Доц. Иван Гигов е завършил ВМИ – София. Придобива специалности по вътрешни болести и военна медицина, клинична хематология и клинична онкология. Дълги години е работил в клиниката по хематология и онкология на ВМА. Бил е и началник на клиниката по хематология в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Има специализация по клинична хематология и костномозъчна трансплантация в Парижкия университет, Франция. Има и над 100 научни публикации в областта на клиничната хематология, онкологията и трансплантацията на хемопоетични стволови клетки. В момента работи в отделението по клинична хематология в УМБАЛ „СОФИЯМЕД“ и е консултант по клинична хематология в МЦ „Ангио“ в поликлиниката на Военно- медицинска академия и в УМБАЛ „ЛОЗЕНЕЦ”.
Какво представляват левкемиите?
Левкемиите са злокачествени заболявания на кръвта.
Какви видове левкемии има?
Основно те се разделят на остри и хронични левкемии. Острите пък от своя страна се подразделят на остри миелоидни, които са по-характерни за възрастните хора, и остри лимфобластни левкемии, които засягат повече децата. А хроничните левкемии, които са с много по-продължителен ход, се разделят на хронични миелоидни и хронични лимфоидни левкемии.
Какви са симптомите?
Една остра левкемия обичайно се проявява с обща отпадналост, необичайни температурни състояния, подуване на лимфни възли – особено у децата. При по-остро протичане се появяват и различни кръвоизливи по тялото, като обикновено по кожата се забелязват кръвоизливни петна, за които обичайно няма обяснение от страна на пациента. Могат да се появят и кръвоизливи от венците и в други орани.
Хроничните левкемии не водят така брутално до влошаване на общия статус. При тях има отпадане на силите, лесна уморяемост, понякога обилни изпотяванния, увеличение на лимфните възли и на слезката, а по-късно и поява на анемия.
Кога една умора не е просто умора, а повод за изследване?
Една умора винаги е повод за изследване. Първото нещо, което е препоръчително да се направи, е една пълна кръвна картина, за да се види дали тази умора се базира на намаляване на хемоглобина, тоест поява на анемия. Понякога, особено при острите левкемии, често се стига до брутално тежки анемии, които, наред с другото лечение, изискват и кръвопреливане. Обичайно при болшинството от острите левкемии дебютът на заболяването е с повишен брой на левкоцитите и по-рядко с понижен или нормален техен брой. При изследване на кръвта винаги отклонението в броя на левкоцитите е сигнал за консултация с хематолог.
Кои са рисковите фактори за развитие на левкемия?
По отношение на т. нар. причини за остри левкемии основните рискови фактори, които допреди известно време се приемаха, са йонизиращите лъчения и боравенето с различни видове бои и химикали, но в момента по-голямо обяснение има в промяната на генома на тези клетки. Геномът е сбор от хромозомите в организма и – в зависимост от това къде е увреден той (в коя хромозома), едни от промените в генома са указатели за по-добра прогноза, други – за умерена, а трети – за лоша прогноза.
Храната оказва ли влияние?
Храната е допълнителен фактор, който провокира нещо, което е заложено.
Кога увеличените лимфни възли са повод за притеснение?
Винаги са повод за притеснение, особено опипващите се лимфни възли, когато са генерализирани – и шийни, и надключични, и аксиларни (подмишнични). По-малко обезпокоителни са лимфните възли в слабинните области. Но винаги едни увеличени лимфни възли, особено когато не са болезнени, са доста съмнителни и изискват задължително да се направи биопсия, за да се докаже дали това е обикновен възпалителен процес, или увеличението им се дължи на развитие на ракови линии клетки.
Как се поставя диагнозата?
Първо се извършва изследване, каквото е пълната кръвна картина. После се прави диференциална кръвна картина (оцветяване на периферната кръвна картина с микроскопска преценка). При съмнителна ситуация, следва вземане на костен мозък от гръдната кост (т. нар. стернална пункция) или от тазовите кости (трепанобиопсия). При наличие на увеличен брой ненормални клетки в тези изследвания те трябва да се задълбочат и да се види за какъв вид левкемия става въпрос. За да се определи дали увеличението на левкоцитите се дължи на левкемия, или на друг процес като инфекция, се използва специален тест, наречен имунофенотипизиране.
