Доц. д-р Румяна Кузманова е началник на клиниката по нервни болести за пароксизмални състояния към УМБАЛНП „Св. Наум“ – София. Специалист – невролог, с клиничен опит в областта на епилепсията. Преподавател е на студенти и специализанти към МУ – София. Редовно участва в национални и международни конгреси по неврология. Член е на Европейската федерация на неврологичните дружества и на Международното дружество по епилепсия.
Какво отключва епилепсия при възрастните хора?
Епилепсията е хронично заболяване на главния мозък. Може да бъде както с генетична етиология – с проява в по-късна възраст при човек, така и да е породена от различни други причини, които водят до увреда на главния мозък. Най-често това са съдовите заболявания на главния мозък, травми, тумори. Предразполагащи фактори могат да бъдат също метаболитни или ендокринни заболявания.
Какви видове епилептични припадъци има?
Според Международната лига за борба с епилепсията епилептичните припадъци са два основни вида. Едните са генерализирани. При тях възбудата в мозъчната кора се проявява едновременно или много бързо обхваща цялата мозъчна кора. Фокалните (по старата класификация – парциални или огнищни) пристъпи могат да бъдат с различна изява – моторна (клонични или тонични), сетивна (промени на сетивността или загуба на сетивност в определени части от тялото), зрителни, слухови, вестибуларни, вкусови (в зависимост от мястото в мозъчната кора, където се проявява възбуда на невроните). Фокалните пристъпи могат да протекат без увреда на съзнанието, но има и такива с увреда на съзнанието, тоест пациентът е с амнезия (не помни), а всичко – да бъде по данни на очевидци. По старата класификация това са така наречените комплексни парциални или психомоторни пристъпи. Пациентът не е с пълна загуба на съзнание, може да извършва определени действия, но те са стереотипни, нецеленасочени и той няма спомен за тях.
Може ли човек да не усети, че е претърпял пристъп, или такъв да протече безсимптомно?
Такива пристъпи не са съвсем безсимптомни, но могат да не направят впечатление. Както споменах, ако има увреда на съзнанието, пациентът не помни и разбира, че се е случило нещо, ако се намери в друга стая, на друго място или пък е извършил действия, при които е променил околната обстановка, например преместване на предмети. Когато няма спомен, той няма как да знае, освен ако няма ясни маркери. А при такива, при които има ясни маркери – падане, загуба на съзнание, прехапване на езика, изпускане на тазови резервоари, е ясно, че пациентът разбира, че нещо се е случило. Но по-леките пристъпи, които са без травматизъм, остават незабелязани от пациента, например пристъпи от типа на абсансите, които, са типични за детска възраст, но понякога персистират и при възрастните.
Колко време продължава един пристъп?
Зависи от вида на пристъпа. Обичайно е около минута. Понякога може и по-дълго – до 2-3 минути. Разгърнатите тонично-клонични припадъци могат да бъдат и до 4, и до 5 минути. По-тежките са по-продължителни. Не говорим за случаите с епилептичен статус, когато пристъпите следват един след друг, което вече е животозастрашаващо състояние и изисква спешни мерки да бъде преустановено.
Какви изследвания се правят, за да се постави диагноза?
Основното изследване е електроенцефалографията (ЕЕГ). Чрез нея се установяват по-възбудени участъци от мозъчната кора на главния мозък. Рутинната електроенцефалография е скалпова – бърз, икономичен метод, но за съжаление – не винаги е доказателствена. При повече от половината пациенти с доказана епилепсия скалповото ЕЕГ е без наличие на специфични графоелементи. В такива случаи диагнозата е предимно клинична или се правят електроенцефалографии с провокация – с безсъние, по време на сън, видео ЕЕГ, тоест едновременна регистрация на картина – образ на пациента с електроенцефалография. Това може да продължи няколко часа, а в определени случаи – 3-4 денонощия, особено когато пациентът е в предоперативна подготовка, тоест трябва да се установи локализацията на епилептогенното огнище.
Освен ЕЕГ се търси и причината за пораждане на пристъпите. Тук вече идват образните техники – компютърна томография (КТ), евентуално с контрастно усилване, с мозъчна ангиография (специални техники на компютърната томография). Често трябва да бъде проведена магнитно резонансна томография (МРТ) по специален протокол за епилепсия. Може да бъде с контрастно усилване или симултанно, съчетано с други техники и апаратура, която не е налична навсякъде у нас. При генетичните епилепсии се извършва и генетично изследване. Правят се и кръвни тестове с лабораторни изследвания за търсене на метаболитни или ендокринни нарушения.
