Изследователи от Университета в Осло и Университетската болница в Осло са открили молекула, произвеждана от чревните бактерии, която може да допринася за развитието и прогресирането на първичния склерозиращ холангит – хронично заболяване, засягащо жлъчните пътища и черния дроб. Резултатите от изследването са публикувани в списание Nature Metabolism.
Първичният склерозиращ холангит се характеризира с продължително възпаление на жлъчните пътища. Постепенно те се стесняват и в тях се образуват белези, което затруднява оттичането на жлъчката. С течение на времето това може да доведе до увреждане на черния дроб, цироза и чернодробна недостатъчност. Заболяването е свързано и с повишен риск от някои видове рак.
В момента няма медикаментозно лечение, което доказано да променя хода на първичния склерозиращ холангит, а при напреднало заболяване трансплантацията на черен дроб е единствената възможност за лечение.
Учените отдавна подозират, че между червата и черния дроб съществува важна връзка при това заболяване. Повечето хора с първичен склерозиращ холангит имат и възпалително заболяване на червата, а съставът на чревната микробиота при пациентите се различава от този при здравите хора.
Новото проучване насочва вниманието към конкретен продукт на чревните бактерии – имидазол пропионат (ImP). Изследователите установяват, че концентрацията на тази молекула в кръвта е по-висока при хора с първичен склерозиращ холангит и високите ѝ нива са свързани с по-неблагоприятна прогноза.
За да изяснят дали ImP може действително да участва в развитието на заболяването, учените провеждат експерименти с клетки на жлъчните пътища, получени от хора с първичен склерозиращ холангит, както и с мишки.
Резултатите показват, че молекулата активира сигнални процеси в клетките на жлъчните пътища и ги кара да отделят вещества, свързани с възпаление и образуване на фиброзна тъкан. При мишки продължителното излагане на ImP води до възпаление и фиброза на черния дроб.
Изследователите установяват и механизма, по който се развива този ефект. ImP активира сигналния път p38, който от своя страна стимулира mTORC1 – молекулярен механизъм, участващ в регулирането на клетъчния растеж и метаболизма. Това води до промени в клетките на жлъчните пътища, които могат да подпомагат възпалението и фиброзата.
Резултатите показват, че нарушената чревна микробиота може да влияе на заболяването не само чрез промяна в състава на бактериите, но и чрез веществата, които те произвеждат.
Според авторите откритието може да открие нови възможности за лечение на първичния склерозиращ холангит – например чрез намаляване на производството на ImP от чревните бактерии или чрез блокиране на сигналните механизми, чрез които молекулата въздейства върху клетките.
Тези подходи обаче все още са на етап изследване. Необходимо е да се установи дали блокирането на ImP или на свързаните с него сигнални пътища действително може да забави заболяването при хора.
Коментари