Изследователи са разкрили защо някои пациенти с миелодиспластични синдроми (МДС) изпитват по-агресивно заболяване и лош отговор на лечението, въпреки че нямат откриваеми неблагоприятни генетични мутации, съобщиха от King’s College London.
Проучването, публикувано в Journal of Clinical Oncology, се фокусира върху ролята на p53 – протеин, който обикновено помага за контрола на растежа и възстановяването на клетките. Въпреки че е известно, че мутациите в гена TP53 влошават резултатите при МДС, това проучване установи, че протеинът p53 може да спре да функционира правилно, дори когато генът изглежда нормален.
МДС е група от ракови заболявания на кръвта, които засягат начина, по който костният мозък произвежда здрави кръвни клетки. Някои форми прогресират бавно, докато други могат бързо да се превърнат в остра миелоидна левкемия (ОМЛ). Точното идентифициране на пациентите, които са с по-висок риск, е жизненоважно за насочване на решенията за лечение.
Водени от д-р Шахрам Кордасти от King’s, д-р Франческа Фикара от болница Humanitas на IRCCS, Италия, и д-р Матео Джовани Дела Порта от болница Humanitas, Италия, изследователите анализирали данни от повече от 6000 души с МДС, използвайки техники като имунохистохимична анамнеза (IHC), РНК секвениране, профилиране на имунни клетки и анализ на единични клетки. Те идентифицирали група пациенти с нормални TP53 гени, но високи нива на анормален p53 протеин в костния им мозък, установявайки, че тези пациенти са имали по-лоши резултати от другите.
Дисфункцията е свързана с нарушения в ключови клетъчни сигнални пътища и увеличаване на копията на гена MDM2, за който е известно, че блокира активността на p53. В резултат на това защитната роля на p53 е загубена, дори без никаква генетична мутация.
Проучването установи, че дисфункцията на p53 е свързана и с потисната имунна среда в костния мозък. Ключови имунни клетки, като Т-клетките и естествените клетки убийци (NK), са изтощени или по-малко активни, а специфичен тип Т-клетки, известни като регулаторни Т-клетки (Tregs), са се разширили и раковите клетки са се крили по-добре от имунна атака. Това може отчасти да обясни защо тези пациенти реагират слабо на настоящите лечения.
Резултатите показват, че комбинирането на генетични, функционални тестове и имунни сигнатури би могло да помогне на клиницистите да идентифицират пациенти с висок риск по-ефективно. Проучването също така подкрепя по-широк подход към класифицирането на миелодисплазивен синдром и отваря вратата към по-персонализирани, имунно-насочени лечения в бъдеще.
Коментари