Доц. Николай Велинов е трето поколение лекар. Работи като неврохирург в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където е началник на отделението по неврохирургия при възрастни и ръководител на ендоваскуларния център към болницата. Директор е на „Практически курсове за обучение на млади неврохирурзи“ към Европейската асоциация по неврохирургия. Защитил е дисертацията си в Швейцария. Има множество специализации в Европа и САЩ.
Какво представлява мозъчната аневризма?
Патологично разширение на мозъчен съд, което създава опасност за пациента от възникване на мозъчен кръвоизлив, който в много случаи може да бъде смъртоносен.
Как се диагностицира?
Мозъчна аневризма най-често се диагностицира при оплаквания от остро настъпило главоболие с възникване на т. нар. субарахноиден кръвоизлив. Пациентите постъпват в отделение по неврология, където се провежда скенер на главен мозък. При наличие на субарахноиден кръвоизлив се прави компютърно-томографска или магнитно-резонансна ангиография и по този начин се установява мозъчната аневризма.
Какво представлява мозъчната панангиография?
Конвенциалната мозъчната панангиография е високо диагностично изследване на мозъчните съдове. Провежда се през бедрената или през радиалната артерия. Това е златният стандарт за изследване на мозъчните съдове и при всички мозъчни аневризми.
Какви са рисковите фактори за мозъчна аневризма?
Най-често – тютюнопушенето, възраст между 40 и 50 години, артериалната хипертония, както и някои генетични заболявания като синдром на Марфан, колагенози, бъбречна поликистоза.
Какви са симптомите?
Остро настъпило главоболие, гадене, повръщане и нарушение на съзнанието при по-тежки мозъчни кръвоизливи. Получава се стягане в областта на шията. Обикновено пациентът казва, че никога не е имал такова силно главоболие.
Съществуват ли аневризми без симптоми?
Има пациенти, които дълго време живеят с такива аневризми. Не всички аневризми представляват клиничен интерес. Тези, които са до 3 милиметра, понякога не руптурират. Така че няма правило за скрининг да се търсят аневризми при пациенти, които са без клинична симптоматика, освен при фамилни аневризми и наличие на заболявания, обуславящи по-висока честота на възникване на мозъчни аневризми.
Какви видове мозъчни аневризми има?
Най-чести са сакциформените. Те се появяват на определени места – най-често на разклонение на мозъчен съд. Съществуват и фузиформени аневризми. Аневризмите биват вродени, свързани с вродени заболявания, и придобити, които, естествено, преобладават.
В коя част на мозъка най-често се образуват аневризми?
Има определени места, където по-често възникват аневризми – като например мозъчните съдове, свързани с вътрешна сънна артерия.
Могат ли мозъчни аневризми да се появят при деца?
Да. При децата те са свързани с вродени заболявания.
Кои аневризми са смъртоносни?
Аневризмата по своя смисъл рядко сама е причина за смъртта. Причина за смъртта е мозъчният кръвоизлив. Колкото по-тежък е той, толкова по-тежък е изходът за пациента.
Какви усложнения могат да настъпят заради мозъчна аневризма?
Когато възникне мозъчен кръвоизлив, най-честите усложнения са две. Едното е, че се нарушава резорбцията на гръбначно-мозъчната течност в мозъка и би могло да възникне т. нар хидроцефалия. То често води до повишаване на налягането в мозъка и се налага спешна оперативна интервенция с ликвор дрениращ характер. А най-честото усложнение, което е свързано със субарахноидния кръвоизлив е т. нар. мозъчно-съдов спазъм. В резултат на разнасянето на кръвоизлива се получават фибрин деградационни продукти. Когато фибринът се разгражда, се отделят токсични продукти за мозъка. Те водят до свиване на съдовете и възниква т. нар мозъчно-съдов спазъм. Това става най-често след третия ден и продължава понякога до 15-ти ден. Този мозъчно-съдов спазъм предизвиква нарушение в мозъчното кръвоснабдяване и поява на вторични инсулти.
Какво е лечението?
Има лечение, насочено към кръвоизлива и лечения, насочени към аневризмите. Когато говорим за субарахноиден кръвоизлив, прилагаме най-вече медикаментозна терапия. А при по-голям мозъчен кръвоизлив вече може да се наложи оперативно лечение с изваждане на кръвоизлива.
При мозъчните аневризми също имаме два вида лечение – ендоваскуларно и оперативно.
Кога се извършва отворена операция?
Отворена операция се прави относително рядко в съвременни условия – когато има голям мозъчен кръвоизлив. Провежда се клипсиране на мозъчната аневризма.
В повечето случаи, когато има по-малък кръвоизлив, се прилага ендоваскуларно лечение. И в около 80 процента от пациентите то е водещо.
Какво е характерно за ендоваскуларното лечение на аневризма?
Ендоваскуларното лечение цели изключване на аневризмата от мозъчното кръвообращение с различни ендоваскуларни устройства. Най-познатите са т. нар. мозъчни спирали. Тези платинени спирали се навиват в аневризмата, тя се запушва и се изключва от кръвообращението. По този начин се изключва риск от повторна руптура. Защото, когато една аневризма кръвне веднъж, рискът да кръвне повторно в следващите 14 дни е 20 процента, а в следващите шест месеца при някои пациенти стига до 40-50 процента. Поради тази причина аневризмите трябва да бъдат изключени от мозъчното кръвообращение. А при по-сложни аневризми вече се налага поставяне на мозъчни стентове.
Какви са предпоставките за рецидив?
Нелекуване на аневризмата.
Когато се извърши оперативно лечение на мозъчната аневризма, се постига до 99 процента изключване от кръвообращението. Ендоваскуларното лечение също постига до 95 процента. Рискът от повторен кръвоизлив при емболизирана аневризма е малък. Ние проследяваме тези пациенти. Когато възникне реканализация, провеждаме повторно лечение. При ендоваскуларното лечение има по-висок риск от реканализация, но въпреки това то е предпочитаното, тъй като е по-щадящо за пациента и с по-малък процент усложнения.
Например?
При ендоваскуларното лечение като усложнение пациентът може да получи исхемичен мозъчен инсулт.
Каква е профилактиката?
Няма профилактика, която да намали перипроцедурния риск от инсулт. Общата профилактика за исхемичен мозъчен инсулт включва – избягване на тютюнопушенето, контрол на холестерола и артериалното налягане, активна физическа дейност.
Като говорим за тютюнопушенето, има ли статистически данни, които да показват колко хора с аневризми не са пушачи?
В България такава статистика не е правена. Но има статистически данни за Финландия и за Япония. Те показват, че спирането на тютюнопушенето в тези две държави е намаляло честотата на аневризмите с 40 процента.
Какво е усещането да оперирате човешкия мозък?
Усещането е страхотно. Лекарят носи огромна отговорност, защото се спасяват човешки животи. Когато изправиш на крака пациент, който е бил в кома, се чувстваш удовлетворен. Но професията ни е свързана с голямо напрежение и психологическо натоварване.
Разкажете някой случай от Вашата практика!
Преди години имах пациент – 13-годишно дете, получило мозъчен кръвоизлив по време на час в училище. То изпадна в кома. Евакуирахме мозъчния кръвоизлив и детето дойде в съзнание. Сред това установихме мозъчно-съдова малформация, която емболизирахме, даже двукратно. Това е случай, който ще помня. Детето вече е възстановено и тази пролет му предстои абитуриентски бал.
Екатерина Димитрова
Коментари