Как да реагират близките, когато човек за първи път получи епилептичен припадък и те не са подготвени за това?
На първо място трябва да се осигури безопасна позиция на пациента – да е на стабилно легло или на земята, положение – встрани, за да не аспирира слюнка и да не се задуши. Не бива да се правят опити за така нареченото вадене на езика, защото челюстта е стегната и насилствено не може да бъде отворена. Ако пристъпът е продължил повече от минута – две, трябва да се извика бърза помощ.
Как се лекува епилепсията?
Лечението на епилепсията е предимно медикаментозно. Налични са доста антиепилептични лекарства от различни групи, с различен механизъм на действие. Медикаментът се определя от специализиран лекар според вида на пристъпите. Има протокол, по който започва лечението, съобразен с възрастта, пола, вида на пристъпите, наличие на придружаващи заболявания. В началото на терапията се изписва един медикамент. При неуспех се променя с втори, а след това може да се прибегне до комбинирана терапия. Но това са много специфични подходи и такава терапия трябва да се извършва от подготвени специалисти в областта на епилепсията, защото безразборната смяна на антиепилептични медикаменти може да усложни състоянието на пациента.
Сред другите лечебни методи на епилепсията е и хирургията, особено ако е установена структурна етиология, която може да бъде премахната, например тумори, кръвоизливи, кисти. При симптоматичната епилепсия е желателно да се направи консултация с неврохирург, за да се установи дали пациентът подлежи на оперативно лечение, което в голяма част от случаите не изключва последващо медикаментозно лечение, даже и след операцията.
При някои пациенти като лечебен метод се препоръчва кетодиета. С нея се цели промяна в приема на съотношението мазнини спрямо въглехидрати и протеини, което прави мозъка по-малко възбудим. Но пък при доста пациенти това е противопоказано, тъй като създава кетоацидоза в организма. Доказано е, че кетодиетата е ефективна при малка част от пациентите и то основно при определени детски епилептични синдроми.
При лечение на резистентни епилепсии се прилага също и стимулация на н. вагус – оперативна интервенция с имплантация на устройство в областта на шията.
Медикаментозната терапия до живот ли е, или може да бъде редуцирана?
В голяма част от случаите е до живот. При малка част от пациентите успяваме да спрем антиепилептичното лечение. Специфично е, зависи от формата на заболяването.
Какви са най-честите причини за зачестяване на епилептичните пристъпи?
От страна на пациента, на първо място е нередовният прием на медикаменти. Много епилептици казват, че лекарствата са им „тежки“. Поради странични реакции на определен медикамент пациентът понякога самоволно редуцира дозата или спира приема, без да е направил консултация със специалист. Безсънието също е основен провокиращ момент за зачестяване на пристъпите. Нередовното хранене, с периоди на прегладяване, т.е. хипогликемия, може да провокира пристъп при пациент с епилепсия. Винаги предупреждаваме пациентите, че не бива да употребяват алкохол, защото и той е много мощен провокатор на епилептичните пристъпи. Интрекурентни заболявания, особено с фебрилитет, пак могат да са провокиращ фактор за зачестяване. Друг фактор е прогресиращо заболяване на централната нервна система – например недиагностициран тумор с прогресия в размерите си и съответно мозъчен оток, както и други прогресиращи заболявания като множествена склероза, където в част от случаите имаме епилептични пристъпи при тласък в заболяването.
През какъв период от време страдащите от епилепсия трябва да правят консултация с невролог?
Зависи от вида епилепсия и от това доколко добре е компенсирана. Ако пристъпите зачестяват, не можем да говорим за срок, защото се налага веднага консултация. Но иначе се препоръчва пациентът да посещава невролог поне два пъти годишно. Дори протоколите, с които изписваме лекарства за епилептици, са за по шест месеца.
До какви други усложнения може да доведе епилепсията?
На първо място до травматизъм. Пациентът рядко има време да реагира, защото епилептичният пристъп не може да бъде прекъснат. Например ако пациентът пресича на улица и получи пристъп, пада и вероятността да се нарани или да преживее ПТП е голяма. Дълготрайната употреба на медикаменти за това заболяване може да има странични ефекти, например бъбречна или чернодробна увреда.
Какви професии не бива да упражняват хората с епилепсия?
Не се препоръчва работа на височина заради опасност от падане, работа до преки топлинни източници, работа с режещи машини. Ако пациентът, макар и за кратко, е объркан, има опасност от нараняване, както и вероятност неволно да причини такова на други хора.
Екатерина Димитрова
Коментари