КЛИНИЧНО ПРОУЧВАНЕ ПОКАЗВА ПО-ДОБРА ДЪЛГОСРОЧНА ПРЕВЕНЦИЯ НА ПОВЪРХНОСТНА ВЕНОЗНА ТРОМБОЗА -

Ново международно клинично проучване, публикувано в престижното научно списание eClinicalMedicine от групата The Lancet, показва, че активното вещество мезогликан може значително да намали риска от повторна повърхностна венозна тромбоза при пациенти, преминали лечение на острата фаза на заболяването.

Изследването е координирано от екип на Университетската болница в Падуа, Италия, и обхваща 553 пациенти от 16 медицински центъра в страната. Всички участници първоначално са получили стандартно лечение в продължение на 45 дни. След това част от тях са приемали мезогликан в продължение на една година, а останалите – плацебо. Пациентите са проследявани общо две години.

Резултатите показват, че при хората, лекувани с мезогликан, честотата на повторните тромботични събития е била с около 30% по-ниска в сравнение с плацебо. Според авторите това е първото голямо рандомизирано проучване, което оценява дългосрочната профилактика след повърхностна венозна тромбоза.

Още един важен извод от изследването е, че при пациентите без последващо лечение честотата на повторни венозни тромбоемболични събития достига 39% за период от 24 месеца – значително повече, отколкото показват досегашните данни.

Според водещия изследовател д-р Джузепе Кампорезе резултатите сочат, че мезогликанът осигурява дългосрочна и безопасна профилактика на рецидивите. Неговият екип предполага, че, освен антитромботично действие, лекарството подпомага постепенното възстановяване на увредената венозна стена, като ефектът се запазва и след приключване на терапията.

Съавторът на проучването проф. Паоло Симиони определя резултатите като важна стъпка към запълване на липсата на доказателства за лечението след острата фаза на заболяването. По думите му откритията могат да послужат като основа за бъдещи промени в международните препоръки за лечение.

Специалистите подчертават, че въпреки обещаващите резултати пациентите не бива да започват или променят лечение самостоятелно. Решенията за терапия следва да се вземат след консултация със съдов хирург, ангиолог или друг лекуващ специалист.