Едно и също телесно усещане може да предизвика различни емоции в зависимост от това как го тълкуваме. Учестеният пулс например може да бъде възприет като признак на вълнение и готовност за действие или като сигнал за опасност. Значение има не само доколко точно разпознаваме сигналите на тялото си, но и какво смятаме, че означават те за нас. Това е основната идея на теоретична научна публикация на изследователи от Университета в Падуа, Италия, и Университета в Орхус, Дания, съобщиха от италианския университет.
Статията, публикувана в списание Trends in Cognitive Sciences, разглежда интероцепцията – способността да възприемаме сигналите, идващи от вътрешността на организма, като сърдечния ритъм, дишането и усещанията в стомаха, и да ги осмисляме.
Досегашните изследвания често се съсредоточават върху точността, с която хората разпознават телесните си сигнали, например сърдечния ритъм в състояние на покой. Според авторите обаче тази точност сама по себе си не обяснява достатъчно добре как човек преживява емоциите си и каква е връзката им с психологичното здраве.
За да разширят тази перспектива, учените предлагат понятието Interoceptive Self-Appraisal (ISA) – процес, чрез който човек придава значение на телесните усещания и ги оценява спрямо конкретната ситуация и собствената си способност да се справи с нея.
Например ускореният пулс преди спортно състезание може да бъде възприет като естествена реакция на предстоящото усилие. В друга ситуация същото усещане може да бъде изтълкувано като заплаха или загуба на контрол. Така не само самият телесен сигнал, но и неговото значение може да участва в оформянето на емоционалната реакция.
Авторите обръщат специално внимание на юношеството – период, през който физическите промени се съчетават с нови социални изисквания и интензивни емоционални преживявания. Според тях начинът, по който младите хора се научават да разбират телесните си усещания, заслужава по-задълбочено проучване.
Предложената концепция може да открие нови възможности и за изследване на психологичния дискомфорт и неговата профилактика. Учените посочват, че съчетаването на носими сензори с приложения за смартфони би могло да позволи наблюдение на телесните реакции в ежедневието и едновременно с това да се проследява как хората ги интерпретират.
Това би помогнало на бъдещи изследвания да установят дали определени начини на тълкуване на телесните сигнали са свързани с психологична уязвимост и дали е възможно да се разработят подходи за по-гъвкаво осмисляне на тези усещания.
Публикацията представя теоретична рамка за бъдещи изследвания, а не доказана диагностична или терапевтична процедура. Предстои да се установи доколко предложеният подход може да намери практическо приложение.
Коментари