Падане от тротинетка, ролери или скейтборд може да има последствия за цял живот, ако контузия на китката при тийнейджър бъде подценена. Това е една от най-уязвимите зони, а част от травмите в тази възраст остават неглижирани твърде дълго. Какви са рисковете и кога трябва незабавно да се потърси лекарска помощ, разговаряме с д-р Антоанета Стоименова – ортопед-травматолог в отделението по детска ортопедия и травматология в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, която е с 13-годишна лекарска практика. Има специализации във Франция и във Великобритания, където четири години е работила като лекар. Член е на Европейската федерация на дружествата по хирургия на ръката (FESSH), Европейската асоциация по артроскопия на китката (EWAS) и Лекарската асоциация на Великобритания (GMS)
Какви са най-честите травми на китката в тийнейджърска възраст?
Травмите на китката в тийнейджърска възраст се представят от много широк спектър вариации – от банални счупвания до комплексни увреди с песимистична дългосрочна прогноза. Особено внимание трябва да се обръща на фрактурите на ладиевидната кост, комплексните лигаментарни увреди, както и на т. нар. епифизиолизи или травмите, които преминават през растежната зона на костта при тийнейджърите. Често срещани и нерядко проблемни травми, които създават сериозен дискомфорт за пациента, оставени неглижирани, е възможно в по-късна възраст да доведат до инвалидизиращи последствия.
Защо при падане китката е най-уязвима към травма?
Независимо дали става дума за тийнейджър, или за възрастен човек, при падане – особено от собствен ръст, естественият защитен рефлекс е човек да се подпре на ръката си. Така основното натоварване се поема именно от китката и карпалните кости.
Има ли сезонност в травмите на китката? Кога в спешното по-често е натоварването – при слънце и тротинетки или при първи сняг и сноуборд?
От наблюденията ми през последните години определено има сезонност. За разлика от травмите при възрастните, които са по-чести през зимата, при тийнейджърите по-голям процент травми на китката наблюдаваме през летния период. Причината е свързана с активния начин на живот, различните спортове и повече време, прекарано навън. През ваканциите тийнейджърите често остават без постоянен надзор, движат се повече и съответно рискът от травми се увеличава.
По какво се отличават травмите в китката при тийнейджърите от такива при малките деца?
Основната разлика е свързана с развитието и физиологията на костта. При децата под 13-годишна възраст фрактурите обикновено зарастват по-бързо и рядко водят до хронични проблеми. При тийнейджърите организмът постепенно започва да придобива характеристиките на възрастния човек и съответно зарастването и поведението на травмите все повече се доближават до тези при възрастните.
Обикновено при падане и получаване на травма тийнейджърът не реагира сам. Какви грешки допускат близките, опитвайки се да окажат първа помощ?
В практиката си често наблюдаваме, че травмите на китката при тийнейджърите се подценяват. Детето споделя, че е паднало, но заради всекидневните ангажименти родителите понякога не му обръщат достатъчно внимание. Така при нас често идват пациенти, травмирани преди повече от 10 дни, дори месец, при които болката и функционалните оплаквания не отшумяват и чак тогава решават да потърсят медицинска помощ. Това, разбира се, повлиява негативно възстановителния процес.
При сериозна травма трябва незабавно да се потърси медицинска помощ. Много важно е крайникът да бъде обездвижен. Не бива близките да се опитват сами да наместват китката, особено ако има видима деформация. Най-правилното действие е пациентът да бъде транспортиран до най-близкия медицински център възможно най-бързо.
Кога една болка в китката след падане не бива да се лекува вкъщи с компрес? И кои са признаците, че веднага трябва да се тръгне към спешен център?
Когато болката не намалява в рамките на няколко часа, а напротив – усилва се, както и когато отокът започва да нараства. Понякога хората прибягват до различни „бабини рецепти“ – компреси с лук, риванол и други средства, с надеждата, че те биха могли да облекчат травмата. В практиката си ние не препоръчваме подобни методи. Единственото, което може временно да облекчи симптомите, е поставянето на лед или т. нар. криотерапия. След това веднага трябва да се потърси медицинска помощ.
При травма на китката кога се поставя гипс и кога се налага операция?
Показанията са изключително широки. Преди 20–30 години повечето детски счупвания са се лекували неоперативно – с гипсова имобилизация за дълги периоди. Днес медицината разполага със значително повече технически възможности и има счупвания, при които навременната хирургия води до отлични функционални резултати и добра прогноза в дългосрочен план.
Например какви?
Анатомичните особености на китката предразполагат към сериозни последици при травма. Обикновено, освен чисто костна увреда, те са придружени и от различни по степен лигаментарни лезии. Типичен представител са т. нар. перилунатни луксации – увреди с изключително сериозни последици и нерядко водещи до различна степен на функционални дефицити в бъдеще. Точно по тези причини от решаващо значение е да бъдат диагностицирани и оперирани навреме, за да се избегнат сериозни последствия за младия човек.
Има ли участък от китката, който боли най-силно?
Цялата анатомична област на китката е много богато инервирана, тъй като изпълнява изключително важни проприоцептивни функции. Затова практически всяка увреда в тази зона може да причини силна болка.
Ако гипсът се окаже, че е прекалено стегнат, може ли да стане опасен, дори по-опасен от самото счупване?
