Хранителните разстройства не са по-характерни за децата и младежите от семейства с високо образование, но именно те по-често получават диагноза и лечение. Това показва ново мащабно изследване на учени от Университета в Копенхаген, съобщиха от университета.
Дълго време анорексията и други хранителни разстройства се смятаха за заболявания, които засягат предимно момичета от социално и икономически по-привилегировани семейства. Новото проучване обаче поставя под съмнение тази представа.
Изследователите анализирали данни за над 500 000 души, родени в Дания между 1996 и 2003 г. Освен официалните диагнози, при повече от 44 000 участници били проследени и самооценяваните симптоми на хранителни разстройства.
Резултатите показват, че младите хора от семейства с висше образование по-често получават диагноза. За сметка на това техните връстници от семейства с по-ниско образование значително по-често съобщават за симптоми на анорексия, булимия или преяждане, без никога да са били диагностицирани.
Според авторите това означава, че разликите може да не са толкова в разпространението на заболяването, колкото в достъпа до диагностика и лечение.
„Хранителните разстройства, особено анорексията, традиционно се разглеждат като състояния, които засягат предимно млади хора от високообразовани семейства. Нашето проучване показва, че картината е много по-сложна. В голяма степен става дума за това кой бива разпознат, насочен и диагностициран“, казва водещият автор Андреа Йонсен от Университета в Копенхаген.
Изследването установява, че младите хора, чиито родители са с висше образование, са с 35% по-голяма вероятност да получат официална диагноза. В същото време участниците от семейства с най-ниско образование са повече от два пъти по-склонни сами да съобщават симптоми на хранително разстройство.
Учените предполагат, че причините могат да бъдат различни – по-ниска информираност за симптомите, затруднен достъп до здравната система или липса на доверие, че може да бъде получена адекватна помощ.
Според специалистите последствията от нелекуваните хранителни разстройства могат да бъдат тежки. Освен физическите рискове, заболяването често води до чувство на срам, социална изолация и сериозен психологически стрес.
Авторите подчертават, че резултатите не доказват причинно-следствена връзка, но поставят важен въпрос – дали здравните системи успяват да разпознават навреме всички деца и млади хора, които имат нужда от помощ, независимо от семейната им среда.
Според изследователите основното послание е ясно: хранителните разстройства не са проблем само на заможните семейства, а рискът някои млади хора да останат незабелязани и без лечение е реален.
Коментари