По-високият дял на ултрапреработените храни в хранителния режим е свързан с по-ниско качество на храненето и малко по-висок индекс на телесна маса при възрастните. Това показва проучване на учени от Университета в Гьотеборг, Швеция, проведено съвместно с Шведската агенция по храните, съобщиха от университета.
Изследването обхваща данни от национални проучвания на храненето сред възрастни на възраст от 18 до 80 години, юноши между 11 и 17 години и малки деца от 1,5 до 4 години.
Резултатите показват, че хората с по-висок прием на енергия от ултрапреработени храни консумират повече добавена захар и по-малко фибри и пълнозърнести продукти. Подобен хранителен модел е свързан с повишен риск от сърдечносъдови заболявания.
При възрастните по-високият дял на тези храни е свързан и с малко по-висок индекс на телесна маса. Такава зависимост обаче не е установена при юношите и малките деца. При подрастващите също е отчетено по-ниско хранително качество на диетата.
Учените обръщат внимание и на един съществен проблем – определението за ултрапреработени храни. Според използваната международна класификация NOVA в тази категория могат да попаднат както газирани напитки, колбаси и сладки изделия, така и някои зърнени закуски и промишлено произведен пълнозърнест хляб.
В зависимост от това дали се използва по-широко или по-строго определение, делът на ултрапреработените храни в общия енергиен прием е различен. При възрастните той варира от 23 до 45%, при юношите – от 23 до 52%, а при малките деца – от 23 до 46%.
Изследователите подчертават, че не всички храни, определяни като ултрапреработени, имат ниска хранителна стойност. Например обогатените с желязо детски каши също попадат в тази категория, въпреки че осигуряват важни хранителни вещества.
Затова авторите смятат, че при оценката на храненето трябва да се отчитат не само степента на промишлена обработка, но и действителният хранителен състав на продуктите.
Проучването е публикувано в списание Nutrition Journal.
Коментари