Доц. Антоанета Гатева е ендокринолог в клиниката по ендокринология на УМБАЛ „Александровска“ – София. Има две дисертации – в областта на преддиабета и областта на поликистозните яйчници. Редовно участва в международни симпозиуми и конгреси по ендокринология. Преподавател е на студенти в МУ – София.
Какви са последните новости, свързани с лечението на диабета?
В последните десет години на пазара се появиха много нови групи медикаменти за лечение на захарния диабет, които, освен че намаляват кръвната захар на пациентите, подобряват качеството им на живот, прогнозата и имат благоприятен ефект върху придружаващи заболявания като сърдечна недостатъчност, нарушена бъбречна функция и др.
Всички ли тези медикаменти могат да бъдат намерени в България?
У нас са достъпни почти всички медикаменти за лечение на захарен диабет, които са регистрирани и в Европейския съюз. Част от тях се изписват с реимбурсация по определени критерии.
Какво отличава лекарствата от ново поколение като GLP-1 и GIP агонисти от класическите терапии?
Класическите медикаменти, които използваме за захарния диабет, или стимулират инсулиновата секреция (такива са сулфанилурейните медикаменти), или подобряват инсулиновата резистентност. Те обаче нямат ефект примерно върху сърдечносъдовия риск или телесното тегло.
Медикаментите от класа на GLP-1 рецепторните аналози подобряват функцията на панкреаса и стимулират инсулиновата секреция, без обаче да има риск от хипогликемия, както е при класическите.
SGLT-2-инхибиторите значително подобряват бъбречната функция и забавят прогресията на хроничното бъбречно заболяване. Ранното включване в терапията на такива медикаменти отлага момента, в който човек би стигнал до диализа.
GLP-1 и GIP също така значително редуцират телесното тегло и то в обем, в който нито един друг антиобезен медикамент не може да го направи. Значително подобряват прогнозата при пациентите със сърдечносъдови заболявания, намаляват риска от последващи сърдечносъдови инциденти. Има данни и за невропротекция. Част от тях в момента се проучват и за лечение на болест на Алцхаймер, извън захарния диабет. Затова във всички международни препоръки тези медикаменти излизат на преден план, когато става въпрос за лечение на пациенти със захарен диабет, особено пък когато има сърдечносъдови или бъбречни заболявания.
Да разбирам ли, че тази терапия е различна от инсулина?
Много е различна. Погрешно е схващането на доста пациенти, че, тъй като се инжектира със специална писалка, това е инсулин. Тези медикаменти нямат нищо общо с инсулина, с изключение на това, че са белтъчни хормони и не могат да се приемат през устата – с малки изключения.
Те могат ли да се комбинират в терапия с инсулин?
Могат. Има фиксирани такива комбинации GLP-1 аналог с дълго действащ базален инсулин в една писалка, което е по-удобно за пациентите, тъй като не се налага да се бодат два пъти по едно и също време с две различни писалки. Но с бързо действащ инсулин комбинация не се препоръчва.
Вече е разработено и лечение с инсулин веднъж седмично. За какъв тип пациенти е най-подходящо то?
Това лечение е в процес на проучване. Все още не е одобрено за широка употреба. Смята се, че то е подходящо за всички пациенти, които използват базален инсулин, включително такива, които са само на базален инсулин, плюс перорални медикаменти.
Има ли пациенти, които с помощта на новосъздадените терапии успяват да постигнат ремисия?
Да. Новите медикаменти дават възможност за такава редукция на тегло, така че при някои пациенти да се постигне клинична ремисия. Счита се, че редукция на тегло над 15-20 % спрямо изходното тегло на човек може да доведе до ремисия на диабета, но при определени условия – по-млади хора, по-малка давност на захарния диабет и тези пациенти да нямат множество придружаващи усложнения.
Обикновено свързваме диабета със затлъстяването, но има и слаби хора с диабет. Там какъв е проблемът?
При част от хората със захарен диабет тип 2 проблемът не е в теглото и инсулиновата резистентност, а в намаленото отделяне на инсулин от панкреаса, тоест те имат по-скоро инсулинов дефицит. И при тях редукцията на тегло не върши чак такава работа. В такива случаи се прилагат медикаменти, които стимулират собствената инсулинова секреция.
Какви са най-актуалните открития по отношение на това как диабетът влияе върху мозъка и други органи?
Отдавна вече е известно, че захарният диабет и влошеният гликемичен контрол оказват негативен ефект на целия организъм. В момента много се работи върху връзката на диабета с болестта на Алцхаймер и изобщо мозъчното здраве. Както казах по-рано, имаме допирни точки в медикаментите – някои от GLP-1 рецепторните аналози, които се проучват и за болест на Алцхаймер.
Когато човек има диабет, може по-скоро да страда и от болест на Алцхаймер или когато е развил Алцхаймер, вероятността да отключи диабет е голяма, каква е връзката?
Захарният диабет предразполага към развитие на болест на Алцхаймер. Има обаче и пациенти с болест на Алцхаймер, които страдат и от диабет. Но не болестта на Алцхаймер води до диабет.
Как се отразява диабетът на бъбреци, сърце?
