Традиционните характеристики на рака на простатата, които лекарите използват, за да определят колко агресивно е заболяването, могат да покажат кои пациенти са изложени на по-висок риск от лош изход, но не могат да предскажат кои от тях ще имат по-голяма полза от добавянето на хормонална терапия към лъчетерапията след операция.
Това показва анализ на данни от 4781 пациенти, проведен от изследователи от Медицинския факултет „Дейвид Гефен“ на Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA) и други американски институции. Резултатите са публикувани в European Urology.
След хирургично отстраняване на простатата някои пациенти получават лъчетерапия, когато съществува риск заболяването да се върне. В определени случаи към нея се добавя и хормонална терапия, която потиска хормоналните сигнали, стимулиращи растежа на раковите клетки.
Това лечение обаче може да предизвика нежелани ефекти като умора, горещи вълни, сексуална дисфункция, загуба на костна маса и метаболитни промени. Затова е важно да се установи кои пациенти действително ще имат полза от него.
Изследователите анализирали индивидуални данни от пет рандомизирани клинични проучвания фаза 3, сравняващи следоперативна лъчетерапия с лъчетерапия, комбинирана с хормонална терапия.
Те създали скала, основана на четири характеристики, свързани с по-висок риск:
- високостепенно заболяване – група по степен 4 или 5;
- разпространение на рака към семенните мехурчета;
- излизане на тумора извън простатата;
- наличие на ракови клетки по хирургичния ръб на отстранената тъкан.
Всеки пациент получил оценка от 0 до 4 в зависимост от броя на неблагоприятните характеристики.
Анализът потвърдил, че пациентите с по-голям брой неблагоприятни характеристики имат по-висок риск от смърт и от разпространение на заболяването в други части на организма.
Когато обаче изследователите проверили дали тези характеристики могат да покажат кои пациенти ще извлекат най-голяма полза от добавянето на хормонална терапия към лъчетерапията, резултатът бил различен.
Броят на рисковите характеристики не предсказвал по-голяма полза от комбинираното лечение. Това се отнасяло и за пациенти с няколко високорискови признака, включително високостепенно заболяване и разпространение на рака към семенните мехурчета.
Резултатите били сходни и при пациентите с ниво на простатно-специфичния антиген (PSA) до 0,5 ng/mL преди лъчетерапията.
Според авторите резултатите показват важна разлика между две понятия – прогнозиране на риска и прогнозиране на ползата от конкретно лечение.
Патологичните характеристики могат да помогнат на лекарите да определят колко агресивно е заболяването и какъв е рискът от рецидив. Те обаче не дават достатъчно информация за това кой пациент ще реагира най-добре на определена терапия.
„Тези открития подчертават важна разлика между прогнозирането на риска и прогнозирането на ползата от лечението“, отбелязва д-р Амар Кишан – професор по радиационна онкология в UCLA и един от ръководителите на изследването.
По думите му са необходими молекулярни биомаркери, които да помогнат за идентифицирането на пациентите, при които допълнителното лечение вероятно ще има най-голям ефект.
Подобен подход би могъл да подпомогне по-персонализираното лечение на рака на простатата – с по-добър подбор на пациентите за допълнителна терапия и с избягване на ненужни странични ефекти при тези, които вероятно няма да имат значителна полза.
Коментари