Учени от Медицинския факултет на Йейл (YSM) са изследвали два известни рискови фактора за развитие на деменция – един генетичен и един, свързан с увреждане на кръвоносните съдове в мозъка, съобщиха от университета в Йейл. Те са искали да разберат колко може да се увеличи рискът от деменция при човек, ако има и двата фактора.
В проучване, публикувано в Annals of Neurology, изследователите установяват, че макар вероятността от развитие на деменция да се увеличава, ако човек има и двата рискови фактора, има и положителна страна – съдовият компонент е под контрола на човека, което предлага път за минимизиране на риска от деменция, дори ако той е с по-висок генетичен риск.
„Нашето проучване разглежда въпроса дали тези два известни рискови фактора действат адитивно, или мултипликативно, за да увеличат риска от инцидентна деменция по всякаква причина“, казва старшият автор Адам де Хавентън – докторант по медицина, доцент по неврология в YSM. „Искахме да покажем, че контролирането на съдовите рискови фактори, като високото артериално налягане, може да предотврати вредни мозъчни промени, което означава, че дори тези с лош генетичен късмет биха могли да избегнат най-лошите последици“, пояснява той.
В изследването са използвани данни от проучването „Риск от атеросклероза в общностите“ и от британската биобанка. Екипът е оценил два показателя – хиперинтензитет на бялото вещество (WMH) и дали човек е носител на ε4 варианта на гена APOE.
Хиперинтензивността на бялото вещество са лезии или белези в мозъка, които се показват като ярки бели петна на магнитно-резонансна томография. Те са свързани с увреждане на малките кръвоносни съдове в мозъка, което може да бъде причинено от високо артериално налягане (хипертония) и може да се натрупа с течение на времето. Генът APOE кодира протеин, участващ в транспорта на мазнини – като холестерол. Когато хората имат определена версия на този ген, известна като вариант ε4 , те носят по-висок риск от развитие на болестта на Алцхаймер.
Изследователите установили, че участниците с висок WMH товар и поне един APOE ε4 алел са изправени пред повишен риск от деменция в сравнение с такива без нито един от рисковите фактори. Тези ефекти обаче са били по-скоро адитивни, отколкото мултипликативни, което означава, че всеки фактор е допринесъл за собственото си увеличение на риска, а не е изострил ефекта на другия фактор.
Коментари