реагират околните, ако пред тях човек получи инфаркт?

Основното лечение на миокардния инфаркт се извършва в болнично заведение, затова е изключително важно пациентът да бъде транспортиран в болница възможно най-бързо. Ако човекът е загубил съзнание, незабавно трябва да се започне сърдечен масаж и изкуствено дишане. Всяко забавяне при започване на реанимационни действия значително намалява шансовете за оцеляване на пациента.

Каква профилактика трябва да се прилага, за да не се стига до инфаркт?

Профилактиката на миокарден инфаркт е от изключителна важност, тъй като много от рисковите фактори могат да бъдат контролирани или намалени чрез правилен начин на живот. Ключови аспекти са намаляване на стреса, балансирано хранене, добра физическа активност (разходки в парка, в планината, бягане, йога или някакъв вид гимнастика), спиране на тютюнопушенето и редовни профилактични прегледи.

Вие сте специализирали в Белгия? Какви са впечатленията Ви от там?

Там пациентите са дисциплинирани, изключително много вярват на лекарите, следват стриктно предписаната терапия – нещо, което не се наблюдава у нас. Всеки един от нас среща в практиката си пациенти, които не вземат редовно лекарствата и неглижират проблема.

По отношение на медицинските грижи разликата е, че в Белгия има значително по-голямо финансиране в здравеопазването, което позволява използването на голям спектър от диагностични и терапевтични методи за лечение.

Екатерина Димитрова

Напиши първи коментар

Коментари

Your email address will not be published.


*