Нов научен подход, който прави раковите клетки по-лесно разпознаваеми от имунната система, може значително да подобри ефективността на имунотерапията, показва изследване на учени от Университетския колеж в Лондон (UCL).
Имунотерапията е един от най-иновативните методи за лечение на рак, но при много пациенти тя не дава очаквания резултат. Основната причина е, че част от туморите успяват да останат „невидими“ за имунната система.
Новото проучване, публикувано в списание Immunity, предлага възможно решение на този проблем. Учените са се фокусирали върху естествен механизъм в клетките, известен като Nonsense-Mediated mRNA Decay (NMD) – система, която обикновено унищожава дефектни генетични съобщения (РНК), за да предпази клетките от вредни протеини.
Оказва се обаче, че този процес може неволно да помага на раковите клетки да се прикриват. Когато NMD работи нормално, дефектната РНК се унищожава и не се образуват достатъчно „сигнали“, които да алармират имунната система.
Изследователите установяват, че, ако този процес бъде блокиран, дефектната РНК остава в клетките и води до образуването на анормални протеини. Те от своя страна се разграждат на малки частици – антигени, които се показват на повърхността на раковите клетки и ги правят по-лесни за разпознаване и атака от имунната система.
„Много тумори остават ефективно невидими за имунната система. Нашият подход ги прави по-разпознаваеми, като увеличава броя на сигналите, които имунната система може да засече“, обяснява ръководителят на изследването д-р Роберто Вендрамин.
Предимството на метода е, че той може да се прилага при различни видове рак, тъй като се основава на обща характеристика на раковите клетки – склонността им да произвеждат дефектна РНК. Това го прави особено обещаващ за пациенти, при които сегашните имунотерапии не дават резултат.
Учените смятат, че този подход може да се комбинира със съществуващи лечения, за да се повиши тяхната ефективност и да се подобрят дългосрочните резултати за пациентите.
Въпреки че изследването е в ранен етап, се очаква в следващите години да започне разработването на лекарства, базирани на този механизъм, като първите клинични изпитвания могат да започнат в рамките на около пет години.
Коментари