Захарният диабет засяга всички органи и системи. На първо място е сърдечносъдовата система – с по-ранна и по-бързо прогресираща атеросклероза. Съответно има повишен риск от сърдечносъдови заболявания, мозъчносъдова болест и инсулти, периферна артериална болест и риск от ампутация. Това са т. нар. макроваскуларни усложнения.
Микроваскуларните усложнения пък засягат по-малките кръвоносни съдове. Тук основни прицелни органи са очите (риск от ретинопария, риск от слепота), бъбреците (с развитие на диабетна нефропатия и риск от хронична бъбречна недостатъчност) и периферните нерви (невропатия). Може да има отпадна симптоматика, тоест липса на усет най-вече в долните крайници, тръпнене, мравучкане, болкови синдроми, които най-много тормозят пациентите. Диабетът води и до кожни изменения, проблеми в гастроинтестиналния тракт (запек, диария, гастропареза).
Какви са най-новите подходи за ранно откриване на диабет тип 1 и тип 2?
Да започнем с диабет тип 2, тъй като това е по-масовият диабет и значително по-лесно се скринира и диагностицира. Оказва се, че голяма част от пациентите със захарен диабет тип 2 въобще не са диагностицирани.
Според проучване, правено у нас през 2012 г., се установи, че от населението – на възраст между 20 и 70 години, 9,6 % общо имат захарен диабет. А пък от тези 9,6% – 2,5% до момента не са знаели, че страдат от захарен диабет. Това са хора, които са пропуснати да бъдат диагностицирани навреме. Обикновено такива пациенти разбират за диабета си, когато извършват изследвания по повод на прекаран инфаркт, инсулт или предстояща оперативна интервенция.
Затова огромно значение има провеждането на скрининг за диабет, където активно се търсят рискови пациенти. В УМБАЛ „Александровска“ след пандемията от COVID – 19 два пъти годишно правим скринингови проучвания, в които се включват по 800-900 души в кампания от един месец. Те се подбират посредством въпросник за риск от захарен диабет на база фамилност, телесно тегло, артериална хипертония, придружаващи заболявания. Безплатно изследваме гликиран хемоглобин, други метаболитни показатели, бъбречната функция, липиден профил и др. Това е начин рано да бъдат открити такива пациенти, които могат да бъдат рано лекувани със съответните медикаменти.
Голяма част от смятащите се за здрави хора въобще не ходят на профилактични прегледи. Друг проблем е, ако при рутинно изследване от личния лекар се установят гранични стойности на кръвната захар (например 6, 7), че пациентите ги неглижират и не реагират веднага. А пък точно този е моментът, когато трябва да се действа. Защото при резултат на кръвната захар около 20 диабетът вече е с усложнение. И ако дотогава човек въобще не се е изследвал, не се знае от колко дълго време е живял с това заболяване.
А ние във всеки един момент от поставянето на диагноза захарен диабет можем сравнително бързо да коригираме нивата на кръвната захар и да стабилизираме гликемията на пациента. Проблемът е, че, когато вече са налични усложнения, можем евентуално да ги стопираме, да ги забавим, но не и да ги върнем наобратно. Функцията на панкреаса да секретира инсулин намалява с времето и намалява по-бързо, ако пациентът не е лекуван и не е контролиран.
Какво е най-голямото предизвикателство при лечението на диабет днес?
Най-голямото предизвикателство е в морето от тези нови, модерни антидиабетни медикаменти, които водят до редукция на тегло и други ползи. Всъщност пациентът да осъзнае, че по-голямата част от лечението е функция на самия него. Той трябва да бъде максимално ангажиран със своето лечение, да не очаква, че новите медикаменти са вълшебни и ще му свършат цялата работа.
50% от терапията на диабета е свързана с хранене, физическа активност, промени в начина на живот, а медикаментите са подпомагащи пациента.
Да, ние разполагаме с всички антидиабетни медикаменти. Все по-голяма част се реимбурсират и са безплатни или значително по-достъпни за пациента, но, ако човек сам не вземе в своите ръце отговорността за собственото си здраве по отношение на начин на живот, на редовно проследяване, реално ние не можем да се справим с проблема.
Какво бихте посъветвали хората с диабет?
Първото и най-основното нещо в лечението на захарния диабет е начинът на живот – хранителен режим, физическа активност, режим на сън и почивка, защото недостигът на сън влошава диабета. Трябва да се избягва стресът. Много е важно редовното проследяване при специалист, може и при общопрактикуващ лекар, редовният прием на медикаментите, които са назначени от лекуващия лекар. Ако има проблем с даден медикамент, пациентът веднага да се обърне за консултация към лекар, за да се коригира терапията. И – редовно проследяване за усложнения, което масово се пропуска в практиката. Не бива да се следи само кръвната захар. Пациентите с диабет ежегодно трябва да си проверяват очите за диабетна ретинопатия, всяка година да се проследява бъбречната функция и наличие на белтък в урината. Редовно трябва да се извършват консултации с невролог, кардиолог. Захарният диабет не е присъда. Лечението му е комплексно, само че трябва да има колаборация между лекар и пациент.
Екатерина Димитрова
Коментари