Какво е първото нещо, което казвате на пациент, след като е чул диагноза „левкемия“?
В началото на моята професионална практика не беше прието да се съобщава диагнозата на самия болен, за да му се щади психиката, а – на близките. Днес този подход е отхвърлен. Целта е пациентът да знае какво е състоянието му, че проблемът е сериозен и да оказва съдействие в по-нататъшното му лечение.
А какво е лечението на левкемиите и как се е променило в последните години?
Навремето се прилагаше само химиотерапия и кръвопреливане. Днес медицината доста напредна с въвеждането на имунотерапиите, а също и т. нар. блокатори на вътреклетъчните сигнални пътища и други. Т. нар. CAR-T-клетъчното лечение, което дава обнадеждващи резултати, е лечение със собствени имунни клетки, тоест собствените Т-клетки на пациента се изолират, генетично модифицират в лаборатория да разпознават специфичен раков протеин, размножават се и се връщат в организма на човека. Те са обучени да предизвикват клетъчна смърт на ненормалните левкемични клетки. Вече често се извършва, особено при острите лимфобластни левкемии, трансплантация на хемопоетични стволови клетки. Тя може да бъде автоложна – със здрави клетки от самия пациент или алогенна – с имунологично съвместими клетки от дарител. Съчетанието на няколко типа лечение води до по-добри крайни резултати, тоест – до по-добра ефикасност в борбата със злокачествените заболявания.
Могат ли някои форми на левкемии да се контролират дълго време?
Разбира се, че могат. Когато говорим за хроничните левкемии, дълго време се контролира хроничната лимфна левкемия, а хроничната миелоидна левкемия понастоящем се дефинира като състояние на излекуване. Що се касае до острите левкемии, една остра левкемия, когато е вкарана в ремисия, независимо какво лечение е приложено, и ремисията продължи шест и повече години, се дефинира като излекувана.
Има ли изгледи част от тези заболявания да се лекуват като хронични, не като животозастрашаващи?
Хроничните левкемии затова са хронични, защото имат хронично лечение. Докато целта при острите левкемии е да се влезе в състояние на ремисия, което означава – потискане, изчезване или ненамиране, дори с дълбоките молекулярни методи на (отчитане на ремисия на молекулярното ниво), на този левкемичен клон, който присъства в костния мозък и в кръвта.
Колко често заболяване е левкемията и през последните години увеличава ли се броят на пациентите у нас, които страдат от левкемии?
При нас битува схващането, че след аварията в Чернобил има увеличение. В България съществува статистика на заболяемостта от злокачествени заболявания на кръвта, както и на всички останали ракови заболявания. Но специално за острите левкемии не се наблюдава повишаване на заболяемостта.
Острите левкемии са доста сериозно и тежко хематологично страдание и честотата им е някъде между 7, 12, 14 на 100 хиляди души, което е между 70 и 140 на един милион. Но социалната им значимост се определя от обстоятелството, че оставени без лечение, острите левкемии бързо водят до смърт.
Имат ли българските пациенти достъп до най-новите методи на лечение на левкемиите?
Категорично – да. У нас има и достатъчно специалисти, както и развити структури в хематологията. За децата такава е клиниката по детска клинична хематология и онкология към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, а за възрастните – Национална специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания в София.
Какво ще посъветвате хората, които започват битка с тези коварни заболявания?
Кураж и надежда! Само допреди две десетилетия пациентите с левкемии губеха живота си. Но напредъкът в медицината е изключително бърз и непрекъснат. Затова и при най-малките оплаквания пациентите трябва да се обърнат към личния си лекар, който да ги насочи за консултация с хематолог. Най-важното нещо след поставяне на диагнозата остра левкемия е да се направи прогностична стратификация на случая от екип хематолози. Тя изисква детайлно да се изпълни цял набор изследвания, които да дефинират каква е прогнозата, за да може по най-бързия начин да започне адекватно лечение, тоест усилието за спасяване на пациента.
Как се проследява пациент, стигнал до ремисия?
Има следремисионно лечение, което може да продължи с години. Зависи от стриктното наблюдение, което се прави на болните, влезли в ремисия. Защото коварността на тези заболявания е, че могат да рецидивират.
Екатерина Димитрова
Коментари