Около 60 до 80 на сто от пациентите с COVID – 19 развиват аносмия
Доц. Тодор Широв, дм е завършил МА – София през 1979 г. Над 40 години работи като оториноларинголог. Специализирал е в Нидерландия и Чехия. Има много участия в различни международни симпозиуми и конгреси. Дългогодишен преподавател е в МУ – София. Води и следдипломно обучение на лекари. Повече от 30 години работи в областта на отоневрологията. Има издадени монографии и учебници по УНГ. В момента е лекар в клиниката „Ушни, носни и гърлени болести“ в УБ „Царица Йоанна“ ИСУЛ.
Какво представлява загубата на обоняние (аносмията)?
Загубата на обоняние може да бъде както самостоятелно заболяване, така и симптом при други видове заболявания. Като самостоятелно заболяване се проявява поради увреждане на рецепторните клетки, разположени в носната лигавица. Обонятелната зона на носа е в най-горната му част – на границата между носа и черепната кухина, и обонятелните неврони навлизат в носната лигавица през една много тънка костна пластинка, която е надупчена като решетка. Това създава условие и за тяхната чувствителност на най-различни възпалителни и механични въздействия.
Какви причини водят до аносмия?
Най-честите причини за нарушаване или загуба на обонянието са различни видове възпаления на носа и около носните кухини, някои заболявания на централната нервна система, както и черепно-мозъчни травми. Най-общо аносмията се дели на два вида – механична и рецепторна. При механичната е налице възпрепятстване на въздушния поток, който отива към рецепторните клетки, тоест, когато човек има проблеми в носа, не може да диша добре и това възпрепятства въздуха да стигне до най-горните етажи на носната кухина, където са рецепторните клетки. Това става при полипи в носа, хреми, възпаления на носната лигавица, синуити, както и при доброкачествени и злокачествени тумори на носа и околоносните кухини. Тогава обонятелните клетки са запазени, но въздухът механически е възпрепятстван да стигне до тях и човек губи обоняние.
Рецепторното увреждане на обонятелния орган е по-неприятно, защото става въпрос за увреждане на нервни структури, нервни елементи. А в неврологията е известно, че нервна клетка увреди ли се веднъж, не се възстановява повече. При инфекция вирусите увреждат епителните, нервните и съдовите клетки. Затова по време на вирусни епидемии известна част от хората губят обонянието си. Това не е фатално, но е неприятно. А възможностите за лечение бързо спадат след петия ден.
Обикновено в хода на такава вирусна инфекция пациентът има редица други оплаквания – повишена температура, хрема, тежко общо състояние и не обръща много внимание на загубеното си обоняние. А когато разбере, че има сериозни проблеми с обонянието си, обикновено вече е късно за лечение.
Някои тумори и възпалителни заболявания на мозъка също могат да се проявят с увреждане или загуба на обонянието.
По-неприятно е, когато загубата на обоняние е в резултат на травма. Дори при сравнително леки черепно-мозъчни травми – удар в главата (особено в посока отпред назад), при катастрофа, шийна травма, при удар на колата отзад – така наречения камшичен удар. Мозъкът се размества минимално по отношение на костите на черепа. И тогава тези тънки, нежни нервни власинки, които навлизат през решетъчната пластинка в кухината на носа се прекъсват. И тъй като няма как да направят нови връзки, тези форми на загуба на обоняние остават постоянни. Ако има запазени части от нервните влакна и не са прекъснати, обонянието може да се възстанови.
Какви други заболявания са характерни за обонятелния анализатор?
Когато човек не е със загубено, а с намалено обоняние, тогава става въпрос за хипосмия. Някои хора пък възприемат миризмите изкривено, тоест – по-различно от аромата, който е всъщност. Примерно човек подушва аромат на роза, но го възприема като нещо неприятно. Това се нарича дизосмия. Така че има различни видове патология на обонятелния анализатор.
Една от най-актуалните в момента е патологията на обонянието във връзка с новия коронавирус – COVID – 19, за който се събират вече все повече данни. Според последни публикации около 60 до 80 процента от пациентите с коронавирус развиват до известна степен нарушение на обонянието (най-често – аносмия). Тези аносмии започват от третия докъм 14-ия ден. Много често пациентите с COVID – 19 съобщават за загуба на обоняние и на вкус. А в действителност при повечето случаи при тези болни се касае само за нарушение на обонянието. Яденето им изглежда безвкусно, защото липсва ароматната компонента на храните и те не могат да разберат какво точно консумират. Наблюденията показват, че по-голяма част от хората (около 80 процента) възвръщат обонянието си в рамките на един до три месеца след преболедуването. Друго изследване, което също е свързано с COVID – 19, сочи, че пациентите, при които симптомите на инфекцията започват със загуба на обоняние (или се развива впоследствие), прекарват по-тежко боледуването, отколкото хората, при които няма увреждане на обонянието.
