Ръкавната гастректомия, която се използва при тежко затлъстяване, води не само до намаляване на обема на стомаха, но и до промени в структурата на червата и в клетките, произвеждащи хормоните GLP-1 и GIP. Това показва изследване на екип от Киотския университет, Университета на Фукуи и други японски научни институции.
Ръкавната гастректомия е една от основните операции за лечение на затлъстяването. При нея се отстранява голяма част от стомаха, който придобива продълговата, тръбовидна форма. Известно е, че след операцията освен отслабване се подобрява и обмяната на глюкозата, но механизмите зад този ефект все още не са напълно изяснени.
Японските изследователи използвали специален метод за „избистряне“ на тъканите и триизмерно образно изследване, за да проследят промените в различни участъци на храносмилателния тракт. Експериментите били проведени при мъжки мишки, на които била извършена ръкавна гастректомия, и при контролна група.
След операцията преминаването на храната през храносмилателния тракт се ускорило, а при натоварване с глюкоза се наблюдавало по-високо отделяне на GLP-1 и инсулин.
Особено интересни били промените в долната част на тънкото черво. В областта на илеума броят на L-клетките, които произвеждат GLP-1, се увеличил. Освен това в тези клетки се повишила активността, свързана с производството на хормона. Според изследователите именно тези промени вероятно допринасят за увеличеното отделяне на GLP-1 след операцията.
GLP-1 е инкретинов хормон, който стимулира отделянето на инсулин в зависимост от концентрацията на глюкозата в кръвта и участва също в регулирането на апетита. Другият изследван хормон – GIP, се произвежда от K-клетки в тънкото черво.
При тях картината била различна. В дванадесетопръстника броят на K-клетките намалял след операцията, но количеството отделян GIP не се променило. Анализът показал, че отделните K-клетки произвеждат повече GIP, което вероятно компенсира намаляването на техния брой.
Учените установили и структурни промени в червата. В дванадесетопръстника чревните власинки станали по-къси и по-тесни, което показва, че след ръкавната гастректомия се променя не само функцията, но и структурата на храносмилателния тракт.
Авторите подчертават, че изследването е проведено при здрави, незатлъстели мъжки мишки и все още не е известно дали същите промени се наблюдават при хора със затлъстяване. Необходимо е резултатите да бъдат потвърдени и в човешки тъкани.
Според изследователите откритията дават по-добра представа защо ръкавната гастректомия влияе не само върху телесното тегло, но и върху метаболизма. Те могат да помогнат и за търсенето на нови подходи, насочени към GLP-1 и GIP при лечението на затлъстяване и диабет тип 2.
Резултатите са публикувани в Journal of Molecular Endocrinology.
Коментари