Хроничните имунни заболявания се формират от множество възпалителни процеси, които протичат едновременно, всеки в различни части на тъканта. Това показва изследване върху мишки на Каролинския институт, публикувано в списание Immunity. Резултатите биха могли да обяснят защо пациентите реагират различно на лечението.
Възпалението често се описва като нещо еднообразно. Но в новото проучване изследователите изследвали хроничното възпаление в дебелото черво на мишки и установили, че картината е по-сложна. Чрез комбиниране на няколко вида генен анализ с така наречената пространствена транскриптомика – метод, който показва кои гени са активни в различни части на тъканта, те успели да проследят как възпалението се е развивало с течение на времето.
Проучването включва анализ на повече от 450 000 клетки от два различни животински модела на хроничен колит. Изследователите наблюдават ранно увеличение на имунните клетки, като CD4⁺ Т-клетки и неутрофили, докато епителните клетки в червата започват да активират гени, които им помагат да разпознават и реагират на вредни сигнали.
Най-важното откритие обаче е, че възпалението протича в няколко различни форми. Учените идентифицирали поне три отделни „възпалителни програми“, които са били активни в различни части на дебелото черво. Една програма е била в частта на червото, най-близо до тънките черва, друга – по-надолу по дебелото черво и трета – в области, където имунните клетки се събират в малки структури, наподобяващи локални имунни станции.
Видяхме, че червата нямат един-единствен вид възпаление, а няколко, които се появяват едновременно, но в различни части на тъканта. Това може да е част от пъзела, за да разберем защо някои пациенти реагират добре на лечение, докато други не, казва Едуардо Вилабланка от катедрата по медицина в Солна.
Когато мишките са третирани с антитяло, което блокира възпалителното вещество IL-12, активността на всички тези програми намалява. Това е последвано от намаляване на броя на имунните клетки и успокояване на чревния епител.
„Това показва, че лечението не потушава всички възпаления по един и същи начин. То засяга множество програми едновременно, което може да даде нови насоки за това как да се проектират бъдещи терапии“, пояснява Едуардо Вилабланка.
Изследователите също така сравниха генната експресия в миши модели с публикувани по-рано данни от хора с улцерозен колит и болест на Крон. Анализът показва, че няколко централни възпалителни пътя са сходни при мишки и хора, което предполага, че откритията може да са от значение и за човешките заболявания.
Коментари