Изследователи от Института за изследване на индуцираните плурипотентни стволови клетки (CiRA) към университета в Киото, Япония, създадоха триизмерна сърдечна тъкан от човешки индуцирани плурипотентни стволови клетки (iPS), която възпроизвежда характерните сърдечни увреждания при прогерия, съобщиха от университета.
Прогерията, известна и като синдром на Хътчинсън–Гилфорд, е изключително рядко генетично заболяване, при което организмът старее ускорено. Засегнатите хора развиват тежки сърдечносъдови увреждания, които често водят до смърт още в ранна юношеска възраст.
За разлика от предишни модели, изградени предимно от клетки на сърдечния мускул, новата тъкан включва и клетки от епикарда – външния слой на сърцето. Те се развиват допълнително в клетки, участващи в изграждането на съединителната тъкан на сърцето и на гладката мускулатура на кръвоносните съдове. Така моделът възпроизвежда по-пълно клетъчното разнообразие на сърдечната тъкан.
При лабораторните наблюдения, продължили до 60 дни, в тъканта, създадена от клетки на пациент с прогерия, се натрупва патологичният белтък прогерин. Установени са също промени, свързани с оксидативния стрес, фиброзата и клетъчната смърт, както и отслабен отговор към електрическа стимулация. Тези изменения наподобяват характерните нарушения в сърцето при заболяването.
Според изследователите новият модел може да помогне за изясняване на механизмите, които водят до сърдечните увреждания при прогерия, и за оценка на потенциални лечения. Подходът може да намери приложение и в изследванията на други сърдечносъдови заболявания.
Резултатите са публикувани в научното списание Biofabrication.
Коментари