УЧЕНИ ОТКРИХА КАК НАСЛЕДСТВЕНИТЕ ГЕНИ ВЛИЯЯТ ВЪРХУ РАЗВИТИЕТО НА РАКА

Наследствените гени могат да играят много по-голяма роля за развитието на рака, отколкото се смяташе досега, показва ново международно изследване, публикувано в списание Nature.

Учени от Университета в Кеймбридж, Университета в Единбург и техни партньори съобщават, че за първи път са получили преки доказателства, че наследственият генетичен състав не само влияе върху риска от рак, но и определя начина, по който се развиват туморите.

Изследването е проведено при мишки, като учените са създали условия, при които всички животни са били изложени на еднакво количество канцерогенно вещество. По този начин те са успели да изключат влиянието на факторите на околната среда и да проследят единствено ефекта на наследствените генетични различия.

Анализът на близо 600 тумора показал, че въпреки еднаквото въздействие на канцерогена различният генетичен произход е променял начина, по който туморите се развиват и еволюират.

„За първи път успяхме да покажем до каква степен генетичният фон влияе както върху мутационните процеси, така и върху пътищата, водещи до развитие на тумор“, казва ръководителят на изследването проф. Дънкан Одом.

Според учените това може да помогне да се обясни защо хора, изложени на едни и същи рискови фактори – например тютюнопушене или други канцерогени, не развиват рак с еднаква честота. Например повечето пушачи никога не развиват рак на белия дроб, докато заболяването понякога се среща и при хора, които никога не са пушили.

Изследователите смятат, че откритията могат да окажат влияние върху бъдещите програми за профилактика и скрининг на онкологичните заболявания. Според тях наследствените генетични особености вероятно трябва да бъдат отчитани по-внимателно при оценката на индивидуалния риск.

Резултатите подсказват още, че пациентите може да реагират различно на някои противоракови терапии в зависимост от своя генетичен произход, което подкрепя развитието на още по-персонализирани подходи в лечението.

Авторите подчертават, че проучването е извършено върху няколко животински модела (различни щамове мишки) и са необходими допълнителни изследвания, за да се установи в каква степен тези резултати могат да бъдат потвърдени и при хора.

Напиши първи коментар

Коментари

Your email address will not be published.


*