Д-р Петър Чипев е потомствен пулмолог. Завършил е Медицинска академия – София. През 2015 г. преминава успешно изпита за сертификат по медицина на съня на European Sleep Research Society в Барселона и е удостоен с титлата „специалист по медицина на съня, европейски сомнолог”. През 2019 г. полага и успешно изпита на European Respiratory Society за Европейска диплома по белодробни болести HERMES. В момента работи в Център за белодробни болести и медицина на съня INSPIRO.
Какви причини водят до проблеми със съня?
Освен болести на съня, причини могат да бъдат също нередовен режим на сън и бодърстване, неправилни навици, свързани с различен час за вечеря, за подготовка за сън, със ставане през нощта в различни часове, с нощни смени, с дневен сън, с пътувания и други най-разнообразни неща във всекидневието.
Какви са рисковите фактори?
Наднормено тегло, злоупотреба с алкохол, цигари, наркотици, лекарства за сън могат да доведат до развитие на проблеми със съня.
Бихте ли пояснили повече какъв е проблемът със съня при хора с наднормено тегло!
Килограмите може да са последствие от проблем със съня, може и да са причина за проблеми със съня. Например от сънна апнея – да се пълнее. Но като цяло се променя метаболизмът. Хора, които са с безсъние, понякога се хранят и нощно време, което допълнително им обърква метаболизма.
Как се диагностицира безсънието?
Стандартни изследвания в сомнологията са т.нар. полисомнография – комплексно изследване за качеството на съня и актиграфия, която оценява ритъма на сън и бодърстване, както и количеството сън за по-продължителен период от време. Служим си и със стандартни въпросници. Разбира се, класическият преглед и анамнезата също ни дават информация за пациента.
При какъв лекар трябва да се консултират хората, които страдат от безсъние?
По възможност със специалист по медицина на съня. Такива предимно са невролозите и пулмолозите.
Колко вида безсъние има?
Според международната класификация безсънието (инсомнията) е три вида – краткотрайна инсомния, която продължава три месеца, дълготрайна инсомния, която е над три месеца и неуточнена инсомния, за която причините не са установени.
Как се лекува?
Основната терапия зависи от причината. Ако говорим за вторична инсомния като симптом на заболяване, лечението е на основното заболяване и оттам – и на симптома. Например при депресия, протичаща с безсъние, лекуваме депресията с антидепресанти. При сънна апнея, протичаща с безсъние, лекуваме сънната апнея с апарат за сънна апнея.
Само медикаментозно ли е лечението?
При някои заболявания е медикаментозно. Когато говорим за първична инсомния лечението е с т. нар. когнитивно-поведенческа терапия, тоест с помощта на когнитивно-поведенчески психолог.
Колко време продължава една терапия на инсомния?
Зависи от метода, който се използва. Може да е месец, месеци, може и периодично да се прилага такава когнитивно-поведенческа терапия. В някои случаи лечението се удава трудно и отнема време, което демотивира пациентите.
Има ли безсъние, което не може да бъде излекувано?
Да. Например, когато причината за него е деменция.
У нас прилагат ли се всички съвременни методи на лечение?
Основният метод, който се използва в Западна Европа и Щатите – за когнитивно-поведенческа терапия, не е широко застъпен. Такива специалисти има в София, но в малките населени места у нас – липсват. Там по-често се прибягва до лечение с класическите сънотворни медикаменти, които се изписват със зелена рецепта и не са решение на проблема, защото водят до зависимост и пречат на съня, когато се спрат.
Какви промени в здравословното състояние на човек може да доведе безсънието?
Недостигът на сън води до промени във вегетативната нервна система, промени в метаболизма, в секрецията на редица хормони, които зависят от съня. Безсъние може да стане причина за хронични заболявания, атеросклероза, хипертония, диабет, дислипидемии и други, които пък увреждат различни органи в тялото, най-често – сърцето. Инсомнията също може да е рисков фактор за инфаркти и инсулти. Понякога безсънието създава и психиатрични проблеми.
Какви могат да са последствията от този проблем, ако хората не се лекуват?
Освен здравни, хората, които са с хронично недоспиване – дали инсомния или нещо друго, имат по-агресивно поведение, проблеми с паметта, по-трудно се концентрират, сработват и общуват с околните. А това се отразява на социалния им живот.
Има ли значение за проблем със съня позата, в която спи човек?
Пряко върху вътрешните органи – не. Но например проблеми с дишането от едно банално хъркане до форми на сънна апнея са позиционно зависими, тоест при някои форми на сънна апнея спането по гръб по-често води до прекъсвания на дишането и оттам би могъл да се отключи неврологичен проблем. Затова сънят по гръб не е препоръчителен за хора, които имат проблем с дишането.
Какви храни и напитки трябва да избягват страдащите от безсъние?
Кофеинови, енергийни напитки, шоколади, както и никотинови изделия – в следобедните и вечерните часове. Желателно е за вечеря да се избягва тежка храна, с много подправки. А вечерята да е поне четири часа преди сън.
Хората осъзнават ли, че безсънието е сериозен проблем?
Една част от тях не го приемат като такъв, защото безсънието им се развива във връзка с всекидневието. Сънят в някои случаи страда за сметка на неща, които искаме да постигнем в работата, семейния или социалния живот, на които даваме приоритет.
Колко часа са нужни на човек за нормален сън?
При бебетата – до 16 часа. На учениците им трябват 8-9 часа сън, а след пубертета – 7-8 часа. На хората, които са над 65-годишна възраст, са им достатъчни 6-7 часа сън.
Какво ще посъветвате родителите на деца, които страдат от безсъние?
За лечение на безсъние при децата не можем да ползваме повечето от лекарствата, защото са доста агресивни за мозъка и за организма. Затова родителите трябва да се ориентират към консултации с психолог и работа в тази насока, ако проблемът не е неврологичен. Има деца, които са с вроден или развит такъв неврологичен дефицит, който може да е причина за безсъние и там вече се налага терапия с медикаменти.
Какви са Вашите препоръки за добър сън?
Да се спазва добра хигиена на съня и човек да има отношение към съня така, както има такова към всекидневието си – да го планира, да се старае да компенсира, когато е възможно. Да си ляга по-рано или понякога да предвижда време, за да може да се наспива.
Екатерина Димитрова
Коментари