Японски учени установиха, че при пациенти с В-клетъчен лимфом намаляването на антителата след CAR-T клетъчна терапия може да продължи най-малко две години. Изследването показва също три фактора, които позволяват предварително да се установи кои пациенти са с по-висок риск от продължителна ниска концентрация на антитела.
CAR-T клетъчната терапия е съвременен подход за лечение на някои рецидивирали или трудно повлияващи се В-клетъчни лимфоми. При нея собствените Т-клетки на пациента се модифицират генетично, така че да разпознават и атакуват раковите клетки.
При терапиите, насочени срещу CD19, обаче се засягат не само туморните В-клетки, но и нормалните В-клетки. Тъй като В-клетките участват в производството на антитела, след лечението може да настъпи състояние, наречено хипогамаглобулинемия – намалено количество на гама-глобулините, включително основния им компонент IgG. Това е важно, защото ниските нива на антителата са свързани с по-висок риск от инфекции и по-тежкото им протичане.
Екип от Университета в Киото проследява 76 пациенти с В-клетъчен лимфом, лекувани с CD19-насочена CAR-T терапия. Изследователите измерват нивата на IgG преди лечението и в продължение на до две години след него.
До шестия месец 64% от пациентите развили хипогамаглобулинемия. Средното ниво на IgG продължило да се понижава след терапията и достигнало най-ниската си стойност около деветия месец.
След това започнало постепенно възстановяване, но концентрацията на IgG останала ниска. Дори две години след CAR-T терапията средната стойност била 449 mg/dL – близо до нивата, наблюдавани година по-рано. Според авторите резултатите показват, че намаляването на антителата може да се задържи поне две години.
Учените идентифицират три независими рискови фактора за развитие на хипогамаглобулинемия:
- възраст 60 или повече години;
- ниско ниво на IgG преди CAR-T терапията – под 600 mg/dL;
- съотношение CD4/CD8 на Т-клетките под 0,3 преди лечението.
Особено интересен е третият фактор. Ниското съотношение CD4/CD8 е свързано с признаци на изтощение на Т-клетките, но досега връзката му с продължителната хипогамаглобулинемия след CAR-T терапия не е била установена.
Резултатите насочват към необходимост от по-продължително проследяване на имунната система след CAR-T терапия, а не само непосредствено след лечението.
Според изследователите трите показателя могат да помогнат предварително да се определят пациентите с по-висок риск. Това би позволило проследяването и мерките за предотвратяване или ранно откриване на инфекции да бъдат съобразени с индивидуалния риск.
При необходимост контролът може да включва и лечение на ниските нива на антителата чрез заместителна терапия с гама-глобулини.
Изследването е проведено в университетската болница в Киото и е публикувано списание Blood Immunology & Cellular Therapy.
Коментари