Определена популация от имунните клетки на мозъка може да отстранява натрупвания на белтъка алфа-синуклеин от нервните клетки, произвеждащи допамин. Механизмът, установен от изследователи от Оксфордския университет, може да открие нови възможности за разработване на лечения, които забавят или спират прогресията на болестта на Паркинсон. Резултатите от изследването са публикувани в списание Science Translational Medicine.
При болестта на Паркинсон постепенно загиват неврони, произвеждащи допамин – химичен посредник, необходим за нормалния контрол на движенията. В нервните клетки се натрупват и необичайни струпвания на белтъка алфа-синуклеин, които са характерна особеност на заболяването.
В централната нервна система има специализирани имунни клетки, наречени микроглия. Те участват в защитата на мозъка, отстраняват клетъчни отпадъци и реагират на увреждания. При продължителното им активиране обаче могат да допринесат за възпаление и увреждане на невроните.
За да изследват взаимодействието между микроглията и допамин-произвеждащите неврони, учените създали лабораторни модели от човешки стволови клетки. Те проследили реакцията на микроглията, когато в невроните се образуват натрупвания на алфа-синуклеин.
Изследователите установили, че определена популация микроглиални клетки може да отстранява малки части от невроните, съдържащи патологичните белтъчни натрупвания. Процесът се нарича трогоцитоза – механизъм, при който една клетка поглъща малки части от друга клетка, вместо да я унищожи изцяло.
По този начин микроглията успявала да намали количеството на вредните натрупвания, като запазвала цялостната структура на невроните в лабораторните модели.
Екипът установил също, че белтъкът GPNMB участва в този защитен механизъм. Когато изследователите намалили генетично производството му в микроглиалните клетки, способността им да отстраняват натрупванията на алфа-синуклеин отслабнала.
Допълнителни анализи на мозъчна тъкан от хора с патологични натрупвания на алфа-синуклеин, включително пациенти с болестта на Паркинсон, показали повишени нива на GPNMB в микроглията в substantia nigra — област от мозъка, която е особено засегната при заболяването.
Според авторите имунният отговор при болестта на Паркинсон не е еднозначно вреден или полезен. Разбирането на механизмите, чрез които определени имунни клетки отстраняват патологични белтъчни натрупвания, може да помогне за разработването на бъдещи терапии, които усилват защитните им функции, без да предизвикват увреждащо възпаление.
Резултатите обаче са получени основно чрез лабораторни модели на човешки клетки и анализ на мозъчна тъкан. Необходимо е допълнително изследване, преди да стане ясно дали този механизъм може да бъде използван за лечение на пациенти.
Коментари