НОВА НАДЕЖДА ПРИ НАПРЕДНАЛ МЕЛАНОМ – ПОДРЕДБАТА НА ИМУННИТЕ КЛЕТКИ Е КЛЮЧЪТ КЪМ УСПЕХА

Учени от Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA) направиха значителна крачка към разгадаването на една от най-големите мистерии в онкологията: защо някои пациенти с меланом реагират на имунотерапията, а при други тя се оказва безсилна, съобщиха от университета.

Досега се смяташе, че ДНК на тумора дава всички отговори. Новото проучване обаче показва нещо различно – критично важна е физическата организация на клетките вътре в тумора. Оказва се, че имунните и раковите клетки формират нещо като „социални мрежи“ или „квартали“. Начинът, по който те съжителстват, определя дали имунната система ще успее да унищожи рака.

Изследователите са открили два основни сценария.

Успешен отговор. При пациентите, които се повлияват добре от комбинирана терапия, клетките-убийци (Т-клетки) са плътно групирани около раковите клетки, подобно на добре организирана армия. Те се намират близо до кръвоносни съдове, което им позволява лесно да се придвижват и да получават сигнали за атака.

Резистентност (липса на ефект). Туморите, които не се свиват, често съдържат гъсти струпвания от т. нар. плазмени клетки. Тези зони блокират активността на Т-клетките и позволяват на рака да продължи да расте необезпокояван.

Имунотерапията (анти-PD-1) е златен стандарт в лечението на меланом, но много често туморите развиват резистентност. Когато това се случи, лекарите добавят втори вид имунотерапия (анти-CTLA-4), но тя помага само на около 30% от хората.

Благодарение на това откритие, лекарите скоро ще могат да предсказват по-рано кои пациенти ще се повлияят от комбинацията от лекарства и да не губят ценно време с лечение, което няма да проработи, а да преминат към други алтернативи (химиотерапия или лъчетерапия).

„Т-клетките трябва директно да виждат раковите клетки, за да ги убият, но те също така се нуждаят от ‘пътни знаци’, за да знаят накъде да вървят“, обяснява д-р Кейти Кембъл – един от авторите на изследването.

Следващата цел на учените е да открият как да „пренаредят“ туморната среда при резистентните пациенти – т.е. как да превърнат „лошите квартали“ в „добри“, така че имунната система да може да си свърши работата.

Още по темата

Напиши първи коментар

Коментари

Your email address will not be published.


*