Промени в ретината могат да насочат към наличие на предсърдно мъждене до четири години преди поставянето на диагнозата, показва ново проучване на изследователи от Университетския колеж в Лондон (UCL) и очната болница Moorfields.
Предсърдното мъждене е най-честото нарушение на сърдечния ритъм. То може да протича периодично и поради това да остане незабелязано при стандартно електрокардиографско изследване (ЕКГ). Състоянието обаче повишава риска от инсулт и сърдечна недостатъчност.
Учените анализирали изображения на ретината на повече от 90 000 души от две големи бази данни. Те установили, че при хората с предсърдно мъждене определен слой на ретината е по-тънък в сравнение с хората без нарушението на сърдечния ритъм.
Става дума за слоя от нервни клетки в задната част на окото, известен като макулен ганглионарноклетъчен и вътрешен плексиформен слой (mGCIPL). Колкото по-тънък бил този слой, толкова по-голяма била вероятността човекът да има или впоследствие да развие предсърдно мъждене.
Особено интересни били данните при хората, които по време на изследването все още нямали диагноза. При тези, които впоследствие развили предсърдно мъждене, изтъняването на този слой на ретината вече се наблюдавало средно четири години преди поставянето на диагнозата.
Изследователите предполагат, че промените в ретината може да са свързани с малки нарушения на кръвоснабдяването, които могат да възникнат при предсърдно мъждене. Те обаче подчертават, че са необходими допълнителни проучвания, за да бъде изяснен механизмът.
Резултатите повдигат интересна възможност: в бъдеще изображенията на ретината, които и сега се използват рутинно в очни кабинети и болници, да помагат за откриването на хора, при които има по-висок риск от предсърдно мъждене.
Това не означава, че очният преглед може да замени ЕКГ. Според изследователите той би могъл да бъде допълнителен, неинвазивен начин за откриване на хора, които биха имали полза от по-задълбочена кардиологична оценка.
Проучването е публикувано в списание PLOS Digital Health.
Коментари