Острата бъбречна недостатъчност е едно от най-сериозните усложнения при пациенти с чернодробна цироза и нейната профилактика и лечение е приоритет в лечението на тези пациенти.
Голямо международно проучване, публикувано в „The Lancet Gastroenterology & Hepatology“, анализира това състояние при над 3800 пациенти, хоспитализирани за декомпенсирана цироза в 65 болници в 27 страни, на пет континента, съобщиха от университета в Падуа. Това е най-голямото изследване, провеждано някога по темата, и подчертава значителни разлики в начина, по който се лекува заболяването по света. Тези открития могат да помогнат за подобряване на стратегиите за лечение и оптимизиране на клиничното управление на пациентите.
Проучването Глобална епидемиология на остро бъбречно увреждане при хоспитализирани пациенти с декомпенсирана цироза: проспективно, многоцентрово, кохортно проучване на Международния клуб по асцит GLOBAL AKI е координирано от Салваторе Силвио Пиано – професор от катедрата по медицина на Университета в Падуа и лекар от оперативното звено по вътрешни болести с фокус върху хепатологията в болницата към университета в Падуа.
„Пациентите с декомпенсирана цироза са особено уязвими към остра бъбречна недостатъчност поради присъщите характеристики на този синдром, характеризиращ се с ефективна хиповолемия“, подчертава Пиано. „Притокът на кръв към бъбреците е намален и тялото активира компенсаторни механизми, които могат допълнително да влошат бъбречната функция. Инфекциите, кървенето или прекомерната употреба на диуретици могат бързо да предизвикат остра бъбречна с драматично въздействие върху прогнозата“, допълва той.
С това ново проучване изследователският екип имаше за цел да предостави глобален поглед върху епидемиологията и управлението на остра бъбречна недостатъчност при пациенти с цироза.
Проучването показа, че острата бъбречна недостатъчност е много честа, като 38% от пациентите, хоспитализирани за усложнения на цироза, изпитват това състояние. Най-честата форма на остра бъбречна недостатъчност е вторична на хиповолемия или намаляване на кръвта, циркулираща в тялото (59%), докато хепатореналният синдром, често считан за основна причина, представлява само 17% от случаите.
„Това е важен факт, обяснява Силвио Пиано, защото показва, че за повечето пациенти е достатъчно да се премахнат задействащите фактори и да се възстанови обемът на плазмата с прилагане на течности, преди да се прибегне до по-агресивни терапии като вазоконстриктори.“
Освен това, проучването показа големи регионални различия в управлението на острата бъбречна недостатъчност, по-специално използването на терапии като албумин и терлипресин показа широка променливост между различните региони на света.
Проучването установи, че лечението на остра бъбречна недостатъчност варира значително между страните, което може да повлияе на резултатите за пациентите. Следователно разбирането на тези разлики е от съществено значение за подобряване на управлението на болестта и увеличаване на шансовете за оцеляване.
Това проучване помага да се разбере как да се подобри управлението на остра бъбречна недостатъчност при пациенти с цироза в световен мащаб, а именно чрез оптимизиране на болничните лечения и осигуряване на справедлив и универсален достъп до основни грижи и животоспасяващи лечения като чернодробна трансплантация.
Проучването е финансирано от Европейската асоциация за изследване на черния дроб (EASL) и Италианското дружество по вътрешна медицина (SIMI).
Коментари