Жените с болестта на Паркинсон показват по-голямо натрупване на амилоидни плаки в мозъка в сравнение с мъжете със същото заболяване. Това установява изследване на учени от клиниката Мейо (Mayo Clinic) в САЩ, публикувано в списание Journal of Parkinson’s Disease.
Амилоидът е белтък, който може да се натрупва в мозъчната тъкан и да образува плаки – една от характерните патологични промени при болестта на Алцхаймер. Натрупването му може да се наблюдава и при хора с други невродегенеративни заболявания, включително болестта на Паркинсон.
В проучването са анализирани резултатите от изследвания на мозъчна тъкан при 230 починали пациенти с болестта на Паркинсон. През живота си участниците са били проследявани чрез редовни клинични оценки, а след смъртта им са извършени подробни патологични изследвания.
Резултатите показват, че жените имат по-голямо натрупване на амилоидни плаки в мозъчната кора. При 56,8% от тях е установено високо плаково натоварване в сравнение с 39,7% от мъжете. След отчитане на фактори като възрастта при смъртта, генетичния вариант APOE ε4 и натрупването на телца на Леви, жените са имали повече от два пъти по-високи шансове за изразено амилоидно натрупване.
Разликата е особено интересна при пациентите с деменция, свързана с болестта на Паркинсон. При жените от тази група са установени по-изразени промени, характерни за болестта на Алцхаймер, дори когато те не са имали официална диагноза за нея.
Учените обаче не откриват съществени различия между жените и мъжете по отношение на натрупването на друг белтък – тау, който също участва в развитието на болестта на Алцхаймер. Не са установени и различия в степента на когнитивните нарушения между двата пола.
Според изследователите резултатите показват, че при болестта на Паркинсон могат да съществуват едновременно патологични промени, характерни за различни невродегенеративни заболявания. По-доброто разбиране на тези съчетания може да помогне за изясняване на различията в протичането на заболяването при жените и мъжете.
Авторите смятат, че откритията поставят основа за бъдещи проучвания на възможностите за по-персонализирани подходи към лечението. Сред интересните въпроси е дали определени пациенти с деменция при Паркинсон и повишено амилоидно натрупване биха могли да се повлияят от лекарства, насочени срещу амилоидните плаки. Това обаче предстои да бъде проверено в специално разработени клинични изпитвания.
Коментари