Доц. д-р Сашка Желязкова, дм е специалист в клиниката по нервни болести на УМБАЛ „Александровска“ и в катедра „Неврология“ на Медицински факултет при Медицински университет – София. Завършва медицинското си образование в МУ – София през 2001 г., а през 2011 г. придобива специалност по „Неврология”. През 2013 г. защитава докторска дисертация (PhD) на тема, свързана с наследствената епилепсия и придобива професионална квалификация по клинична електроенцефалография. През 2015 г. започва кариерата си като преподавател на български и англоговорящи студенти в Медицински университет – София. Провеждала е множество обучения и курсове в Дания, Италия, Германия, Нидерландия, Испания – с особен интерес към лечението на епилепсията, синдрома на хроничната умора, наследствени заболявания на централната и периферна нервна система. Доц. Желязкова има редица публикации в български и международни списания с висок импакт фактор, участва в български и международни научни проекти. Експерт е в Комисията за лечение на пациенти с епилепсия, оптичен невромиелит, множествена склероза и пациенти с редки болести (хередитарна транстиретинова амилоидоза, болест на Уилсън) към УМБАЛ „Александровска“. Водещ експерт е в диагностикага, лечението и проследяването на болните с хореята на Хънтигтън. Член е на Българското дружеството по неврология, Европейската академия по неврология, участва в управителния съвет на Дружеството против епилепсия (клон на Международната лига за борба срещу епилепсия).
Какво представлява множествената склероза?
Множествената склероза е хронично автоимунно заболяване, засягащо централната нервна система, което се характеризира с възпаление, демиелинизация, последваща глиоза и загуба на неврони.
Какви са причините за развитие на множествена склероза?
Въпреки че към момента точните причини за развитие на заболяването не са известни, се счита, че те са резултат от влиянието на три основни фактора, които участват в патогенезата на болестта.
Първият фактор е генетичният. Смята се, че съществува известна генетична предразположеност, свързана с главния комплекс на тъканната съвместимост или HLA-системата, като най-висок риск за заболяването имат пациенти с генотип HLA DRB1*1501. Установено е, че рискът за родственици от първа линия на пациенти с множествена склероза да развият също заболяването, е между 2 до 4%, като това е по-висок риск в сравнение с общата популация, където той се оценява на 0,1%. Разбира се, унаследяването е полигенно и не означава, че ако един от родителите е с множествена склероза, 100 % дъщеря или син ще развият заболяването.
Следващата група фактори, които оказват влияние за развитието на множествената склероза, са тези на околната среда. Добре известно е, че с по-висока честота на заболяване са хора, които живеят в северните страни. Като една от причините вероятно е свързана с намалената продукция на витамин D, с оглед намаляващото слънчево греене.
Допълнителни фактори, които също допринасят за развитието на множествена склероза, са нарушенията в имунния отговор, като се предполага, че вероятно излагането на вирус в ранна детска възраст е възможно да промени имунната система.
Какъв вирус?
Проучвания показват, че Ебщайн – Бар вирусът например може да повиши риска от развитие на множествена склероза. Други вируси също могат да са причина за това. Предполага се, че вирусните инфекции променят имунитета на организма, предизвикват активиране на автореактивни Т-клетки, които от своя страна излизат от кръвоносните съдове, преминават през кръвно-мозъчната бариера, навлизат в мозъка и погрешно разпознават собствените протеини, свързани с миелина в централната нервна система като чужди и започват възпалителна атака. От друга страна такива промени в имунната система могат да настъпят и без да има външен фактор.
Кога най-често започва да се проявява множествената склероза?
Заболяването засяга основно трудоспособни хора в млада възраст, като най-често се изявява клинично във възрастта между 30 и 35 години. Малък е процентът на случаите (3 до 10%), когато то започва в детска възраст. Жените имат по-висока предразположеност за развитие на множествена склероза, което е характерно и за другите автоимунни заболявания.
Какви са симптомите?
Множествената склероза се характеризира с доста разнообразни симптоми, като най-често започва със зрителни или очедвигателни симптоми (например остра загуба на зрение в едното око). Може да се развие слабост в крак или ръка, нарушение в равновесието и залитане, както и тазоворезервоарни нарушения (запек или по-чести позиви за уриниране). Много по-рядко като първи симптом на заболяването може да бъде замайване или болка в лицева половина или нарушение на говора. Чести са когнитивните нарушения, които също влошават качеството на живот на пациентите.
