Учени от Медицинския факултет на университета в Нагоя, Япония, установяват молекулярни особености на малки частици в кръвта на пациенти със системна склероза (склеродермия). Резултатите могат да помогнат за изясняване на механизмите, които стоят зад увреждането на кръвоносните съдове и образуването на фиброзна тъкан при заболяването.
Изследователският екип, ръководен от доц. Марико Огава-Момохара, анализира извънклетъчни везикули (EV) – микроскопични частици с мембранна обвивка, които се отделят от клетките и пренасят различни вещества, включително белтъци. Те участват в комуникацията между клетките и могат да пренасят информация за състоянието на тъканите.
Учените сравняват извънклетъчни везикули, изолирани от кръвната плазма на осем пациенти със системна склероза, положителни за антинуклеарни антитела срещу центромери, и петима здрави участници. С помощта на масспектрометричен анализ са идентифицирани 995 вида белтъци, от които 571 са включени в последващото сравнение.
При пациентите са установени повишени количества на белтъци, свързани с кръвоносните съдове, сред които фактор на фон Вилебранд (VWF), фактор VIII на кръвосъсирването и SVEP1. Открити са и 18 белтъка, които не са установени в контролната група. Сред тях са COL1A2 и ECM1, свързани с колагена и извънклетъчния матрикс – структурната среда, която поддържа клетките в тъканите.
В следващата част на изследването учените проверяват дали извънклетъчните везикули могат да повлияят върху поведението на клетките. Те добавят частици от кръвта на трима пациенти и трима здрави участници към култивирани нормални човешки кожни фибробласти – клетки, които произвеждат колаген и участват в образуването на съединителната тъкан.
След 72 часа анализът показва промени в активността на стотици гени. При въздействие на везикулите от пациентите се повишава експресията на 282 гена, а на други 109 тя намалява. Особено отчетливи са промените в гените, свързани с колагена и извънклетъчния матрикс.
Системната склероза е автоимунно заболяване, характеризиращо се с нарушения в кръвоносните съдове и прогресивно натрупване на фиброзна тъкан в кожата и вътрешните органи. При някои пациенти със специфични антитела съдови нарушения могат да се наблюдават продължително време, преди да се появи ясно изразено втвърдяване на кожата.
Резултатите от японското изследване показват, че извънклетъчните везикули може не само да отразяват процесите при заболяването, но и да участват в поддържането на взаимодействието между съдовите и съединителнотъканните клетки.
Според изследователите тези частици биха могли да послужат като основа за разработването на нови биомаркери за оценка на заболяването. За потвърждаване на диагностичната им стойност обаче са необходими по-мащабни проучвания с повече пациенти и проследяване във времето.
Изследването е публикувано в научното списание Journal of Investigative Dermatology.
Коментари