Да, и то изключително опасен. За съжаление често наблюдаваме подобни случаи. От една страна, е важно гипсовата имобилизация да бъде поставена и моделирана правилно. От друга, в първите 48-72 часа след травма е възможно отокът да се увеличи екстремно и гипсовата имобилизация да стане прекалено тясна. Затова съветваме пациентите и родителите да наблюдават внимателно крайника през този период. При силен оток, посиняване, изтръпване на пръстите или неповлияваща се от медикаменти болка трябва незабавно да се потърси лекарска помощ.
Има ли случай, когато родителят настоява детето да бъде гипсирано, вероятно страхувайки се от упойка, а пък лекарят предпочита операцията като по-добрия вариант за терапия и какво става?
Да, подобни ситуации не са рядкост. За нас е изключително важно подробно да обясним на родителите предимствата и недостатъците на двата подхода, когато съществува избор между тях. Доста често родителите не се притесняват толкова от самата хирургична интервенция, колкото от анестезията. Когато става дума за собственото им дете, тревогата винаги е в пъти по-голяма. За щастие в България разполагаме с изключително добри и отдадени на професията анестезиолози, които работят изцяло по всички световни съвременни стандарти. След подробен разговор с родителите обикновено успяваме да достигнем до правилното решение за детето.
През китката минават основните нерви, които командват пръстите. Има ли риск при тежко счупване или разместване детето да загуби чувствителност или движение на пръстите?
Да, определено съществува такъв риск. При перилунатните луксации например често се притиска медианният нерв. Това е спешно състояние, защото нервната тъкан е изключително чувствителна. Ако компресията не се отбремени навреме, възстановяването може да продължи месеци, дори години.
Може ли лека травма в китката в пубертета да доведе до ранен артрит?
Възможно е, но не се случва често. В редки случаи може да се наблюдава като последствие от нелекувани фрактури на ладиевидната кост.
Ако при травма на китката се нарани зоната, от която костта расте на дължина, може ли да се забави растежа на самата кост?
Да, напълно възможно е. Когато травмата преминава през растежната зона и я уврежда, съществува риск от нарушения в растежа на костта. Затова тези пациенти трябва да бъдат проследявани дългосрочно – поне до окончателното завършване на костния растеж и да бъдат подробно разяснени рисковете при такъв тип увреди на родителите.
Може ли нелекувана травма в пубертета да доведе до хронични болки в зряла възраст?
Да, макар и сравнително рядко. Най-често става дума за развитие на артрозни промени в дългосрочен план, както и ограничение в движенията и намаляване на функционалния обем на китката при всекидневна дейност.
Как емоционалният стрес от травмата влияе на физическото възстановяване?
Особено в тийнейджърска възраст емоционалният фактор има голямо значение. Тийнейджърите са по-чувствителни психически и често болката, страхът и стресът от травмата влияят и върху физическото възстановяване. Именно затова работим и в екип с детски психолози, които биха могли да се включат в терапевтичния процес при необходимост.
Кои фрактури на китката са най-коварни за млади спортисти – тенисисти, волейболисти, гимнастици?
Доста голям процент от целия спектър увреди на китката би могъл да окаже влияние на спортната кариера почти във всеки един спорт. Защото обикновено става въпрос за тежки травми, които в момент, когато пациентът не успява да възстанови пълен функционален обем, представянето му като спортист започва да страда.
Има ли травма, след която ръката вече не е същата?
Да, макар и рядко. За щастие, в тийнейджърска възраст организмът има много добър възстановителен потенциал и дори тежки травми често преминават значително по-леко в сравнение с възрастните пациенти.
Помагат ли реално витамини, колаген и хранителни добавки на костите в тийнейджърска възраст, или всичко е маркетинг?
Хранителните добавки не са чудодейни и не разчитаме на тях във всекидневната си практика. По-скоро там повече се залага на маркетинг.
При деца без доказан дефицит не препоръчваме рутинен прием на калций, витамин D, магнезий или други добавки с цел по-бързо възстановяване. При установен хранителен дефицит обаче може да се назначи подходяща терапия.
Има ли смисъл от протекторите за китки при ролери и скейтборд?
Честно казано, аз не съм карала никога скейтборд и ролери. Вероятно имат известен предпазен ефект, но при по-високоенергийни травми невинаги могат да предотвратят увреждането. При спортове като мотокрос например качествената екипировка е изключително важна. Добре е децата да използват каски, протектори и пълна защитна екипировка при активен спорт.
Кои са най-опасните хобита за китката днес – тротинетки, селфи… ?
Въпросът за селфитата и тротинетките определено стои на дневен ред. Тази мода обаче може да предизвика доста тежки травми. Пациенти, паднали от тротинетки, имаме почти всекидневно. Това е много опасен спорт, който, по мое мнение, не би трябвало да се практикува, особено от деца под 18-годишна възраст. Съвременните тротинетки развиват висока скорост, която дори възрастен човек невинаги може да контролира, камо ли дете, което все още няма изградените двигателни способности.
Какво упражнение може да прави вкъщи тийнейджър, за да укрепва китките си?
Дори обикновени дейности в домакинска работа като миене на съдове, на прозорци или месене на тесто могат да укрепват китките по естествен начин след травма. Разбира се, ние в практиката си разчитаме много и на професионална намеса от колегите ни физиотерапевти, които са неразделна част по пътя към отличния функционален резултат.
Какво ще посъветвате тийнейджърите, за да избягват подобни травми на китката?
Да бъдат по-внимателни и да умеят да преценяват риска. Разбира се, да се вслушват в съветите на родителите си и по-възрастните от тях, да уважават опита и загрижеността. Да знаят, че травма може да се случи за секунди и след това да страдат цял живот. За една моментна снимка при селфи не бива да се рискува живот.
Екатерина Димитрова
Коментари