У нас каква е статистиката?
У нас няма подобна статистика, защото никой не е правил такива изследвания.
Със загубата на обонянието какви други увреждания могат да настъпят?
Обонянието може да бъде предиктор на някои тежки невродегенеративни заболявания. Смята се, че един от първите симптоми на болестта на Алцхаймер е смущение в обонянието. Изразява се не толкова в това, че човек не може да усети миризмата, а че той не може да разбере и да си спомни какво мирише. Същият симптом е характерен и за болестта на Паркинсон. Нарушение на обонянието има и при множествената склероза.
На пръв поглед изглежда, че аносмията е невинен феномен, но невинаги е така. В дадени случаи обонянието може да спаси човешки живот. Например, ако човек се намира в среда с някакъв токсичен дим и е със загубено обоняние, няма как да усети този дим. Освен това обонянието помага и при по-елементарни ситуации – сигнализира по време на прием на токсична или развалена храна. Друг важен негов феномен е, че то служи за продължение на рода. Това е много показателно при животните в търсенето на партньор. Някои насекоми от десетки километри усещат феромоните на женската и я намират, за да създадат потомство. При хората тази функция не е толкова ясно изразена, но на подсъзнателно ниво съществува. Много често човек си избира партньор спрямо обонятелните субстанции, които представителят на другия пол излъчва. Голяма част от нервните влакна, които излизат от обонятелните клетки, не отиват в коровата част на мозъка, където ние ги осъзнаваме, а в лимбичната система, която отговаря за спомени, емоции и хубави преживявания. Така че на подсъзнателно ниво вероятно човек си набелязва партньора в живота и въз основа на обонятелните стимули.
Как се отразява на психиката загубата на обоняние?
Зависи от психиката на човек. Някои хора го понасят много тежко, изпадат в депресии, изживяват се като инвалиди. Други приемат загубата на това сетиво по-леко и не им се отразява особено на психиката.
Какво трябва да знаят родителите, ако детето има загуба на обоняние?
Трябва да се обърне особено внимание на обонянието на малките деца. При тях има вродени форми на загуба на обоняние, които са сигнал най-често за някои ендокринни заболявания като синдром на Калман. Това е гонадна дистрофия, при която не са развити половите жлези. По-често се среща при момчетата. Тъй като малките деца не могат да обяснят имат ли обоняние, или нямат, родителите трябва да ги тестват сами, като им дават да миришат различни аромати. И ако се съмняват, че децата им не усещат миризмата, трябва да ги консултират с лекар.
Как се лекува загубата на обоняние?
Лечението е класическо. Според причината може да бъде с капки за нос, с витамини, с кортикостероиди. Ако са увредени нервните клетки – със съдоразширяващи медикаменти.
При уврежданията на обонянието има един кратък терапевтичен прозорец от 5-6 дни. Хората, когато установят, че е налице проблем с това сетиво, веднага трябва да отидат на консултация при специалист, за да се вземат навреме мерки. При забавяне – след петия, десетия ден, шансовете за излекуване вече са минимални. В нашата болница правим изследване на обонянието с олфактометър, защото по този начин по-точно може да се постави диагнозата.
Каква хранителна диета трябва да спазват хората с нарушено обоняние?
Те могат да ядат всичко, но трябва да внимават каква храна приемат. За тях е важно да не консумират престояла храна или такава, която е купена от съмнително място. Естествено, би било добре близките им хора да опитват яденето.
А цигарите как се отразяват?
Цигарите водят до атрофия на епитела на носа и при дългогодишни пушачи с времето постепенно се намалява обонянието им.
Каква профилактика препоръчвате?
По принцип с възрастта обонянието на човек намалява. След 45-годишна възраст 25 процента от хората имат някакви проблеми с това сетиво. А след 80-годишна възраст – 70 – 80 процента от населението се сблъсква с този проблем. Трябва да се избягва инхалирането на агресивни химически газове и вещества. А при съмнение за увреждане на обонянието – веднага да се търси квалифицирана медицинска помощ.
Екатерина Димитрова
Коментари