УЧЕНИ ОТКРИХА ВЪЗМОЖНА ВРЪЗКА МЕЖДУ КЪСНО ПОЯВИЛИТЕ СЕ ХАЛЮЦИНАЦИИ И ДЕМЕНЦИЯТА

Японски учени са установили, че при много хора, при които след 40-годишна възраст за първи път се появяват халюцинации или налудности, в мозъка вече са налице натрупвания на тау протеин – една от характерните биологични промени при някои форми на деменция. Според изследователите откритието може да помогне за по-ранното разпознаване на заболяването и за разработването на нови подходи за лечение.

Досега се предполагаше, че при част от хората с късно появили се психотични симптоми могат да протичат процеси, сходни с тези при деменцията, но липсваха убедителни доказателства при живи пациенти.

За целите на проучването учените използвали разработена в Япония PET технология, която позволява да бъдат визуализирани натрупванията на тау протеин в мозъка. Изследвани били 37 пациенти, при които халюцинации или налудности са се появили за първи път след 40-годишна възраст, както и 47 здрави доброволци.

Резултатите показали, че признаци на тау патология са открити при около 65% от пациентите, докато сред здравите участници този дял е бил около 15%. При част от пациентите били установени и натрупвания на амилоид бета – друг белтък, свързан с болестта на Алцхаймер.

Изследователите установили още, че при пациентите с наличие на амилоид бета по-голямото количество тау протеин е свързано с по-изразено нарушение на т. нар. изпълнителни функции – способността за планиране, концентрация и контрол на вниманието.

Според авторите това е първото изследване, което показва при живи пациенти, че при част от хората с психотични симптоми, появили се в средна или по-напреднала възраст, могат да бъдат открити различни модели на тау патология – промени, характерни и за някои форми на деменция.

Учените подчертават, че резултатите не означават, че всеки човек с халюцинации или налудности ще развие деменция. Те обаче предполагат, че при част от тези пациенти психичните симптоми могат да бъдат ранен признак на започващо невродегенеративно заболяване.

Според изследователския екип използването на съвременни PET изследвания може в бъдеще да подпомогне по-ранната диагностика, по-точната оценка на състоянието на пациентите и разработването на терапии, насочени към конкретните промени в мозъка.

Резултатите са публикувани в научното списание Molecular Psychiatry.