Как се диагностицира?
Диагностиката на множествената склероза се осъществява основно в университетските болници. Няма едно-единствено изследване, което на 100% да поставя диагнозата. Ние използваме комплекс от изследвания, като едно от най-важните е ядрено-магнитният резонанс на главен мозък и шиен отдел на гръбначен мозък с контраст, при което се търсят характерните за заболяването демиелинизиращи лезии. Провежда се ликворно изследване за наличие на олигоклоналност, както и изследване на предизвикани потенциали (зрителни и стволови слухови), които помагат за диагностицирането на заболяването.
Какви форми множествена склероза има?
Като начин на протичане на заболяването множествената склероза има три основни форми. Най-честата е пристъпно-ремитентната. При нея пациентът получава пристъп – поява се нов симптом, какъвто той не е имал преди, или се е влошава вече съществуващ такъв. Например развива се остра загуба на зрение на едното око или остро възниква слабост в ръка или крак, световъртеж, нарушение в походката, залитане, появяват се тазоворезервоарни нарушения.
След шест до десет години повечето пациенти с пристъпно-ремитентна форма преминават във вторично прогредиентна. При нея бавно и постепенно състоянието на човека се влошава. Симптомите прогресират с времето, може да има известни пристъпни влошавания, но те не са така ясно ограничени.
Третата форма на множествената склероза е първично прогредиентна. От самото начало няма ясно изразени пристъпи, а състоянието на пациента бавно и прогресивно се влошава с времето.
Заболяването има и доброкачествена форма. Тя се оценява ретроспективно. Това означава примерно, че 15 години след началото на болестта пациентът е леко инвалидизиран и почти няма пристъпи.
Злокачествената форма на множествената склероза е доста рядка и агресивна. При нея много бързо се стига до тежка инвалидизация на пациентите.
Какви външни рискови фактори могат да се отразят негативно на хора с множествена склероза?
Препоръчва се пациентите с такова заболяване да преустановят тютюнопушенето, да ограничат стреса, да избягват екстремни натоварвания и излагане на твърде горещо време или пък на твърде ниски температури, както и да избягват инфекции, защото насложените инфекции могат да провокират пристъп на заболяването.
Как се лекува множествена склероза?
Прилагат се два основни вида лечение. Едното е лечение на пристъп. Когато пациентът получи пристъп, постъпва в клиника, където се провежда терапия с високи дози кортикостероиди. Основно се използва метилпреднизолон.
Второто е лечение, модифициращо хода на заболяването. Целта е да се отсрочи във времето получаването на следващ пристъп и неговата тежест, да се намали образуването на нови лезии и съответно риск от инвалидизация. Използват се различни групи медикаменти. В зависимост от клиничната картина лекарят преценява какъв медикамент да избере. Разбира се, решението за терапия е двустранен процес и пациентът активно участва в избора ѝ.
Повечето медикаменти за множествена склероза, които се прилагат в света, са одобрени и у нас. Те са напълно безплатни за пациентите и се отпускат с протокол на Здравната каса, като има известни ограничения по отношение на степента на инвалидизация на пациента. Ако той е достигнал скала на инвалидизация над 6, лечението се преустановява.
Къде е мястото на физиотерапията при терапията на пациенти с множествена склероза?
В България съществува клинична пътека за физиотерапия на пациенти със заболявания на централна нервна система, включително и с множествена склероза. Извършва се в специализираните болници за рехабилитация, но там пациентите могат да отидат по НЗОК един или два пъти в годината за 7 дни, което е изключително недостатъчно за човек, страдащ от множествена склероза.
В България има ли специализирани центрове за рехабилитация и лечение на множествена склероза?
Терапията на пациентите с множествена склероза се извършва в университетските болници, където има създадени комисии за лечение на това заболяване. Пациентът идва на шест месеца в съответната комисия за проследяване на състоянието. В случай че той има някакво влошаване на състоянието, веднага бива преглеждан в университетската болница и се решава как да се действа по-нататък.
