Когато мислят за бъдещи събития, мозъците на оптимистите работят по еднакъв начин, докато мозъците на песимистите показват много по-голяма степен на индивидуалност, съобщиха от университета в Кобе, позовавайки се на собствено проучване, публикувано в списание PNAS. Откритието на японските учени посочва защо оптимистите се възприемат като по-общителни и могат да споделят обща визия за бъдещето.
Оптимистите са склонни да бъдат по-доволни от социалните си взаимоотношения и да имат по-широки социални контакти.
Янагисава Куниаки – психолог от университета в Кобе, със свои колеги провежда експеримент, н който участват 87 души на различна възраст – от крайни песимисти до ярки оптимисти. Всички те са били подложени на определени психологични тестове.
След това учените поставили участниците в апарат за fMRL (функционална магнитно-резонансна томография), където те трябвало да си представят различни бъдещи събития (позитивни, негативни, неутрални ситуации). През това време е била записвана мозъчната им активност, което е позволило на изследователите да видят как мисленето за бъдещето на участниците в проучването се материализира в мозъка им като модели на невронна активност.
Изследователският екип установява, че когато оптимистите мислят за бъдещи събития, моделите на невронната им активност са сходни, а моделите на песимистите показват много по-голямо разнообразие.
Янагисава Куниаки и екипът му също така са открили, че има по-изразена разлика в невронните модели, когато оптимистите мислят за по-положителни или отрицателни събития, отколкото песимистите.
Коментари