КОНСУМАЦИЯТА НА ПОВЕЧЕ МЕСО Е СВЪРЗАНА С ПО-НИСЪК РИСК ОТ ДЕМЕНЦИЯ ПРИ ХОРА С ГЕНЕТИЧЕН РИСК

Възрастните хора с генетичен риск от болестта на Алцхаймер не са имали очакваното увеличение на когнитивния спад и риска от деменция, ако са консумирали много месо, сочи ново проучване на Каролинския институт, публикувано в JAMA Network Open. Резултатите могат да помогнат за разработването на по-персонализирани хранителни съвети.

APOE е ген, който влияе върху риска от болестта на Алцхаймер. В Швеция приблизително 30 процента от населението е носител на генните комбинации APOE 3/4 или APOE 4/4. Сред страдащите от болестта на Алцхаймер, хората с тези генотипове съставляват почти 70 процента.

Когато Шведската национална агенция по храните представи преглед на изследванията за връзката между диетата и деменцията миналата година, бяха поискани допълнителни изследвания, за да се оцени евентуалната връзка между консумацията на месо и развитието на деменция.

Това проучване тества хипотезата, че хората с APOE 3/4 и 4/4 биха имали намален риск от когнитивен спад и деменция с по-висок прием на месо, въз основа на факта, че APOE4 е еволюционно най-старият вариант на гена APOE и може да е възникнал в период, когато нашите еволюционни предци са се хранили предимно с животинска храна, казва първият автор Якоб Норгрен – изследовател в Института по невробиология, науки за грижите и общество към Каролинския институт.

Изследването е проследило над 2100 участници в Шведското национално проучване за стареенето и грижите, Кунгсхолмен (SNAC-K) в продължение на до 15 години. Всички са били на 60 или повече години и не са имали диагноза деменция в началото на проучването. Връзката между самооценката на диетата и показателите за когнитивно здраве е анализирана с корекция за възраст, пол, образование и фактори като начин на живот.

При по-нисък прием на месо, групата с APOE 3/4 и 4/4 е имала повече от два пъти по-висок риск от деменция в сравнение с хората без тези генни варианти. Повишеният риск от когнитивен спад и деменция в рисковите групи обаче не е наблюдаван при една пета от участниците, които са консумирали най-много месо. Средната им консумация се оценява на приблизително 870 грама месо на седмица, изчислено на база дневен енергиен прием от 2000 калории.

Тези, които са консумирали повече месо, са имали значително по-добро когнитивно развитие и по-нисък риск от деменция, но само ако са имали генните варианти APOE 3/4 или 4/4, пояснява Якоб Норгрен.

Съществува дефицит в хранителните изследвания върху здравето на мозъка и нашите резултати показват, че конвенционалните хранителни съвети биха могли да бъдат неблагоприятни за генетично дефинирана подгрупа от населението. За хората, които са наясно, че принадлежат към генетично рисковата група, резултатите дават надежда – рискът може да бъде модифициран чрез промени в начина на живот, допълва той.

Проучването показва също, че видът месо има значение.

„По-нисък дял на преработеното месо в общата консумация на месо е свързан с по-нисък риск от деменция, независимо от APOE генотипа“, посочва Сара Гарсия – Птачек – С доцент в същата катедра, която, заедно с доц. Ерика Дж. Лаука е старши автор на изследването.

Резултатите се простират и отвъд здравето на мозъка. В последващ анализ изследователите са наблюдавали значително намалена обща смъртност при носители на APOE 3/4 и 4/4 с по-висока консумация на непреработено месо.

Въпреки това, проучването е наблюдателно и е необходимо да бъде последвано от интервенционни проучвания, които могат по-добре да демонстрират причинно-следствената връзка.

За да се разработят хранителни съвети, адаптирани към APOE генотипа, сега са необходими клинични изпитвания, подчертава Якоб Норгрен.

Напиши първи коментар

Коментари

Your email address will not be published.


*