Ако например човек страда от диабет или сърдечносъдово заболяване и го диагностицират с множествена склероза, какви други усложнения могат да се провокират?
Доказано е, че захарният диабет тип 1 може да повиши риска от развитие на множествена склероза. Това е така, защото двете заболявания доста си приличат и се дължат на нарушена регулация на имунната система, като при множествената склероза имунните клетки по погрешка атакуват миелиновите обвивки на аксоните, докато при диабета се увреждат панкреатичните бета-клетки. Лошият контрол на кръвната захар засилва невровъзпалителните процеси и предизвиква влошаване на множествената склероза. Част от терапиите, които използваме, също имат значение за пациентите с диабет, защото кортикостероидите, които прилагаме при пристъп, като страничен ефект имат повишаване на кръвната захар. Когато дойде пациент със захарен диабет и множествена склероза, той се нуждае от мултидисциплинарен подход. Ние изследваме кръвната захар, постоянно сме в тесен контакт с ендокринолози, така че, от една страна, да можем да прилагаме кортикостероиди, за да овладеем пристъпа, а от друга – да поддържаме нивата на кръвната захар в нормални стойности, защото високите ѝ стойности влошават самото заболяване.
Диабетът пък от своя страна уврежда малките кръвоносни съдове и може да предизвика парене и изтръпване в краката и в ръцете – симптоми, които се срещат и при пациенти с множествена склероза и които се засилват от негативното влияние на диабета.
По отношение на сърдечносъдовата система се счита, че множествената склероза сама по себе си има повишен риск за развитие на някои сърдечносъдови заболявания, като все още не се знае каква е точната причина за това. Но пациентите с множествена склероза са с по-висок риск да развият коронарна болест на сърцето, миокарден инфаркт, сърдечна недостатъчност. От друга страна някои модифициращи хода на заболяването лекарства също могат да предизвикат сърдечносъдова увреда.
Ако една жена е диагностицирана с множествена склероза, може ли да проведе нормална бременност?
Може. Няма данни множествената склероза да повлиява по някакъв начин забременяването, жизнеспособността на плода и раждането. Като цяло се счита, че прогнозата на заболяването се подобрява от бременността, но това се отнася главно за пациентки с пристъпно-ремитентен ход на множествена склероза. Ако пациентката е в детеродна възраст и желае да има деца, когато започваме модифицираща хода на заболяването терапия, ние избираме медикаменти, които се считат за безопасни при една евентуална бременност. При настъпване на бременността лечението с тези медикаменти се преустановява до раждането и след това терапията се подновява.
Каква диета трябва да спазват страдащите от множествена склероза?
Не съществува диета, която да е доказала, че е напълно ефективна за лечение на заболяването или за профилактика. По отношение на храненето пациентите е желателно да консумират повече плодове, зеленчуци, сурови ядки. Да избягват мазните храни. Да избират риба като сьомга и скумрия, които са богати на омега-3 мастни киселини.
Хората с множествена склероза трябва да имат достатъчна почивка, да избягват физическа и умствена преумора, но е желателно да имат нормална физическа активност, да практикуват аеробика, йога, да правят разходки.
Каква е средната продължителност на живота на човек, диагностициран с множествена склероза?
Счита се, че продължителността на живота при пациенти с множествена склероза е същата, каквато е и при общата популация. Правени са клинични проучвания, които показват, че е възможно да има намалена продължителност на живота, но тя не е повече от три до шест години в сравнение с общата популация – и това важи за пациенти, които са по-тежко инвалидизирани. При тях намаляването на продължителността на живота е свързано с насложени инфекции от обездвижването – пневмонии, развитие на декубитални рани.
Какво ще посъветвате страдащите от множествена склероза?
Когато се постави диагнозата, хората реагират по различни начини – повечето се притесняват, развиват депресия, някои отричат заболяването и търсят друго обяснение за симптомите си. Това, което трябва да запомнят, е, че заболяването протича строго индивидуално и не бива да се отчайват. Диагнозата вече се поставя навреме. Има разработени терапии. В повечето случаи пациентите се задържат в доста добро състояние на фона на провежданите лечения, няма сериозна инвалидизация. В крайна сметка множествената склероза не е присъда. Трябва да има позитивно мислене.
Екатерина Димитрова
Коментари